Закон за противодействие на корупцията

Чл. 8. (1) Комисията е колективен орган, който се състои от трима членове. Комисията се председателства на ротационен принцип за по две години от всеки един от членовете, като редът на председателстване се определя чрез жребий между тях при встъпването им в длъжност.

(2) За членове на Комисията се избират български граждани с високи професионални и нравствени качества, които имат висше юридическо образование и придобита юридическа правоспособност или висше икономическо образование, както и най-малко 7 години юридически стаж или 7 години стаж в службите за сигурност и обществен ред.

(3) Членовете на Комисията се избират от Народното събрание с мнозинство две трети от всички народни представители.

(4) При всеки избор на членове на Комисията се сформира нарочна номинационна комисия от петима независими членове – по един член, предложен от Върховния касационен съд, Висшия адвокатски съвет, Министерството на правосъдието, омбудсмана на Република България и от Сметната палата, като членовете трябва да отговарят на изискванията на чл. 10, ал. 1. Номинационната комисия разглежда мотивираните предложения за членове на Комисията, направени от народни представители или от юридически лица с нестопанска цел в обществена полза, извършва подбор за допустимост и след публична процедура за изслушване и обсъждане представя доклада по чл. 9, ал. 9 на постоянната комисия на Народното събрание, отговаряща за противодействието на корупцията. Правилата за работа на Номинационната комисия се приемат от постоянната комисия на Народното събрание, отговаряща за противодействието на корупцията.

(5) Мандатът на членовете на Комисията е 6 години и започва да тече от датата на встъпването им в длъжност. Членовете на Комисията осъществяват дейността си до конституирането на новия състав на Комисията.

(6) Председателят на Комисията е първостепенен разпоредител с бюджет.

← Чл. 7 Закон за противодействие на корупцията Чл. 9 →