Supreme Court dismisses appeal for lack of admissibility as it merely repeats first-instance arguments without raising a specific legal question.
Sintesi Legislator
Generato dall'IAThe Supreme Court of Bulgaria declared the cassation appeal inadmissible because the appellant failed to formulate a specific legal question under Article 280 of the Civil Procedure Code. The appellant merely repeated complaints about the lack of evidence and the expiration of the mortgage term, which constitute substantive arguments rather than admissibility grounds. Consequently, the court ruled that the appeal does not meet the threshold for cassation review and dismissed the request without examining the merits of the debt dispute.
Regesto Legislator
Generato dall'IAArticle 280, paragraph 1, item 3 of the Civil Procedure Code; Article 281 of the Civil Procedure Code: A cassation appeal is inadmissible if it does not raise a specific legal question that would have determined the outcome of the case, but instead merely repeats substantive arguments regarding the assessment of evidence or facts.
Parole chiave
Generato dall'IADisposizioni normative citate
Generato dall'IADecisioni correlate
Generato dall'IATesto completo
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 862
С., 11.12.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 2849/2018год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. П. Г. , приподписана от пълномощника му адвокат Р., срещу въззивно решение № 144 от 15.01.2018г. на Софийски апелативен съд, постановено по в. гр. д. № 3699/17г., с което е потвърдено решение от 15.03.2017г., постановено по гр. д. № 497/2016г. на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение Е. П. Г. е осъден да заплати на [фирма] сумата 50 000лв. на основание чл.79 ал.1 във връзка с чл.240, ал.1 ЗЗД – заета сума по договор за заем 29.06.2006г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 14.01.2016г. до окончателното изплащане, както и ведно с разноски в размер 3000лв.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, и необоснованост - основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа се, че съдът е уважил иска въпреки липсата на пълно и главно доказване на фактите по делото и по-конкретно, че сумата 50000лв. му е предадена реално, както и, въпреки изтеклия срок на вписаната като обезпечение договорна ипотека. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на претенцията.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК / редакция ДВ бр.86/2017г./ Изложението преповтаря съдържанието на касационната жалба и съдържа оплакване, че въпреки липсата на доказани факти относно наличието на паричен дълг и без да съобрази обстоятелството, че с отпадане на ипотеката / обезпечението/ отпада и паричният дълг, съдът е уважил предявения срещу него иск.
Ответната страна [фирма] в представен писмен отговор чрез адв.Д. изразява становище за липса на основание за допускане до разглеждане на касационната жалба, а по същество за неоснователност на същата.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна и е допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че съгласно договор от 29.06.2006г. между ищеца в качеството му на заемодател и ответника и третото за спора лице съпругата му С. П. Г. в качеството им на заемополучатели, е сключен договор за заем за сумата от 50 000 лв. с краен срок на погасяване-15.09.2006 г. Този договор е обективиран в нотариален акт № 138, том ІІ, рег. № 6181, дело № 268 от 29.06.2006 г. на нотариус с рег. № 340 на НК за договорна ипотека на недвижим имот, с който за вземанията /главница, лихви и разноски/ заемополучателите са учредили в полза на ищеца договорна ипотека върху собствения им недвижим имат - апартамент № 207 в [жилищен адрес] находящ се в [населено място],[жк]. На 04.07.2011 г. между ищеца и ответника е сключено споразумение, което в чл.1 съдържа признание на ответника, че към датата на сключване на споразумението дължи на ищеца сума в размер на 50 000 лв., представляваща заетата сума, съгласно договор за заем, сключен на 29.06.20006 г. По силата на това споразумение ответникът се е задължил да заплати сумата на ищеца на пет равни вноски от по 10 000 лв. с падежи определени в чл.2, ал.1 от договора.
При така установените в процеса факти съдът е приел, че в случая е налице писмено признание от страна на ответника Г., че е получил сумата от 50000лв. по договора за заем от 29.06.2006г. Това признание е обективирано в споразумението от 04.07.2011г., подписано лично от Г. и неоспорено в процеса, с което страните са уговорили нов начин и срок на погасяване. Предвид липсата на представени доказателства от страна на ответника за погасяване на задължението е обосновал извод, че искът е основателен и следва да се уважи със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане. Счел е за неоснователно възражението на ответника, че след като е изтекъл срокът на обезпечението / договорната ипотека/ дългът не съществува. В тази връзка е посочил, че липсата на обезпечение не води до извод за липса на дълг. Посочил е изрично, че възражението за изтекла погасителна давност е преклудирано, защото е релевирано едва в писменото становище, представено пред въззивната инстанция след пренията по същество на спора, но и разгледано по същество е неоснователно, тъй като с признаване на задължението, направено със споразумението от 04.07.2011г. е започнала да тече нова давност и към подаване на исковата молба – 14.01.2016г. същата не е изтекла.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК , предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. 1-3 на разпоредбата. Въпросът, по смисъла на закона, е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Следва да се има предвид и това, че обжалваният акт не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен от касатора обуславящия изхода правен въпрос, разрешен от въззивния съд, както и на основания, различни от формулираните в изложението. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало, прокламиран с чл. 6 ГПК.
В случая касаторът не формулира правен въпрос по смисъла на чл.280 ГПК, а само преповтаря оплакванията в касационната жалба. Тези оплаквания са по естеството си доводи за неправилност и необоснованост на решението поради неправилен анализ на доказателствата и формирани следствие на това грешни крайни изводи. Като такива същите са касационни основания по чл.281 ГПК, които подлежат на преценка само в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, но не съставляват общо основание за достъп до кассация. Отсъствието на общо основание е достатъчно касационното обжалване да не бъде допуснато, като съдът не дължи произнасяне по поддържаното допълнително такова по т.3 на чл.280 ГПК.
Предвид изхода разноски за касатора не се следват, а ответната страна не е претендирала такива.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Трето г. о. О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 144 от 15.01.2018г. на Софийски апелативен съд, постановено по в. гр. д. № 3699/17г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: