Supreme Court dismisses appeal on procedural grounds regarding expert contradictions and burden of proof in medical malpractice case.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1445

гр.София, 15.12.2014 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

десети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов

Борис Илиев

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 6624/ 2014 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по искане на Т. И. И. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1432 от 07.07.2014 г. по гр.д.№ 3145/ 2013 г., с което е потвърдено решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 6847/ 2011 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателя против [фирма] и Е. С. Р. искове, квалифицирани по чл.45 ал.1 ЗЗД и чл.49 ЗЗД, за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца 99 400 лв – обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, състоящо се в неправилни оперативни интервенции.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига процесуалноправните въпроси за задължението на въззивния съд да назначи друго или повече вещи лица, когато има противоречие между заключения на назначените пред първата и пред въззивната инстанция експертизи; допуска ли съдът съществено процесуално нарушение, ако при наличие на такова противоречие отхвърли искане за назначаване на нова експертиза; допуска ли съдът съществено процесуално нарушение, ако основе решението си на експертно заключение, даващо отговор въз основа на вероятност. Твърди, че в обжалваното решение тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (решение по гр.д.№ 3145/ 2013 г. на І г.о. на ВКС) и че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.

Ответните страни [фирма] и Е. С. Р. оспорват жалбата като поддържат, че формулираните от жалбоподателя правни въпроси не обуславят въззивното решение, както и че по отношение на който и да е от въпросите не са налице основанията по т.1- т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК.

Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване се явява неоснователно.

Въззивният съд приел за установено по делото, че ищецът е претърпял три оперативни интервенции за лечение на „херния линеа алба” в ответната болница, съответно през 2002 г., 2003 г. и 2007 г. И трите операции били извършени от лица, които изпълнявали възложена от ответника [фирма] работа, тези от 2003 г. и 2007 г. били осъществени от ответницата д-р Е.

Р.. Заболяването на ищеца подлежало единствено на оперативно лечение, като осъществените интервенции съответстват на общоприетите стандарти за добра лекарска практика и не са извършени неправилно или некомпетентно. Ищецът е търпял вреди от рецидивиране на хернията, но не е установено тези рецидиви да се дължат на неправилна оперативна намеса или допусната лекарска грешка.

Рецидиви при операция на херния възникват и в 25% до 50% от случаите на качествено и правилно извършена операция, като могат да бъдат причинени от различни фактори. При тези факти съдът посочил, че не се установяват твърденията на ищеца за противоправност в поведението на лекарите, на които ответникът е възложил изпълнението на оперативните интервенции.

Те са извършили операциите в съответствие с установените стандарти и не са допуснали лекарска грешка. Не се установява също причинна връзка между поведението на лекарите и търпените от ищеца вреди, защо няма данни рецидивирането на хернията при него да се дължи именно на осъществените операции. Съдът се основал на двете приети по делото (в различните инстанции) съдебно медицински-експертизи, като посочил, че двете вещи лица дават еднопосочно заключение относно съответствието на медицинските интервенции с утвърдените медицинските стандарти и за липса на неправилни или некомпетентни действия при осъществяването им.

Съответно извел, че не са налице предпоставките за търсене на отговорност както от ответницата Р. по чл.45 ал.1 ЗЗД, така и от ответника [фирма] по чл.49 ЗЗД.

При тези мотиви на въззивния съд повдигнатите от жалбоподателя процесуалноправни въпроси не обуславят въззивното решение. Приетите по делото експертни заключения не съдържат противоречия по отношение на констатациите, свързани с правопораждащите фактически твърдения на ищеца. И двете заключения сочат, че операциите на ищеца са извършени в съответствие с установените стандарти и че не е допусната лекарска грешка. И двете вещи лица заявяват, че рецидивите при ищеца не са в причинна връзка с неправилни или некомпетентни действия на оперативния екип. По тези въпроси между тях не е прието наличие на противоречие, съответно въпросът длъжен ли е въззивния съд да назначи друго или повече вещи лица при евентуално наличие на такова противоречие (и допуска ли съществено процесуално нарушение, ако не стори това), няма значение за обжалваното решение. Няма такова значение и въпросът допуска ли съдът съществено процесуално нарушение, ако основе решението си на вероятно експертно заключение. Съдът е основал решението си на извод за недоказаност на ищцовите твърдения, при прилагане на неблагоприятните последици на правилата за разпределение на доказателствената тежест, а не на вероятностите за получаване на рецидиви при операция на херния, посочени в заключенията на вещите лица.

По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1432 от 07.07.2014 г. по гр.д.№ 3145/ 2013 г.

ОСЪЖДА Т. И. И., Е. [ЕГН], [населено място], [жилищен адрес] да заплати [фирма], [населено място], [улица], Е.[ЕИК], сумата 3 000 (три хиляди) лева разноски за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: