Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс

Чл. 28. (1) Международната компетентност се проверява служебно от съда, освен когато международен акт или акт на правото на Европейския съюз не предвижда друго.

(2) Съдът се произнася с определение за наличие или липса на международна компетентност след изтичането на срока за отговор на исковата молба, освен когато изборът на съд е направен в хода на производството.

(3) Определението по ал. 2 подлежи на въззивно и касационно обжалване.

(4) Основанието за международна компетентност се посочва в доклада по чл. 146, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс и в мотивите към решението по чл. 236, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс.“

§ 22. В Закона за закрила на детето (обн., ДВ, бр. 48 от 2000 г.; изм., бр. 75 и 120 от 2002 г., бр. 36 и 63 от 2003 г., бр. 70 и 115 от 2004 г., бр. 28, 94 и 103 от 2005 г., бр. 30, 38 и 82 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 14, 47 и 74 от 2009 г., бр. 42, 50, 59 и 98 от 2010 г., бр. 28 и 51 от 2011 г., бр. 32 и 40 от 2012 г., бр. 15, 68 и 84 от 2013 г., бр. 79 от 2015 г., бр. 8 от 2016 г., бр. 85 и 103 от 2017 г., бр. 17, 77 и 102 от 2018 г., бр. 17, 24, 58 и 101 от 2019 г., бр. 71 и 99 от 2020 г., бр. 62 от 2022 г. и бр. 66 и 106 от 2023 г.) се правят следните изменения и допълнения

1. В чл. 4 т. 13 се изменя така

„13. вземане на временни мерки за закрила на дете в случаите и при условията на Регламент (ЕС) 2019/1111 относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца, наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2019/1111“, и Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, съставена в Хага на 19 октомври 1996 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 9 от 2006 г.) (ДВ, бр. 15 от 2007 г.), наричана по-нататък „Конвенцията от 1996 г.“.“

2. В чл. 6а, ал. 4, т. 4 буква „в“ се изменя така

„в) осъществява сътрудничеството за събиране и обмен на информация за деца по глава V от Регламент (ЕС) 2019/1111 и глава V от Конвенцията от 1996 г., като за целта Министерството на правосъдието има право на безплатен достъп до Националната база данни „Население“, поддържана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството;“.

3. В чл. 21, ал. 1 се създава т. 16

„16. изготвя писмени доклади и становища за целите на обмен на информация за деца по Регламент (ЕС) 2019/1111 и по Конвенцията от 1996 г. и ги предава на Министерството на правосъдието.“

4. Член 22а се изменя така

„Чл. 22а. (1) Молбата за връщане на дете или за упражняване на правото на лични отношения по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25 октомври 1980 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 20 от 2003 г.) (ДВ, бр. 82 от 2003 г.), наричана по-нататък „Хагската конвенция“, се разглежда от Софийския градски съд в открито заседание, в което участват

1. Министерството на правосъдието или лицето, подало молбата;

2. насрещната страна по молбата;

3. заинтересованите лица.

(2) В производството по ал. 1 не се разглежда по същество въпросът за упражняване на родителските права.

(3) По молбите в производството по ал. 1 не се събират държавни такси и не се дължат разноски.

(4) В производството по ал. 1 дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето дава становище за състоянието на детето след прехвърлянето му от държавата на обичайното местопребиваване, за неговото мнение и за мнението на родителя за доброволно връщане на детето. Когато е изтекъл период повече от една година от датата на прехвърлянето или задържането на детето, становището съдържа и информация за приспособеността на детето.

(5) Съдът изслушва детето по реда на чл. 15, ал. 3 – 5 и отдава дължимото значение на изразеното мнение на детето съобразно неговата възраст и степен на зрялост.

(6) Министерството на правосъдието представлява молителя, когато молбата е подадена чрез министерството, и определя представител, който може да извършва действия от името на молителя. Министерството на правосъдието не участва в производството, когато лицето е подало молбата направо до съда.“

5. Член 22б се изменя така

„Чл. 22б. (1) Съдът служебно или по искане на страна може да определи за времето на съдебното производство подходящи мерки за личен контакт с детето съгласно чл. 27, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2019/1111. При необходимост съдът определя и мерки по чл. 59, ал. 8, т. 1 и 2 от Семейния кодекс.

(2) Съдът служебно или по искане на страна определя подходяща мярка за закрила на детето по този закон с цел предотвратяване на по-нататъшна опасност за детето или вреди за страните.

(3) При връщане на дете при условията на чл. 27, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2019/1111, в решението за връщане съдът може да определи подходящи мерки за гарантиране защитата на детето след връщането му.“

6. Член 22в се изменя така

„Чл. 22в. (1) В производството по чл. 22а, ал. 1 съдът може служебно да събира доказателства, да подпомага страните за доброволно уреждане на спора, да ги насочва към медиация, без това да води до забавяне, при спазване на сроковете по чл. 24, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2019/1111, включително при спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.

(2) Ако делото не бъде обявено за решаване в първото съдебно заседание, съдът определя срок за посочване и представяне на доказателства и доказателствени искания.

(3) Преди да постанови отказ за връщане на дете единствено на основание чл. 13, ал. 1, буква „б“ от Хагската конвенция, съдът уведомява страните и указва да представят според установения конкретен риск доказателства, че защитата на детето след неговото връщане е гарантирана. В този случай съдът може да събира доказателства и служебно чрез пряко сътрудничество със съда и органите на държавата по обичайното местопребиваване на детето непосредствено преди прехвърлянето или задържането или чрез централните органи.“

7. Член 22г се изменя така

„Чл. 22г. (1) Съдът се произнася с решение в едномесечен срок от постъпването на молбата, но не по-късно от срока по чл. 24, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2019/1111.

(2) Съдът може да допусне предварително изпълнение на решението за връщане на детето съгласно чл. 27, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2019/1111.

(3) Съдът, постановил решение за връщане на детето, включително решение с допуснато предварително изпълнение, издава по молба на страната удостоверение съгласно приложение IV от Регламент (ЕС) 2019/1111. Същото удостоверение се издава и в случаите, когато съдът е определил мярка по чл. 22б, ал. 3.

(4) Съдът, постановил решение за отказ за връщане на дете на основание чл. 13, ал. 1, буква „б“ и чл. 13, ал. 2 от Хагската конвенция, издава служебно удостоверение съгласно приложение I от Регламент (ЕС) 2019/1111.“

8. Член 22д се изменя така

„Чл. 22д. (1) Решението на Софийския градски съд подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд от лицата по чл. 22а, ал. 1.

(2) В едномесечен срок от постъпването на жалбата, но не по-късно от срока по чл. 24, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2019/1111, Софийският апелативен съд се произнася с решение, което е окончателно.

(3) При изпълнение на решение за връщане на дете се прилагат правилата на чл. 528 от Гражданския процесуален кодекс.“

9. Член 22ж се отменя.

10. Член 22н се отменя.

11. В чл. 25, ал. 1 т. 5 се изменя така

„5. в случаите по чл. 82 от Регламент (ЕС) 2019/1111 и по чл. 11 и 33 от Конвенцията от 1996 г.;“.

12. Създават се чл. 28а и 28б

„Настаняване на дете в Република България съгласно чл. 82 от Регламент (ЕС) 2019/1111

← Чл. 1 Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс Чл. 28а →