Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда

УКАЗ № 81

На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ

Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приет от 49-ото Народно събрание на 14 март 2024 г.

Издаден в София на 25 март 2024 г.

Президент на Републиката: Румен Радев

Подпечатан с държавния печат.

Министър на правосъдието: Атанас Славов

ЗАКОН

за изменение и допълнение на Кодекса на труда

(обн., ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.; изм., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 69 от 1995 г.; изм., бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 1998 г. – бр. 52 от 1998 г.; изм., бр. 56, 83, 108 и 133 от 1998 г., бр. 51, 67 и 110 от 1999 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 105 и 120 от 2002 г., бр. 18, 86 и 95 от 2003 г., бр. 52 от 2004 г., бр. 19, 27, 46, 76, 83 и 105 от 2005 г., бр. 24, 30, 48, 57, 68, 75, 102 и 105 от 2006 г., бр. 40, 46, 59, 64 и 104 от 2007 г., бр. 43, 94, 108 и 109 от 2008 г., бр. 35, 41 и 103 от 2009 г., бр. 15, 46, 58 и 77 от 2010 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2010 г. – бр. 91 от 2010 г.; изм., бр. 100 и 101 от 2010 г., бр. 18, 33, 61 и 82 от 2011 г., бр. 7, 15, 20 и 38 от 2012 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 49 от 2012 г.; изм., бр. 77 и 82 от 2012 г., бр. 15 и 104 от 2013 г., бр. 1, 27 и 61 от 2014 г., бр. 54, 61, 79 и 98 от 2015 г., бр. 8, 57, 59, 98 и 105 от 2016 г., бр. 85, 86, 96 и 102 от 2017 г., бр. 7, 15, 30, 42, 59, 77, 91 и 92 от 2018 г., бр. 79 от 2019 г., бр. 13, 28, 44, 64, 104, 107 и 109 от 2020 г., бр. 25, 51, 58, 62 и 104 от 2022 г. и бр. 11, 14, 66, 84, 85 и 106 от 2023 г.)

§ 1. В чл. 107з се правят следните изменения и допълнения

1. В ал. 7 думите „Конкретният характер“ се заменят с „Мястото и характерът“.

2. Създава се нова ал. 8

„(8) С трудовия договор по ал. 7 може да се уговаря повече от едно място на работа. Работодателят може да промени мястото на работа за не повече от 30 работни дни годишно по писмено искане на работника или служителя при условия и по ред, определени с трудовия договор и/или с вътрешни актове на предприятието.“

3. Досегашната ал. 8 става ал. 9 и в нея в текста преди т. 1 думите „могат да“ се заличават и думите „да се определят“ се заменят със „се определят“.

4. Създават се ал. 10, 11 и 12

„(10) Когато възлагането и отчитането на работата от разстояние е чрез информационна система, работодателят осигурява на работника или служителя писмена информация за вида и обема на свързаните с работата данни, които се събират, обработват и съхраняват в нея.

(11) Когато се използва информационна система за алгоритмично управление на работата от разстояние, работодателят осигурява на работника или служителя писмена информация относно начина на вземане на решенията.

(12) По писмено искане на работника или служителя работодателят или определено от него длъжностно лице е длъжен да провери решението на системата за алгоритмично управление и да уведоми работника или служителя за окончателното решение.“

§ 2. В чл. 107и се правят следните изменения и допълнения

1. В ал. 1 думите „в дома си или избраното от него друго помещение извън предприятието определено пространство за работно място“ се заменят с „работно място извън предприятието за извършване на работа от разстояние към датата на възникване или изменение на трудовото правоотношение“.

2. В ал. 3

а) създава се нова т. 6

„6. Информация за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето към работното помещение, където се извършва работа от разстояние;“

б) досегашните т. 6, 7 и 8 стават съответно т. 7, 8 и 9.

§ 3. В чл. 107к се правят следните изменения и допълнения

1. Създава се нова ал. 2

„(2) Работникът или служителят, който извършва работа от разстояние, е длъжен да предостави на работодателя писмена информация за характеристиките на осигуреното от него работно място за извършване на работа от разстояние.“

2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така

„(3) Работодателят е длъжен да предприема мерки, за да гарантира към датата на възникване или изменение на трудовото правоотношение, че работните места за извършване на работа от разстояние отговарят на минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, определени в Закона за здравословни и безопасни условия на труд и в актовете по прилагането му.“

3. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.

4. Създава се нова ал. 6

„(6) Работникът или служителят, който извършва работа от разстояние, е длъжен незабавно да уведоми работодателя, непосредствения ръководител или друго упълномощено лице за всяка злополука на работното място по предварително уговорени ред и начин.“

5. Досегашните ал. 5 и 6 стават съответно ал. 7 и 8.

§ 4. В чл. 107л се правят следните изменения и допълнения

1. В ал. 1 т. 3 се отменя.

2. В ал. 3 думите „и неговите търговски партньори са в комуникационна връзка“ се заменят с „е в комуникационна връзка с трети лица“.

3. Създава се нова ал. 6

„(6) Действително отработеното време може да се отчита и чрез автоматизирана система за отчитане на работното време. Работодателят е длъжен при поискване да предостави на работника или служителя, който извършва работа от разстояние, достъп до данните в системата за отработеното от него работно време.“

4. Досегашната ал. 6 става ал. 7.

§ 5. В глава седма, раздел III се създава чл. 154б

„Право на непрекъсната почивка

Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда Чл. 154б →