Legislator Giurisprudenza & Legislazione
VKS-FDE1382406FE2CE3C2257CE500491CD5 Generato dall'IA

Supreme Court dismisses appeal against prosecutor's appeal fee requirement in state liability proceedings, ruling no exemption applies.

Numero d'incarto VKS-FDE1382406FE2CE3C2257CE500491CD5
Autorità giudiziaria
Giurisdizione Bulgaria (BG)
Data della decisione
Esito del giudizio Respinto (Dismissed)

Sintesi Legislator

Generato dall'IA

The Supreme Court dismissed a private appeal against a lower court order requiring the Prosecutor's Office to pay a state fee. The appellant argued the fee was unnecessary under Civil Procedure Code provisions exempting the prosecutor from costs. The court held that while the prosecutor is exempt from fees when initiating public interest lawsuits, this specific state liability case involves the state as a defendant, not the prosecutor as a plaintiff, thus the exemption does not apply.

Regesto Legislator

Generato dall'IA

Civil Procedure Code Art. 84, para. 1; State Liability Act; The Prosecutor's Office is not exempt from state court fees when appearing as a defendant in state liability proceedings, as it does not represent higher-order public interests in such contexts.

Parole chiave

Generato dall'IA
state liability proceedings prosecutor fee exemption civil procedure code state liability act court fee requirement constitutional equality procedural privilege sospensione della riscossione fiscale

Disposizioni normative citate

Generato dall'IA
Civil Procedure Code Art. 84, para. 1
State Liability Act
State Liability Act Art. 9a
State Liability Act Art. 10, para. 3
State Liability Act Art. 2a
State Liability Act Art. 18, para. 3
State Liability Act Art. 83, para. 1, item 3

Giurisprudenza citata

Generato dall'IA
Constitutional Court Decision No. 3 of 2008
Supreme Court Decision No. 305 of 1.03.2012
Supreme Court Decision No. 120 of 13.02.2013
Generato dall'IA

Ti chiedi come si applica questa sentenza alla tua fattispecie?

Analizza questa decisione insieme alla legislazione federale e cantonale, ai commentari e alla giurisprudenza successiva in Legislator AI.

Apri in Legislator →

Testo completo

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 365

София, 27.05.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ

ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев ч.гр.д. № 2869 по описа за 2014 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изречение първо от ГПК.

Образувано е по частна жалба на С.Г.П. срещу разпореждане от 19.03.2014 г., постановено по гр. д. № 6894 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІ „Д” въззивен състав, с което е върната подадената от Прокуратурата жалба срещу решението, постановено по гр. д. № 25439 по описа за 2013 г. на Софийския районен съд, 35 състав.Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, тъй като Прокуратурата не дължи държавни такси съобразно разпоредбата на чл.84, ал.1 от ГПК. Моли настоящата инстанция да отмени обжалваното определение.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становището на жалбоподателя, приема следното:

Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащо на обжалване преграждащо разпореждане, поради което е допустима съобразно чл.274, ал.2, изречение първо от ГПК, но разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното разпореждане, Софийският градски съд е приел, че Прокуратурата дължи 5 лв. държавна такса по въззивната жалба срещу решение, постановено по иск с правно основание чл.2 от ЗОДОВ, която не е била внесена в предоставения на страната срок. Дължимостта на държавната такса за въззивната жалба произтича от разпоредбите на чл.9а, чл.10, ал.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и чл.2а и чл.18, ал.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Специалният закон предвижда прости такси в определен от тарифата размер и не съдържа изрична норма, освобождаваща Прокуратурата от внасянето на тези такси . В производството по ЗОДОВ не би могла да се приложи общата разпоредба на чл.83, ал.1, т.3 от ГПК, която освобождава прокуратурата от внасяне на държавни такси по заведените от прокурор искове.

Тази обща разпоредба касае исковете, предявени от прокуратурата, а не исковете, по които тя е ответник. Когато прокурорът предявява иск, той действа в защита на обществения интерес за защита на законността и затова е освободен от внасяне на държавна такса. В производството по ЗОДОВ прокуратурата не е освободена от внасяне на държавна такса и на основание чл.84, т.1 от ГПК Смисълът на тази разпоредба е, че държавата и държавните учреждения не дължат държавна такса, когато се защитават интереси от по-висш порядък, каквато е защитата на публичната държавна собственост и публичните държавни вземания.

В производството по ЗОДОВ прокуратурата не брани такива интереси от по-висша степен, а се явява процесуален субституент на ответника/държавата/, тъй като длъжностни лица от нейния личен състав незаконосъобразно са причинили вреди при изпълнение на служебните си задължения. Като страна в гражданския процес по ЗОДОВ прокуратурата не може да бъде поставена в процесуално привилегировано положение спрямо останалите частноправни субекти, тъй като такава привилегия представлява нарушение на чл.121, ал.1 от Конституцията.

Такъв е изводът от мотивите на Решение № 3 от 8 юли 2008 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 3 от 2008 г., с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на параграф 1 от Закона за изменение и допълнение на Гражданскопроцесуалния кодекс/ ДВ, бр.50 от 2008 г., с която в чл.84, т.1 от ГПК се заличават думите” освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи-частна държавна собственост”.

По същите съображения Прокуратурата на Република България като равноправен участник в гражданския процес, образуван по предявен по ЗОДОВ иск, не може да се счита за освободена от внасяне на държавна такса/определение № 305 от 1.03.2012 г. по гр. д. № 1756/2010 г. на ІІІ ГО на ВКС и определение № 120 от 13.02.2013 г. по ч.

гр. д. № 1096/2013 г. на ІІІ ГО на ВКС/.

Ето защо настоящата инстанция приема, че обжалваното разпореждане, с което е върната въззивната жалба на Прокуратурата заради невнасяне на 5 лв. държавна такса е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане от 19.03.2014 г., постановено по гр. д. № 6894 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІ „Д” въззивен състав, с което е върната подадената от П. жалба срещу решението, постановено по гр. д. № 25439 по описа за 2013 г. на Софийския районен съд, 35 състав.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: