Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс
Чл. 1
УКАЗ № 305
На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България
ПОСТАНОВЯВАМ
Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, приет от 44-то Народно събрание на 17 декември 2020 г.
Издаден в София на 22 декември 2020 г.
Президент на Републиката: Румен Радев
Подпечатан с държавния печат.
Министър на правосъдието: Десислава Ахладова
ЗАКОН
за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (oбн., ДВ, бр. 59 от 2007 г.; изм., бр. 50 от 2008 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2008 г. – бр. 63 от 2008 г.; изм., бр. 69 от 2008 г., бр. 12, 19, 32 и 42 от 2009 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2009 г. – бр. 47 от 2009 г.; изм., бр. 82 от 2009 г., бр. 13 и 100 от 2010 г.; Решение № 15 на Конституционния съд от 2010 г. – бр. 5 от 2011 г.; изм., бр. 45, 49 и 99 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 53 и 98 от 2014 г., бр. 50 от 2015 г., бр. 15 и 43 от 2016 г., бр. 8, 13, 63, 86, 96 и 102 от 2017 г., бр. 42 и 65 от 2018 г., бр. 38, 83, 98 и 100 от 2019 г. и бр. 68 и 98 от 2020 г.)
§ 1. В чл. 38 се правят следните изменения и допълнения
1. Досегашният текст става ал. 1, а изречение второ се заличава.
2. Създават се ал. 2 – 6
„(2) Връчването може да се извърши на избран от страната електронен адрес за връчване чрез
1. единния портал за електронно правосъдие;
2. квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 910/2014“.
(3) Когато не е избрана възможност за връчване по ал. 2, но страната е посочила адрес на електронна поща, връчването се извършва на посочения адрес.
(4) Съгласието за връчване по ал. 2 и 3 може да се оттегли по всяко време, като оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия.
(5) Когато не може да се извърши връчване по ал. 1 – 3, съобщението се връчва на настоящия адрес на страната, а при липса на такъв – на постоянния.
(6) Страната може да посочи електронен адрес за връчване на вещо лице, свидетел и трето лице, задължено да представи намиращ се у него документ.“
§ 2. Създава се чл. 38а
„Задължение за посочване на електронен адрес