VKS-FFE55F41FF1CA567C2258BD500272239 — VKS-FFE55F41FF1CA567C2258BD500272239 — Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 5182 София, 13.11.2024 г. Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА АТАНАС КЕМАНОВ Като изслуша докладваното от съдия Атанас Кеманов гражданско дело № 999 от 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 27825/05.12.2023 г. на Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, чрез процесуалния представител юрисконсулт С. Т., срещу решение № 1203 от 30.10.2023 г. по в.гр.д.№ 627/2023 г. на Софийския апелативен съд, с което като е потвърдено решение № 260037 от 07.07.2020 г. по гр. д. № 50/2020 г. на Пернишкия окръжен съд, е уважен изцяло предявеният от К. И. К. против касатора осъдителен иск с правна квалификация чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 40 000лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди - болки, страдания, в резултат на претърпяно непозволено увреждане, настъпило на 10.09.2019г. в [населено място], [община], на пешеходна пътека на [улица], довело до травматологични, неврологични и психически травми и увреждания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 10.09.2019г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 556.10 лв., представляваща обезщетение за причинените на ищцата имуществени вреди, предизвикани от същото непозволено увреждане, представляващи направените и заплатени разходи за лекарства, лечение, болничен престой и рехабилитация за периода от 10.09.2019г. до предявяването на исковата молба, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 10.09.2019 г. до окончателното изплащане на вземането и са присъдени сторените по делото разноски. Решението е постановено при участието на „ЗМБГ“ АД и „Лиел Констракшън“ ЕООД като трети лица-помагачи на страната на касатора. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявената искова претенция по чл. 49 ЗЗД бъде отхвърлена изцяло със законните последици, евентуално размерът на обезщетението за неимуществени вреди, определен по реда на чл. 52 ЗЗД, да бъде намален. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК. По същество изложението възпроизвежда оплакванията, обективирани в касационната жалба, за неправилност на обжалваното въззивно решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждане на събраните по делото доказателства, необоснованост на формираните фактически констатации и нарушаване на материалния закон. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба К. И. К., чрез процесуалния си представител адвокат Б. Б., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Третите лица помагачи „ЗМБГ“ АД и „Лиел Констракшън“ ЕООД изразяват становище, че са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, съотв. за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК , има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК , подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: За да постанови обжалваното решение, възивният съд е приел, че производството по делото е образувано по предявени от К. И. К. срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ осъдителни искове с правна квалификация чл. 49, във вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди за това че на 10.09.2019 г., около 06:30 ч., в [населено място], [община], пресичайки по пешеходна пътека на [улица], кракът и пропаднал в дупка, вследствие на което получила полифрагментно счупване на дясна раменна става. Установено е, че [улица], [населено място], общ. П. е част от Републикански път ІІІ-1003, който се поддържа от ответника, респективно от специализираното звено - Областно пътно управление (ОПУ) - Перник на основание чл. 22, ал. 1, вр. чл. 21, ал. 2 ЗП. Посочено е, че с договор от 29.01.2016г., Консорциум „ЗМБГ Констракшън“ е поело задължение за поддържане на републикански пътища на територията на югозападен район, стопанисван от Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез ОПУ - Перник, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП, в качеството му на изпълнител по откритата процедура по реда на ЗОП, със срок на действие 48 месеца, считано от датата на подписването на договора, а именно 29.01.2016г., влязъл в сила на 01.02.2016г. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че към момента на инцидента е била изградена и съществувала пешеходна пътека тип „Зебра“ на [улица], в централната част на [населено място], обл. П., като същата започвала от бордюра от северната част на пътното платно пред затревената площ в района на тамошна чешма за минерална вода и метално пано и завършвала от южната страна на пътното платно до електронен стълб. От събраните гласни доказателства свидетелските показанията на св. З. Б., работодател на К. И. К., е установено, че техническото състояние на конкретния пътен участък е влошено от години, характеризира се с множество дупки, до степен почти да заличат централната улица в [населено място], изрично е споменато, че на процесната пешеходна пътека е имало дупки, когато се е случил инцидента. Свидетелят Б. В. работещ, като охранител във фирма СОТ, е заявил, че през месец септември 2019г., докато бил нощна смяна в [населено място], стоял в колата, в близост до тамошната чешма, като сутринта видял да идва автобус от [населено място], който спрял до местния магазин за плодове и зеленчуци.От автобуса слязла К. И. К., която минала покрай чешмата, а пресичайки пешеходната пътека паднала. В този момент, той и неговия колега отишли при пострадалата, чули да вика от болка и не можела да се изправи, свидетелят познавал сина на пострадалата, като му позвънили да отиде и да я откара в болница.Същият е заявил, че на конкретната пешеходна пътека имало множество дупки, които често се образували във времето, дори и преди това да били запълвани.От показанията на свидетеля В. В. - син на пострадалата, е установено, че на 10.09.2019г. майка му се обадила плачеща, че е паднала и той отишъл да я прибере от [населено място].Намерил я на пейка да седи пред баничарницата, с двама човека от СОТ, които му казали, че била паднала.Той я качил в колата и я откарал в Бърза помощ. Заявил е, че познавал мястото на инцидента, често е минавал, като през зимата това място се превръщало в поледица, а лятото било пълно с локви, вследствие на недоброто техническо състояние на пътния участък, сравняван от него с изкоп, насипан със скална маса, при стъпване на който нямало как да не пропаднеш.От свидетелските показания на свидетеля В. В.-служител в Областно пътно управление в гр. Перник, е установено, че той прави обход на всички пътища от републиканска пътна мрежа в областта, включително и в района на [населено място] и е заявил, че на площадчето в [населено място] имало две пешеходни пътеки и състоянието на пътя било добро като не помнел през м. септември 2019г. да е имало дупка на пешеходната пътека, обичайно при обход, когато констатират дупка пишат задание на фирмата която подържа пътя и към този момент от година я пълнили обичано със студена асфалтова смес. От представените по делото медицински документи и заключението на приетата по делото комплексна съдебно - медицинска експертиза, заключението на допълнителната комплексна съдебно-медицинска експертиза, е установено, че в резултат на падането ищцата е получила полифрагментна фрактура на раменната кост на дясната ръка в областта на хирургичната шийка с дислокация на фрагментите по ширина.По спешност е извършена мануална репозиция и й е била поставена имобилизационна ортеза. На 28.10.2019 г., след преглед при травматолог е било решено да се продължи имобилизацията и да се продължи приема на медикаментозно- калциеви препарати и антикоагуланти.На 11.11.2019 г. е била отстранена ортезата.На 25.11.2019г. е извършено ЕМГ на десен горен крайник и са установени данни за предно-коренчева увреда в дясно, периферно-стволова увреда на двата нерва - аксиларис и медианус.Установено е, че при самата травма пострадалата е изпитала силни болки и страдания с невъзможност да си служи с десния горен крайник, като за около 2-3 седмици е търпяла по- силни болки и страдания, но те не са престанали дори и след премахването на ортезата.Вещите лица са заявили, че по време на имобилизацията К. И. К. не е могла да си служи с дясната ръка, като е търпяла неудобства и страдания в битово и хигиенно отношение.След отстраняването на имобилизацията, движенията в дясната раменна става са били силно ограничени и болезнени. Именно поради слабост в дясната ръка, съчетано с оплаквания от болки в рамото и целия десен горен крайник, на 25.11.2019 г. е извършено ЕМГ, което установява данни за предно коренчева увреда на С 5-6 вдясно, периферна стволова увреда, както и увреда на двата нерва - аксиларис и медианус.Болковият синдром, с различен интензитет и ограничения обем на движенията в дясна раменна става, са продължили през целия период на временната й нетрудоспособност от 10.09.2019 г. до 11.05.2021 г. за 245 дни, видно и от ЕР на ТЕЛК.При направения преглед на пострадалата, вещите лица са установили, че след счупването на дясната раменна кост, заедно с първоначалните болки и страдания, К. И. К. е претърпяла и ограничена подвижност на палеца, непохватност на дясна ръка при извършване на фини движения, действия с дребни предмети, както е налице изтръпване и намалена чувствителност в областта на палеца и дланта на дясна ръка.Вещите лица са установили болезнени и ограничения движения в дясната раменна става.Ограничени са повдигането на ръката напред и нагоре, както и странично нагоре в крайните фази с около 40 градуса.Установена е и хипотония и лекостепенна хипотрофия на мускулите, свивачи на дланта и пръстите. Вещите лица са заключили в комплексната съдебно-медицинска експертиза, че са настъпили травматологични и неврологични увреждания, свързани с увредените два нерва, което води не само до претърпени от самото счупване болки и страдания, но и слабост на пръстите и дланта на дясната ръка, особено при осъществяване на фини движения и действия с дребни предмети, изтръпване и нарушена чуствителност, начален усет в областта на дланта и предмишницата.Заключението на вещите лица, е че тези симптоми би следвало да отзвучат, но не може да се прогнозира колко време би отнело това и дали въобще ще настъпи пълно възстановяване. Вещото лице д-р М., позовавайки се на ЕР № 1270 от 14.04.2021г. на МБАЛ „Р.Ангелова“ АД, което дава на пострадалата 50 % трайно намалена работоспособност, е посочило, че дори да има подобрение при пострадалата, то би било в незначителна степен, а до пълно възстановяване според него не би могло да се стигне.От заключението на допуснатата по делото допълнителна комплексна съдебно - медицинска експертиза е установено, че в медицинското досие на К. И. К., находящо се при личен лекар, както и в представените медицински документи по делото, няма данни за предхождащи заболявания касаещи вестибуларния апарат и нарушение на равновесието. Прието е, че съгласно съдебно­психиатрична експертиза, поради претърпените за продължителен период от време болки и страдания и лишаването на пострадалата за продължителен период от елементарни удобства и комфорт по време на лечението и рецидивния характер на психотравмената ситуация, е развила за период от няколко месеца разстройство в адаптацията, както и е открита остатъчна емоционална лабилност, тревожно - депресивна и бледа вегетативна симптоматика. Заключението на вещото лице е, че К. И. К. е претърпяла тежка травма вследствие на травматично увреждане от 10.09.2019г. и последващия период на възстановяване, като към момента на изготвянето и изслушването на експертиза не страдала от психично заболяване в тесния смисъл на думата, но е налице остатъчна тревожно - депресивна и вегетативна симптоматика.Непосредствено след процесния инцидент К. И. К. изпаднала в състояние на остра стресова реакция.Изпитвала напрегнатост, безпокойствие във връзка с телесните увреждания.Временно променила социалните си взаимоотношения, затворила се в себе си, като редуцирала социалните си контакти. За установяването на уврежданията и възстановителния процес на пострадалата, са събрани и гласни доказателства, ценени по реда на чл. 172 ГПК, като свидетелят В. В., заявил, че след като ищцата била откарана от него в Бърза помощ, същата била приета и й била направена интервенция, като лекарите му казали да купи шини, с които да бъде няколко дни, а след това вече да се прецени дали да я оперират.Заявил, че за период от 30 дни майка му е спяла на фотьойл, приемала е обезболяващи и е развила страх от излизане навън, като не искала да ходи на лекар и да излиза не само от вкъщи, а дори и на терасата. На 70 ден свалили ортезата, но им казали, че още не може да се раздвижва. През 5-6 дни ходели на контролни снимки. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел от правна страна, че са налице елементите от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД. Пешеходна пътека тип „Зебра“, изградена и съществувала преди рехабилитацията и реконструкцията на [улица]в централната част на [населено място], област П. е част от републиканската пътна мрежа и съгласно чл. 30 и чл. 49, ал. 1, т. 4 ЗП, именно Агенция „Пътна Инфраструктура“ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища, като от бюджета на Агенцията се финансират разходите за изграждане, ремонт и поддържане на републиканските пътища.Съгласно чл. 36 ЗП, проектирането, строителството, ремонтът и поддържането на пътищата се извършват при спазване на техническите норми и правила, определени с наредби на Министъра на регионалното развитие и благоустройство, а съгласно чл. 76 и чл. 84 от Наредба № 3 от 16.08.2010 г., собственикът на пътя, тоест администрацията управляваща пътя, упражнява контрол на временната организация и безопасност на движението при ремонт на пътищата, като при дълготрайни ремонти задължително се издава заповед за временната организация на движението и безопасност на същото.Посочено е, че отговорността на Агенция пътна инфраструктура, чрез Областно пътно управление - Перник следва да се ангажирана по реда на чл.49 ЗЗД, тъй като освен, че със закон е възложено управлението и поддръжката на републиканските пътища, възложен е и контролът по осъществяването на цялата дейност по поддръжката и ремонта на републиканските пътища, съответното за обезопасяване на неравности на път от републиканската пътна мрежа.От свидетелските показания на З. Б. и Б. С., е установено категорично, че точно в този пътен участък на пешеходната пътека до чешмата в [населено място] е имало необезопасена дупка към момента на настъпване на непозволеното увреждане.Агенция „Пътна Инфраструктура“, чрез ОПУ - Перник не е изпълнила законовото си задължение за поддържане на процесния пътен участък, в частност процесната пешеходна пътека, в такова състояние, че същата да бъде безопасна за пешеходци.В резултат на това неизпълнение, на 10.09.2019г. в [населено място], на пешеходна пътека тип „Зебра“, изградена и съществувала преди рехабилитацията и реконструкцията на [улица]в централната част на [населено място], област П. е имало необезопасена дупка на пътното платно - част от републиканската пътна мрежа, вследствие на което К. И. К. пропаднала в нея и получила травматични увреждания, изразяващи се в счупването на горния край на раменната кост на дясна ръка и травматични последици и усложнения, които са в пряка причинно-следствена връзка с инцидента от 10.09.2019 г. Изложени са съображения, че справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 ЗЗД, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите. За да присъди обезщетение в размер на 40 000 лв., въззивният съд е взел предвид, че процесната травма е налична и понастоящем, като възстановяването от травмата продължава, а същевременно еднозначен и категоричен отговор кога и дали въобще напълно ще бъде възстановен пълния обем на движение, както и полученото във връзка с инцидента „разстройство в адаптацията“ не може да бъде даден; установените по делото болки и страдания, които пострадалата е изпитвала месеци наред, и които са променили в негативна светлина качеството й на живот; продължителния възстановителен период от време, през който е била в невъзможност сама да се обслужва, който е продължил 245 дни както и полученото „разстройство в адаптацията“ в причинна връзка с инцидента. Взети са предвид и социално- икономическите условия и стандарта на живот в страната и е прието,че този размер на обезщетението съответства на характера и степента на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК (ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/09г., ОСГТК). Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. По същество изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обективира оплакване за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушаване на съдопроизводствените правила и необоснованост по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 2 и 3 ГПК, предвид твърдението, че въззивният съд е формирал грешни правни изводи, поради неправилна преценка на правнорелевантни доказателства по делото. Според т. 1 от цитираното тълкувателно решение, съдържащо задължителни указания досежно определянето на обуславящия изхода на делото правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, които се преценяват от касационния съд едва в стадия на разглеждане на касационната жалба- в случай, че същата бъде допусната до разглеждане.Правният въпрос, който обуславя допускането на касационното обжалване, следва да е принципен и насочен към установяване на действителния смисъл и съдържание на приложима по делото материалноправна или процесуалноправна норма, която въззивният съд е приложил или е игнорирал при формулиране на правните си изводи. С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предвидените в процесуалния закон формални предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Не са налице основанията въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване като очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК . За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, както и неприлагането от страна на въззивния съд на императивна правна норма.При прочита на обжалваното решение подобни пороци не се установяват. С оглед изхода на спора и направеното искане на адвокат Б. Б., пълномощник на ответника по касация, следва да му се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. на основание чл. 38 ЗА . Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение ОПРЕДЕЛИ : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1203 от 30.10.2023 г. по в. гр. д. № 627/2023 г. на Софийския апелативен съд. ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София да заплати на адвокат Б. Б. от АК - П., адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. на основание чл. 38 ЗА . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: