Legislator Giurisprudenza & Legislazione
VKS-F685CCC7E6705CD3C2258BCC004C1BDD Generato dall'IA

Supreme Court allows appeal for failure to assess all evidence and cite errors in appellate decision.

Numero d'incarto VKS-F685CCC7E6705CD3C2258BCC004C1BDD
Autorità giudiziaria
Giurisdizione Bulgaria (BG)
Data della decisione
Esito del giudizio Parzialmente accolto (Partially Allowed)

Sintesi Legislator

Generato dall'IA

The Supreme Court of Bulgaria allowed the appeal against the appellate court's decision regarding compensation for personal injuries. The appellant argued that the appellate court failed to evaluate all relevant evidence and did not explain why it rejected the plaintiff's conclusions. The court found that the appellate decision lacked a proper assessment of the evidence and failed to address the specific errors in its reasoning.

Regesto Legislator

Generato dall'IA

Art. 280, para. 1, items 1 and 3 of the Civil Procedure Code; An appeal is admissible when the appellate court fails to assess all relevant evidence and does not explain its rejection of the first-instance court's conclusions.

Parole chiave

Generato dall'IA
Civil Procedure Code appellate review evidence assessment supreme court appeal compensation liability danneggiamento d'impianti elettrici responsabilità per danni da acqua danno patrimoniale

Disposizioni normative citate

Generato dall'IA
Art. 280, para. 1, items 1 and 3 of the Civil Procedure Code
Art. 18, para. 2, item 2 of the State Fees Tariff

Giurisprudenza citata

Generato dall'IA
TR No. 1/19.02.2010 of the Supreme Administrative Court
Generato dall'IA

Ti chiedi come si applica questa sentenza alla tua fattispecie?

Analizza questa decisione insieme alla legislazione federale e cantonale, ai commentari e alla giurisprudenza successiva in Legislator AI.

Apri in Legislator →

Testo completo

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5008

София, 05.11.2024 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Емилия Донкова

като разгледа докладваното от съдия Емилия Донкова гр. д. № 1448 по описа на ВКС за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от юрисконсулт А. А., като пълномощник на община Перник, срещу въззивно решение № 1324 от 21.11.2023 г., постановено по гр. д. № 2021/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, в частта, с която е отменено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете на П. Д. Н. срещу жалбоподателя за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 26 000 лв.

и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 442 лв., като вместо него е постановено ново по същество, с което община Перник е осъдена да заплати на ищцата сумата 26 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на травматични увреждания, изразяващи се във фрактура на двете кости на дясна подбедрица в областта на глезенната става и луксация /изкълчване/ на ставата-бималеоларна фрактура-луксация на дясна глезенна става, мекотъканни контузии-натъртване на меки тъкани и болка в областта на гръдния кош и тазобедрената става, получени при пропадане в шахта на 29.10.2019 г., заедно със законната лихва от тази дата до окончателното й изплащане, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 340 лв.

по фактура от 05.11.2019 г. и 102 лв. по фактура от 21.11.2019 г., със законната лихва от датите на издаването им до заплащането им. Първоинстанционното решение е обезсилено в частта, с която ответникът „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, гр. София, е осъден да заплати на ищцата горните суми. С решението е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 80 000 лв.

за обезщетението за неимуществени вреди. Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, с която исковете са отхвърлени срещу ответника „Мини – Перник“ ЕАД-в ликвидация. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, а именно:

ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД.

В изложението са поставени следните въпроси, по отношение на които се твърди наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като се сочи, че същите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС: 1. „налице ли е изпълнение на задължението по чл. 236, ал. 2 ГПК, когато съдът избирателно е обсъдил доказателствата и в мотивите на обжалваното решение не се съдържа преценка на всички относими доказателства, доводи и възражения на страните; при отмяна на първоинстанционното решение следва ли въззивният съд да посочи защо не приема изводите на първоинстанционния и да посочи грешките му във връзка с преценката на доказателствата“; 2. „длъжен ли е съдът да изложи мотиви относно фактите, които приема за установени, а други за неосъществили се; длъжен ли е съдът да обоснове защо обсъжда едни доказателства, а други изобщо не обсъжда и как трябва да се тълкуват всички събрани по делото доказателства“; 3. „може ли въззивният съд да се позове на нови обстоятелства, за които не са събрани доказателства в първоинстанционното производство“. Твърди се противоречие с решение № 7789/27.06.2016 г. по адм. д. № 11802/2015 г. и решение № 8372/06.07.2016 г. по адм. д. № 8546/2015 г. на ВАС, Второ отделение.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата в касационното производство П. Д. Н., чрез процесуалния си представител, изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.

Ответникът „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД не е подал писмен отговор.

Третото лице – помагач ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД не изразява становище.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК.

При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от П. Д. Н. искове с правно основание чл. 49 ЗЗД срещу ответниците за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Обективно и субективно съединените искове са предявени при условията на евентуалност срещу ответниците община Перник и „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, като първият ответник е предпочитан.

Изложените твърдения в исковата и уточняващата молба са, че вредите са причинени при пропадане на ищцата в шахта, намираща се в пешеходна зона между две сгради, представляваща общински път, индивидуализиран като „второстепенна улица“ според описанието в кадастралната карта.

В отговора на исковата молба ответната община е възразила, че процесната шахта не се намира на улица /планът, с който същата е предвидена, не е влязъл в сила/, а попада в имоти, собственост на ответника „Мини – Перник“ ЕАД-в ликвидация. С отговора е представена скица, видно от която през 1993 г. е бил утвърден план за регулация и застрояване на Централната градска част на [населено място].

Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете срещу община Перник и ги е уважил частично срещу ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД. Приел е въз основа на писмените доказателства и изслушаните технически експертизи, че не са налице доказателства за проведена отчуждителна процедура за имотите, за които е одобрен проекта за ПУП-ПРЗ от 2007 г. Посочил е, че следва да се ангажира отговорността на техния собственик – дружество, а не на общината.

Въззивното производство е образувано по жалби на ищцата и на ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД.

Въззивният съд е обосновал извод, че исковете са основателни срещу предпочитания ответник – община Перник.

Решаващите изводи на въззивния съд са изведени от възприетото за установено, че шахтата се намира в имот, общинска собственост – участък от [улица]-83203, между УПИ * и УПИ * -„За обслужващи дейности“ /собственост на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД по силата на възлагателни постановления от 2008 г. след извършена публична продан на имотите, принадлежали на длъжника „Мини – Перник“ ЕАД-в ликвидация/. Обсъдена е заповед № 1377/11.06.2007 г. на кмета на общината, според която със същата е одобрено частично изменение на ПУП - ПРЗ за кв. 204 по плана на [населено място] – ЦГЧ, което се изразява в следното: обособени са 16 урегулирани поземлени имота, както и са прокарани улици, включително [улица]-83203. По регулационния план процесната шахта попада именно в участък от тази улица. Община Перник не е възразила, че заповедта не е влязла в сила.

Въз основа на събраните в първоинстанционното производство технически експертизи, които не са имали задача да изследват предходните регулационни планове, е обоснован извод, че в настоящата хипотеза не се е изисквало провеждане на отчуждително производство, тъй като планът за регулация и застрояване от 2007 г. е такъв по чл. 16 ЗУТ. Същият има непосредствено отчуждително действие. В обобщение е направено заключение, че шахтата се намира в имот, публична общинска собственост – участък от [улица]-83203.

От приетите технически експертизи се установява, че на място не е реализирана улица.

Налице е основание за допускане на касационно обжалване по поставения в изложението трети въпрос, обоснован с липсата на доказателства за проведено отчуждително производство и изграждане на улица. Същият е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е от значение за изхода на делото, като уточнен от настоящия състав на ВКС съобразно правомощията му по т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, трябва да бъде формулиран по следния начин: може ли въззивният съд да се позове на нови обстоятелства от съществено значение за делото, които обуславят и друг негов краен изход, когато във въззивното производство не е прието експертно заключение, което може да промени изводите на първоинстанционния съд относно значението за спора на събраните доказателства.

В обобщение, касационно обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за преценка съответствието на обжалваното решение с установената съдебна практика.

Жалбоподателят дължи внасяне на държавна такса в размер на 469 лв. /чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси/ по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба по същество.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1324 от 21.11.2023 г., постановено по гр. д. № 2021/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, по касационната жалба на община Перник.

УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 469 лв. /четиристотин шестдесет и девет лева/ и представи в същия срок доказателства за внасянето й, като в противен случай касационното производство ще бъде прекратено.

Делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочване след представяне на доказателства за внасяне на държавната такса.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: