VKS-FFDD00CA318A484AC2257793004855D8 — VKS-FFDD00CA318A484AC2257793004855D8 — Върховен касационен съд

Р Е Ш Е Н И Е О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 69 София, 03.10.2008 г. В   И М Е Т О НА   Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение,  в  закрито   заседание  на първи октомври, две хиляди и осма година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА МАРИО ПЪРВАНОВ изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2579/2008 г. Производството е по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК във вр. с чл.288 ГПК. Образувано е по ка сационна жалба на Н. Й. Ч., с. К., община П., приподписана от пълномощника и адвокат Р, срещу въззивно решение №80 от 07.04.2008 г. по гр. д ело № 105 /200 8 г. на Търговищкия окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и са от значение за точното прилагане на закона - основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Според касатора въззивният съд се е произнесъл неправилно по въпросите, касаещи прилагането на разпоредбите на чл.27 във вр. с чл.28, ал.3 СК и е определил неправилно квотите на бившите съпрузи в делбеното производство. В противоречие с практиката на ВКС на РБ е определил на единия съпруг по-голям дял въз основа на частична трансформация, без да е предявен за това положителен инцидентен установителен иск. Освен това не е съобразена практиката на ВКС на РБ, че искът по чл.28, ал.3 СК е самостоятелен и не може да бъде предявяван инцидентно в делбения процес. В обжалваното решение въобще не е направено разграничение между иска по чл.21, ал.2 СК и този по чл.28, ал.3 СК. Конкретно са посочени и представени решение №155/16.02.1987 г. по гр. д. №48/1987 г. на ВС, ІІ г.о. и решение №818 от 21.11.1997 г. по гр. д. №664/1997 г. на ВКС, І г.о. Ответникът по касационната жалба Й. Ц. Й., с. С., община П., счита същата за неоснователна. При проверка на допустимостта на касационното производство, ВКС , ІІІ г.о. констатира следното: С обжалваното въззивно решение №80 от 07.04.2008 г. по гр. д ело № 105 /200 8 г. на Търговищкия окръжен съд е оставено в сила решение №324 от 14.01.2008 г. по гр. д. №209/2007 г. на Поповския районен съд в частта, с която са определени квотите на съделителите – бивши съпрузи по отношение на допуснатия до делба процесен апартамент. Според разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Съобразно посочените от касатора решения на ВКС искът по чл.28, ал.3 СК е самостоятелен и не може да бъде предявен инцидентно в делбения процес и при делба на имот между бивши съпрузи съдът не може да определи на единия от тях по-голям дял въз основа на частична трансформация, ако не е бил предявен за това инцидентен установителен иск или не е направено възражение. В случая няма противоречие с тази практика на ВКС, тъй като въззивният съд в съответствие с нея изрично е приел, че в делбеното производство е недопустимо разглеждането на иск за определяне на по-голям дял от имуществото, тъй като това е конситутивен иск и с уважаването му би се стигнало до промяна в законните квоти на съделителите. Още с исковата молба съделителят Й. Ц. Й. е поискал да му бъде определен по голям дял от процесния апартамент въз основа на частична трансформация, т.е. в случая съдът е бил сезиран с иск по чл.21, ал.2 СК и не е определил служебно за него по-голям дял. Всичко това е направено в съответствие със сочената от самия касатор практика на Върховния касационен съд. Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под точно прилагане на закона най-общо се разбира еднообразно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователната и противоречива практика на ВКС или пък преодоляване на погрешна постоянна практика. В случая касаторът макар и да се позовова на основанието за допускане на касационно обжалване - произнасяне по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, не е изложил конкретни доводи в тази насока. Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на въззивно решение №80 от 07.04.2008 г. по гр. д ело № 105 /200 8 г. на Търговищкия окръжен съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №80 от 07.04.2008 г. по гр. д ело № 105 /200 8 г. на Търговищкия окръжен съд по ка сационна та жалба на Н. Й. Ч., с. К., община П., приподписана от пълномощника и адвокат Р. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.