VKS-FFF4C134A0839650C2258916003F030E — VKS-FFF4C134A0839650C2258916003F030E — Върховен касационен съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 50351/12.12.2022 г. Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на седми декември две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: Веска Райчева Членове: Геника Михайлова Анелия Цанова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 4729 по описа за 2021 г. Производството е по чл. 248 ГПК. Н. С. С., ответник по касация, иска настоящият състав да измени своето решение № 50183/02.11.2022 г. по гр.д. № 4729/2021 г. в частта, с която е осъден да заплати на „Електроразпределение Север“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 4 666 лв. - разноски пред Върховния касационен съд. Молбата се основава на довод, че уважената претенция по чл. 78, ал. 3 ГПК включва адвокатско възнаграждение, а то е прекомерно в смисъла по чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответникът по молбата „Електроразпределение Север“ АД възразява, че е недопустима (основана на несвоевременно възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК), а по същество – неоснователна. Настоящият състав намира, че срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК е спазен. Касационното решение е от 02.11.2022 г., а молбата е от 02.11.2022 г. Налице е надлежна процесуална легитимация. Молбата е от осъдения по чл. 78, ал. 3 ГПК ответник по касация, който е представил списък на разноските пред настоящата инстанция и молба с възражението за прекомерност, докладвани в проведеното открито съдебно заседание. Молбата за изменение на касационното решение в частта по разноските следва да се разгледа по същество. Тя обаче е неоснователна. Съображения: С възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК страната поставя спор за причинно-следствената връзка между фактическата и правна сложност на делото и направения от насрещната страна разход, изразен в уговореното и заплатено по делото адвокатско възнаграждение. Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК всъщност се основава на твърдения, че насрещната страна съществено (прекомерно) е надценила труда на своя адвокат, платеното в повече няма за причина образуваното дело и без значение на изхода е в тежест на насрещната страна. Две са и хипотезите, при които възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е изначално неоснователно. Първо, когато адвокатското възнаграждение, платено от насрещната страна, е в минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Чл. 78, ал. 5 ГПК не допуска съдът да го намали, т.е. законът фингира причинно-следствената връзка между фактическата и правна сложност на делото и този разход. Втората хипотеза е, когато страната е оценила труда на своя адвокат на сума в приблизително същия или в по-висок размер. По този начин тя признава причинно-следствената връзка между разхода, сторен от насрещната страна, и сложността на делото. В случая, уговореното и платено адвокатско възнаграждение от ответника по касация (от ищеца) е за сумата 1 500 лв. На сумата 1 300 лв. е уговореното възнаграждение от касатора (ответник по иска). Той е упълномощил адвокатско дружество, регистрирано по ДДС, а платеното за сумата 1 560.00 лв. включва ДДС. Следователно и възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, и молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК са неоснователни. При тези мотиви, съдът О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. С. С. ЕГН [ЕГН] за изменение на решение № 50183/02.11.2022 г. по гр.д. № 4729/2021 г. на Върховния касационен съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.