VKS-FFE4EACC82002C7DC2258789004999DD — VKS-FFE4EACC82002C7DC2258789004999DD — Върховен касационен съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60141 София, 10.11.2021 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 09 ноември две хиляди деветнадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА ч. гр.дело № 2162 /2021 година Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба, подадена от „Производствено-потребителна земеделска кооперация „Съгласие 2“ / в ликвидация/ /„ППЗК Съгласие 2“ /л/ против решение № 12414 от 30.11.2020 г. по гр.д.№ 5818/2018 г. на Софийски апелативен съд с характер на определение в частта, с която е оставена без уважение подадената от нея частна жалба против определение № 588 от 22.10.2018 г. на Окръжен съд-Кюстендил, постановено на основание чл. 248 ГПК. С последното е оставено без уважение искането на /„ППЗК Съгласие 2“ в /л/ за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, като същото бъде отменено изцяло или бъдат намалени присъдените разноски. В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила, тъй като разноските не били доказани, а предявеният иск – неправилно отхвърлен. В изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1 и 2 ГПК, частният жалбоподател се позовава на очевидна неправилност. Ответниците по частната касационна жалба ЕТ-„Г. Г. – ДР“, починал в хода на процеса, заместен от Ц. Г. Г., М. М. А. и Л. Д. А. оспорват частната касационна жалба като неоснователна. Молят определението, като правилно и съобразено с чл. 78, ал.3 ГПК да бъде потвърдено, тъй като уговореният и изплатен адвокатски хонорар в брой е минималният такъв съобразно цената на исковете в Наредбата за минималният размер на адвокатските възнаграждения. В същия смисъл становище са изразили и ответниците „Агро МГ 1“ ЕООД, М. А. Ч. и Й. А. Ч.. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила в срок. Съдът приема, че отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима. С решението на ОС-Кюстендил /„ППЗК Съгласие 2“ /л/ е осъдена да плати разноски на ответниците както следва: на „Агро МГ 1“ ЕООД - 2825 лв., на ЕТ-„Г. Г. – ДР“ – 5625 лв., на М. А. Ч. и Й. А. Ч. – общо 5048 лв. и на М. М. А. и Л. Д. А. – общо сумата 500 лв. Подадената от кооперацията молба по чл. 248 ГПК за отмяна на решението в частта за разноските или за изменението му, като същите бъдат намалени е оставена без уважение от ОС-Кюстендил. За да потвърди определението по чл. 248 ГПК, въззивният съд е посочил, че ответниците имат право на разноски, съгласно чл. 78, ал.3 ГПК предвид отхвърляне на исковете против тях. по делото е доказано, че уговореното възнаграждение е изплатено с договорите за правна помощ, сключени от Г. Г., действащ като ЕТ-„Г. Г. – ДР“ и с М. М. А. и Л. Д. А., в които изрично е отразено, че сумите са изплатени в брой. Плащането на уговорения адвокатски хонорар от „Агро МГ 1“ ЕООД, М. А. Ч. и Й. А. Ч. също е доказано с препис-извлечение от банковата сметка на адвокатското дружество, осигурило адвокатската защита / чл. 71, ал.1 ЗА./ Отказано е и намаление на уговорените и платени хонорари поради това, че те са минималните, съобразно цената на иска, предвидени в Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Частният жалбоподател твърди очевидна неправилност поради това, че искането за разноски не било доказано. Това твърдение пртиворечи на данните по делото. Наведеното основание за допускане до касация не е налице. Очевидна неправилност е налице когато обжалваният акт страда в тежка степен от неправилност в една от трите му форми, което може да се установи без да се извършва същински касационен контрол. Очевидна неправилност е налице когато не е приложена относима към спора императивна правна норма или е приложена неправилно или когато закона е приложен в противоположен смисъл или когато при мотивиране на акта грубо са нарушени правилата на формалната логика. Настоящият състав не констатира подобни нарушения. Нормата на чл. 78, ал.3 ГПК е приложена съобразно точният й смисъл, разяснен в ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, т.1, където е разяснено и как се доказва изплащане на уговореното адвокатско възнаграждение при искане за присъждане на разноски. Изводът, че уговорените хонорари съответстват на минималните определени в Наредбата за минималните размени на адвокатските хонорари и че са изплатени кореспондират както на посоченият нормативен акт, така и на данните по делото. Тъй като обжалваното въззивно определение не е очевидно неправилно и е съобразено със закона и задължителната съдебна практика, не е налице основание за допускане до касация, Водим от изложеното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 12414 от 30.11.2020 г. по гр.д.№ 5818/2018 г. на Софийски апелативен съд, в частта с характер на определение, с която е оставена без уважение подадената от „Производствено-потребителна земеделска кооперация „Съгласие 2“ / в ликвидация/ ЕИК 819364812 със седалище [населено място] брег, [община], обл. К.. частна жалба против определение № 588 от 22.10.2018 г. на Окръжен съд-Кюстендил, постановено на основание чл. 248 ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: