VKS-FFF9D140C8CA2371C2258B49003B005E — VKS-FFF9D140C8CA2371C2258B49003B005E — Върховен касационен съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1795 гр. София, 27.06.2024 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №1799 по описа за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Национална агенция за приходите /НАП/ срещу решение №479 от 13.07.2023г. по в.т.д. №395/2023г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение №276 от 27.02.2023г., постановено по т.дело №1292/2022г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от НАП против „Би Фешън Брендс“ ООД /н/, [населено място] иск с правно основание по чл.694, ал.2, т.1 ТЗ за установяване, че публични държавни в общ размер 171 568.59 лева, от които 115 744.42 лева главница и 55 824.17 лева лихви, обезпечени със запор с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. №С 200022-[ЕГН]/ 22.01.2020г., вписан в ЦРОЗ под №2022013102334, включени в одобрения от съда по несъстоятелността списък на приетите вземания с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.6 ТЗ, са с поредност на удовлетворяване по реда на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно- постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да се отмени и да се постанови ново за уважаване на предявения иск. Касаторът поддържа, че изводът на въззивния съд, че вписаният запор в ЦРОЗ по реда на ЗОЗ не създава привилегия и право на предпочтително удовлетворяване, като нормата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ следва да се тълкува корективно, противоречи на закона. Счита, че волята на законодателя е ясна и създава привилегия за кредитор, чиито вземания са обезпечени със запори, вписани по реда на ЗОЗ, да се удовлетворят предпочтително при разпределение на суми, получени от реализация на имуществото, върху което са наложени обезпечителните мерки. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касационният жалбоподател поставя правен въпрос „Допустимо ли е корективно тълкуване на императивна правна норма, каквато е чл.722, ал.1, т.1 от Търговския закон по отношение на предвиденото в тази разпоредба право на предпочтително удовлетворяване на вземания, за чието обезпечаване е наложен запор, който вписан в ЦРОЗ?“, като поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответникът „Би Фешън Брендс“ ООД /н/ не представя отговор на касационната жалба в законоустановения срок. Синдикът Р. Т. намира касационната жалба за неоснователна, като излага доводи, че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Счита, че ако бъде допуснато до касация, решението следва да бъде потвърдено като правилно. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска с правно основание чл.694 ТЗ за признаване поредност за удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ на процесните публични вземания, въззивният съд приема за установено, че с решение №162 от 08.10.2021г. по т.д. №1444/2021г. по описа на Софийски градски съд е открито производство по несъстоятелност на ответното дружество; че процесните публични вземания са включени в списъка на приетите вземания с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.6 и т.9 ТЗ; че е подадено възражение срещу поредността на удовлетворяване на вземанията от НАП, оставено без уважение от съда по несъстоятелността; че с постановление изх. №С 200022-[ЕГН]/22.01.2020г., по реда на ДОПК са наложени обезпечителни мерки /запори върху описаните банкови сметки и вещи на ответника/; че постановлението е вписано в ЦРОЗ под №2022013102334. Решаващият съдебен състав излага доводи, че според преобладаващото становище в правната доктрина и съдебната практика за корективно тълкуване de lege lata на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ в частта, предвиждаща привилегия при удовлетворяване на вземанията, обезпечени със запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ, цитираната норма не поражда в полза на обезпечения кредитор привилегия за предпочтително удовлетворение преди останалите кредитори, а урежда въпроса за предимството при конкуренция между различните способи за принудително изпълнение върху същото имущество, като вписването на насочването на изпълнение по реда на ГПК и ДОПК има за последица да осуети пристъпването към изпълнение от страна на заложения кредитор /чл.32а ЗОЗ/. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Поставеният от касатора въпрос е от значение за изхода на спора, тъй като е обуславящ за преценката на съда, поради което отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол. Не е налице обаче допълнителната предпоставка за достъп до касация по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно т.4 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Няма спор, че е допустим иск за установяване на поредност на удовлетворяване на вземане, различна от приетата с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ, като в тази хипотеза предмет на иска по чл. 694, ал. 1 ТЗ е съществуването на привилегията на приетото с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ вземане. Съгласно чл.722, ал.1, т.1 ТЗ вземанията, възникнали до откриването на производството по несъстоятелност, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ се ползват с право на предпочтително удовлетворение от получената сума при реализацията на обезпечението. В теорията се възприема становище за необходимостта от корективно тълкуване de lege lata на разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ в частта, предвиждаща привилегия при удовлетворяване на вземанията, обезпечени със запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ, въпреки безспорно императивния й характер. На първо място, е недопустимо вписване на възбрани по реда на ЗОЗ, тъй като недвижимите имоти не са обект на обезпечения по ЗОЗ /чл.4 ЗОЗ/, а вписването на запор има за последица противопоставимост на правата на обезпечения кредитор по отношение на кредитор, в чиято полза е учреден по-късно особен залог върху запорираното имущество /чл.12, ал.2 и чл.30, ал.1 ЗОЗ/, като при принудително изпълнение заложният кредитор ще има качеството на хирографарен, а не за обезпечен. В този смисъл вписването на запора не дава право на взискателя да се удовлетвори предпочтително от имуществото, върху което е учреден залога, като такова право не може да има и кредиторът с прието вземане в производството по несъстоятелност. При това тълкуване се отчита, че целта на вписването на обезпечителни мерки по реда на ЗОЗ не е създаване на право на предпочтително удовлетворяване, а предимство при конкуренция на различните способи на принудително реализиране на заложното право, тъй като вписването на насочване на принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК осуетява пристъпване към изпълнение от страна на заложния кредитор /чл.32а ЗОЗ/. Съгласно специалните правила, уреждащи действието на запора и възбраната, взискателят, ползващ се от обезпечението, няма предимство при удовлетворяването си спрямо конкуриращи кредитори /чл.459, ал.1 вр.457, ал.1 и чл.460 ГПК, т.7 от ТР №2 от 26.06.2015г. по т. д. №2/2013г. на ВКС, ОСГТК и чл.217, ал.1 и 3 и чл.194, ал.5 ДОПК/. Отчита се и разпоредбата на чл.638, ал.6 /преди ал.4/ ТЗ, изключваща противопоставимост на такива мерки след откриване на производството по несъстоятелност, както и регламентацията на специално предвидения ред за зачитане на привилегия с отделна сметка за разпределение по чл.724 ТЗ на цена на заложена или ипотекирана вещ, съответно на вещ, върху която има право на задържане, но не и на възбранена или запорирана вещ. В хода на делото е постановено решение №50112 от 15.03.2024г. по т.д. №1602/2022г. по описа на ВКС, II т.о., с което е даден отговор на поставения в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос. Съставът на ВКС споделя гореизложените доводи, като приема, че „ нито от правната природа на обезпечителната мярка „запор“, нито от очертаната цел и последици на вписването й по реда на ЗОЗ, както и от съпоставката на разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ с останалите относими правила в търговска несъстоятелност, може да се направи извод, че вписването на запор по реда на ЗОЗ придава на кредитора, в чиято полза е наложен, качеството на обезпечен кредитор и приравнява по последици обезпечителната мярка „запор“ на реалното обезпечение залог. Ето защо, посочената разпоредба следва да се прилага корективно относно вземанията на кредиторите, за които са наложени запори, вписани по реда на ЗОЗ (възбрани не се вписват по ЗОЗ), доколкото същите не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване върху имуществото / вземането, предмет на обезпечителната мярка“. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №479 от 13.07.2023г. по в.т.д. №395/2023г. на Апелативен съд София. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.