VKS-FFF3E427482FD48AC225890C002771DE — VKS-FFF3E427482FD48AC225890C002771DE — Върховен касационен съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 632 гр. София, 01.12.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА ИВО ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от съдията Иво Димитров ч.т.д. № 2506 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „ЗАВОД ЗА ХАРТИЯ-БЕЛОВО“ АД, чрез адв. К. Г., срещу разпореждане № 1245 от 20. 07. 2022 г., постановено от Пловдивски апелативен съд /ПАС/, Търговско отделение, Трети състав по в.ч.т.д. № 405 по описа на съда за 2022 г. С обжалваното разпореждане е върната частната касационна жалба на жалбоподателя вх. № 5406 от 06. 07. 2022 г. по регистратурата на ПАС, подадена срещу определение № 248/30. 06. 2022 г. по същото дело, с което след отмяна на определение № 156 от 26. 05. 2022 г., постановено от Пазарджишки окръжен съд по т.д. № 85/2022 г. в частта му, с която е оставено без уважение искането на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД за налагане на предварителна обезпечителна мярка по чл. 629а, ал. 1, т. 1 от ТЗ, по същество такава мярка е допусната, и като обезпечение на молбата на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД с правно основание чл. 625 от ТЗ - за откриване на производство по несъстоятелност на „ЗАВОД ЗА ХАРТИЯ-БЕЛОВО“ АД, е назначен временен синдик в производството с правомощията по чл. 635, ал. 1 от ТЗ. В частната жалба се поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно, иска се отмяната му и връщането на делото на въззивния състав за администриране на подадената частна касационна жалба. Ответникът по жалбата „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД оспорва жалбата, като недопустима, а по същество - неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и оплакванията в частната жалба, намира следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество същата е неоснователна. Постоянна и еднопосочна е практиката на касационната съдебна инстанция /пр. определение № 127 от 08. 03. 2016 г. по ч.т.д. № 426/2016 г., Т.К., ІІ т.о. на ВКС, определение № 451 от 27. 09. 2016 г. по ч.т.д. № 1695/2016 г., Т.К., ІІ т.о. на ВКС, определение № 126 от 02. 03. 2016 г. по ч.т.д. № 336/2016 г., Т.К., І т.о. на ВКС/ в насока на това, че съгласно разпоредбата на чл. 613а, ал. 3 от ТЗ, постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност, извън тези по ал. 1 на същия законов текст, подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд. Такъв акт именно е и постановеното от Пазарджишки окръжен съд определение по чл. 629а, ал. 1 ТЗ, с което съдът по несъстоятелността се е произнесъл по искането за допускане на предварителни обезпечителни мерки. Определението по чл. 629а ТЗ не е посочено изрично в чл. 613а, ал. 1 ТЗ като акт, който може да бъде обжалван по общия ред на ГПК, и с оглед на това обжалването му е подчинено на правилото на чл. 613а, ал. 3 ТЗ - само пред съответния апелативен съд и по съответният ред на ГПК. Ето защо, инстанционната проверка на този акт приключва с произнасянето на апелативния съд. Определението на въззивния съд не подлежи на касационен контрол и затова подадената срещу него частна касационна жалба е недопустима, както правилно е приел администриращият въззивен съд в обжалваното си разпореждане. Преценката относно допустимостта на касационния контрол на актовете в производството по несъстоятелност следва да се извърши в съответствие с разпоредбите на Търговския закон - Част Четвърта „Несъстоятелност“, предвид характера им на специални по отношение разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. По изложените съображения е неоснователно искането на жалбоподателя за спиране на настоящото производство и сезиране на основание чл. 150, ал. 1 от Конституцията на Република България, на Конституционния съд за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 613а, ал. 3, вр. с чл. 629а от ТЗ, като противоречаща на принципите за равенство на страните в съдебния процес и за правото на защита, прогласени в чл. 121, ал. 1 и чл. 122, ал. 1 от Конституцията. Съобразно изричната разпоредба на чл. 122, ал. 1 от Конституцията на Република България редът за упражняване правото на защита на гражданите и юридическите лица пред съда се определя със закон. В случая този закон е специалният ТЗ, съдържащ особени правила, включително процесуални, и насочени към постигане на специфичните цели на производството по несъстоятелност. Процесуалните правила следва да осигуряват в най-пълна степен и най-адекватна защита на субективните материални граждански права на правните субекти, при съобразяване и на особеностите на конкретното, заявено за съдебна защита, субективно материално право. В конкретният процесен случай това означава да се съобразяват спецификите на производството по несъстоятелност и изрично законоустановените негови цели, като се вземат предвид интересите на кредиторите, длъжника и неговите работници /срв. чл. 607, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ/, за защитата на които интереси в случай на застрашаването им от длъжника, именно е законоуредено и специалното производство по чл. 629а от ТЗ. Все поради изложеното неоснователно е твърдението в жалбата, че жалбоподателят е лишен от процесуални възможности да вземе становище по молбата за допускане на обезпечение, несъмнено според жалбоподателя представляващо нарушаване на основни правни принципи, като законност, равенство на страните и състезателно начало, което нарушаване пък лишавало страната от конституционно установеното и право на ефективна съдебна защита, закрепено и в чл. 8, чл. 9 и чл. 10 от ГПК. От една страна следва да се има предвид, че производството по несъстоятелност се характеризира със съкратени срокове за неговото развитие. Не само определенията по чл. 629а, ал. 1 ТЗ, но и голяма част от другите актове на съда по несъстоятелност /определения по чл. 629, ал. 4 ТЗ, чл. 635, ал. 2 ТЗ, чл. 638, ал. 3 ТЗ, чл. 679, ал. 2 ТЗ, чл. 729, ал. 1 ТЗ и др./ не подлежат на касационно обжалване, независимо дали са постановени за пръв път от въззивната инстанция. От друга страна правото на защита на длъжника е осигурено чрез разпоредбата на чл. 629а, ал. 5 ТЗ, даваща му право да поиска от съда да отмени наложените обезпечителни мерки, ако тяхното продължаване не е наложително с оглед постигане на целите на обезпечението. Неоснователно е оплакването в жалбата за нарушаване в случая на правото на Европейския съюз, включително Хартата за основните права и свободи на Европейския съюз /ХОПЕС/ и Договора за функционирането на Европейския съюз /ДФЕС/, както и на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, съответно - и на практиката на Съда на европейския съюз /СЕС/, и на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ по прилагането им. Производството по чл. 629а от ТЗ е обезпечително и като всяко обезпечително такова цели именно бързина и процесуална изненада, законоустановени за защита на законно признати права и интереси на лицата извън неплатежоспособния длъжник, включително и чрез ограничаване в някаква степен на правата му, упражняването на които права от негова страна по конкретно предвиденият в същата законова норма начин, застрашава удовлетворяването на кредиторите, и постигането и на другите, специфични за производството по несъстоятелност, негови цели. Производството по чл. 629а от ТЗ е освен това и изцяло привременно, като постановените по този ред предварителни и обезпечителни мерки или се смятат за отменени, когато с влязло в сила решение молбата за откриване на производството по несъстоятелност бъде отхвърлена, или заменени с постоянни такива, постановени с решението на съда по несъстоятелността по чл. 630 от ТЗ – срв. чл. 629а, ал. 8 и ал. 9 от ТЗ, а в основното производство, приключващо с произнасянето на съда по несъстоятелността по молбата с правно основание чл. 625 от ТЗ, длъжникът разполага с пълен набор от защитни средства, включително и изцяло, съобразно наднационалният правов ред, и практиката на европейските съдебни институции по прилагането му. Неоснователно е накрая и позоваването от страна на жалбоподателя, на представеното с жалбата определение № 593 от 11. 11. 2016 г., постановено по ч.т.д. № 1811 по описа за 2016 г. на ВКС, ТК, Второ т.о. Видно от самото определение същото е постановено по частна жалба срещу определение, с което въззивен съд е осъществил не инстанционен контрол на първоинстанционно определение, постановено по молба за допускане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 629а от ТЗ /какъвто е настоящият случай/, а за пръв път е отхвърлил молба с такова искане, с която е бил сезиран, като съд по несъстоятелността във въззивно производство по молба с правно основание чл. 625 от ТЗ. При това в случая, разрешен с определението на ВКС, на което частният жалбоподател се позовава, апелативният съдебен състав е процедирал като съд по несъстоятелността, сезиран с искане по чл. 629а от ТЗ, а съставът на ВКС, сезиран с частна жалба по чл. 274, ал. 2, предл. 1, вр. с чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК – като въззивен съд, при условията и по реда на чл. 629а, ал. 6 от ТЗ, а не като касационна инстанция. По изложените съображения обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на производството и за отправяне на преюдициално запитване до Съда на европейския съюз. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на производството и за сезиране на Конституционния съд за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 613а, ал. 3, вр. с чл. 629а от ТЗ. ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1245 от 20. 07. 2022 г., постановено от Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, Трети състав по в.ч.т.д. № 405 по описа на съда за 2022 г. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: