Supreme Court dismisses appeal for lack of grounds, citing no contradictory rulings or legal errors.

определение

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1567

София, 30.12.2009 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето

гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети декември

две хиляди и девета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ

ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

разгледа докладваното от съдия Владимир Йорданов

гр.дело N 1943 / 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство то е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на МБАЛ „С”, гр. Я., срещу решение от 09.10.2009 г. по въззивно гр.д. № 316 /2009 г. на Ямболски окръжен съд, , ІІ гр. с-в., с което е отменено решение от 13.07.2009 г. по гр.д. № 883 /2009 г. на Ямболски районен съд и вместо това е постановено друго, с което са уважени предявените от Ж. А. Ж. срещу жалбоподателя искове с правно основание чл.344,ал.1, т.т.1-3 КТ, последният от които за сумата 2,479.68 лева и искане за разноски.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно поради необоснованост.

Като основания за допускане на касационно обжалване въвежда следното: въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос следва ли да се потвърди преценката на работодателя при налагане на дисциплинарното наказание „уволнение”, че извършеното от работника нарушение представлява „тежко нарушение на трудовата дисциплина” при положение, че работникът с нарочна декларация е приел, че нарушението е „тежко”, а работодателят е спазил стриктно процедурата по налагане на дисциплинарно наказание и по връчването на заповедта; принципно важен е и въпросът за обсъждане на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, кредитирането на едни и некредитирането на други писмени доказателства и други свидетелски показания; тези въпроси са решени противоречиво от съдилищата – искът е отхвърлен от първоинстанционния съд, а е уважен от въззивния при една и съща фактическа обстановка и при едни и същи доказателства.

Ответникът Ж. А. Ж. оспорва основанията за допускане на касационно обжалване и излага и доводи за нейната неоснователност.

Настоящият състав намира следното:

Жалбата е допустима, т.к. е обжалвано въззивно решение и обжалваемият интерес по оценяемия иск (този за обезщетението) и във въззивното производство е над 1 , 000 лева .

Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно поради това, че не е посочена нито една от трите специални предпоставки, предвидени в чл.280,ал.1,т.1,т.2 или т.3 ГПК, тъй като не е такава предпоставка противоречивото решаване на спора от двете съдебни инстанции по делото, нито противоречивото разрешаване на правни въпроси от тях. Липсата на тези предпоставки е достатъчна за отклоняването на искането.

Но искането е неоснователно и по следните съображения:

Първият въпрос – за това дали съдът може да приеме за установено, че не е осъществено „тежко нарушение на трудовата дисциплина”, когато работникът е признал извън спора, че „нарушението му е тежко” (изразил е становище по правното значение на свое деяние), е пределно общ и изваден извън контекста на предмета на доказване по делото (отделно от другите събрани доказателства), но по него съдебната практика е последователна и не е противоречива: при оспорване на основателността на дисциплинарното наказание „уволнение” с исковете по чл.344,ал.1 КТ, ответникът, който носи доказателствената тежест да установи, че е упражнил законосъобразно правото си да наложи дисциплинарното наказание, следва да проведе пълно и главно доказване на обстоятелствата, от които произтича правото му, а съдът извършва преценка на доказателствата поотделно и в съвкупност, за да установи кои факти от значение за спора са се осъществили и какво е правното им значение. Отделно от това следва да се отбележи, че в представените обяснения на ищеца изобщо не се съдържа изявление, за това че „нарушението му е тежко”, нито за извършено от него нарушение, а само твърдения какъв разговор е водил.

Вторият въпрос е по-скоро твърдение – че е принципно важен и въпросът за обсъждане на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, кредитирането на едни и некредитирането на други писмени доказателства и други свидетелски показания. В това твърдение не е изведен никакъв конкретен въпрос, свързан с конкретния спор (за отделно процесуално действие, доказателство, факт или правното му значение).

От изложеното следва да се приеме, че не са изведени основания за допускане на касационно обжалване съгласно изискванията на чл.280,ал.1 ГПК.

Поради изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски, а искането на ответника е основателно за сумата 200 лева за възнаграждение за процесуално представителство, за заплащането на които е представено доказателство.

Воден от изложеното В ърховният касационен съд, състав на т рето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 09.10.2009 г. по въззивно гр.д. № 316 /2009 г. на Ямболски окръжен съд, ІІ гр. с-в.

Осъжда МБАЛ „С”, гр. Я., ул. „Панайот Хитов” № 3* да заплати на Ж. А. Ж. с ЕГН *, от гр. Я., ул. „Крали Марко”, бл.80, вх. Г, ап.203, 200 лева разноски за касационното производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.