VKS-FFF0434AD386C5C5C2258CC800372E6F — VKS-FFF0434AD386C5C5C2258CC800372E6F — Върховен касационен съд

3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 3690 София, 15.07.2025 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на трети юли две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Маргарита Соколова Членове: Светлана Калинова Гълъбина Генчева като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 1973/2025 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частни касационни жалби вх. № 1845 и № 1846, двете от 05.05.2025 г., подадени от Л. А. Д. и „Зов 92 Комерс“ ЕООД с управител Л. А. Д., срещу определение № 278/23.04.2025 г. по в. ч. гр. д. № 179/2025 г. на Силистренския окръжен съд, с което без уважение са оставени частни жалби срещу определение № 26000/31.03.2025 г. по гр. д. № 133/2005 г. на Тутраканския районен съд за отхвърляне на молби за възобновяване на производството по делото и конституирането на жалбоподателите като трети лица-помагачи. Съгласно мотивите към обжалваното определение, производството по гр. д. № 133/2005 г. на Тутраканския районен съд, образувано по иск по чл. 69 ЗН, е приключило с протоколно определение № 5/13.01.2014 г., с което е одобрена съдебна спогодба между съделителите М. С. и Т. С., а поради изтичане на срока за съхранение (чл. 65, ал. 1, т. 2 от Правилника за администрацията в съдилищата) делото е унищожено. На 26.03.2025 г. настоящите жалбоподатели са подали молби за възобновяване на производството и за конституирането им като трети лица-помагачи по делото за делба. Въззивният съд е намерил за правилно определението на първоинстанционния съд, с което молбите са отхвърлени. Посочил е, че няма данни и не се твърди от жалбоподателите определението за одобряване на съдебната спогодба да е било прогласено за нищожно, като не се и констатират пороци от рода на посочените в ТР № 1/10.02.2012 г. по тълк. д. № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС за нищожност на съдебно решение, които следва да се отнесат и към определението за одобряване на съдебната спогодба в настоящия случай. Наред с това въззивният съд е посочил, че не е налице процесуален ред за възобновяване на вече приключило съдебно производство, каквато възможност е предвидена по делата, при които производството е спряно - чл. 230 вр. чл. 229 ГПК. По искането на жалбоподателите за встъпване въззивният съд е намерил, че то е недопустимо, тъй като такава възможност е предвидена при висящо съдебно производство, но не и при приключило, каквото и производството по гр. д. № 133/2005 г. Срещу въззивното определение са подадени частни касационни жалби от молителите с искане същото да бъде отменено като неправилно. Към жалбите са приложени изложения на основанията за допускане на касационно обжалване с поставени идентични правни въпроси, както следва: 1. При наличие на несвършена втора фаза на делбата поради нищожност поради неучастие на съделител в съдебна спогодба за делба, следва ли да бъде възобновено производството за делба до окончателното завършване на делбата; 2. При наличие на влязло в сила решение за допускане на делба съдът следва ли да продължи производството за делба, като извърши делбата по същество със способите на ГПК, като всеки съделител получи реална част от наследството или се стигне до публична продан, която да ликвидира съсобствеността; 3. Като частен правоприемник на съделител в съдебна делба имам ли право да искам възобновяване на производството по несвършена съдебна делба при наличие на влязло в сила решение за допускане на делбата; 4. Допустимо ли е да бъде уважено искане за встъпване като трета подпомагаща страна при несвършена съдебна делба поради нищожност на спогодба поради неучастие на съделител в съдебна делба за спогодба. Поддържат се основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 и чл. 280, ал. 2, предл. 1-во, 2-ро и 3-то ГПК. Частните касационни жалби са подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, но са насочени срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт, като съображенията за това са следните: С т. 5 на ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС се прие, че сред преграждащите развитието на производството определения, които подлежат на касационно обжалване, е определението за отказ за възобновяване на спряно производство. Допустимостта на касационното обжалване се извежда от обстоятелството, че с такова определение се пресича възможността за завършване на делото с постановяване на решение. Определението, постановено в разглеждания по настоящото дело случай, не е от посочената категория. Производството, чието възобновяване жалбоподателите искат, не е било спряно, и с постановения отказ не е препятствана възможността за приключване на делото. Втората фаза на делбеното производство е приключила със съдебна спогодба, която по своите правни последици се приравнява на съдебно решение, и определението, с което същата е одобрена, е влязло в сила. Ето защо не може да се приеме, че е налице преграждане по-нататъшното развитие на производството. Съгласно дадените в т. 9а от ТР № 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения определението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционно определение за отказ да се конституира трето лице-помагач, не подлежи на касационно обжалване. Прието е, че при отказ да се допусне встъпване или привличане на трето лице по реда на чл. 218 и чл. 219 ГПК не е налице преграждане развитието на производството, тъй като третото лице не е главна страна в процеса и иск от или срещу него може да се предяви в отделен процес. Определението на въззивния съд не е и от кръга на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като не разрешава по същество други производства, нито прегражда тяхното развитие. От даденото тълкуване следва, че определението на въззивния съд, с което е потвърдено определение за отказ да се конституират трети лица-помагачи, вкл. и когато отказът е постановен по съображения, че производството по делото, по което се иска допускане на встъпването, е приключило и не може да бъде възобновено, какъвто е настоящият случай, не подлежи на касационно обжалване. В обобщение, като недопустими подадените частни касационни жалби следва да бъдат оставени без разглеждане, а образуваното по тях производство следва да бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о. О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частни касационни жалби вх. № 1845 и № 1846, двете от 05.05.2025 г., подадени от Л. А. Д. и „Зов 92 Комерс“ ЕООД с управител Л. А. Д., срещу определение № 278/23.04.2025 г. по в. ч. гр. д. № 179/2025 г. на Силистренския окръжен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по делото. Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: