Supreme Court dismisses appeal for failure to claim specific land in restitution application.
Sintesi Legislator
Generato dall'IAThe Supreme Court of Bulgaria dismissed the cassation appeal against the appellate court's decision to reject the plaintiffs' claim for property restitution. The plaintiffs argued that the lower court erred by not recognizing their right to the disputed land, but the Supreme Court found no legal basis for such a claim. The court ruled that the plaintiffs failed to explicitly request restitution for the specific 1-decare land in their 1992 application, which is a mandatory requirement under the Law on Restitution of Property. Consequently, the Supreme Court upheld the lower court's decision to reject the claim.
Regesto Legislator
Generato dall'IAArt. 108 of the Law on Property Relations; Art. 13 para. 1 of the Law on Restitution of Property: A claim for restitution must explicitly specify the exact property sought; failure to include a specific parcel in the initial application excludes the possibility of legally restoring ownership over that land.
Parole chiave
Generato dall'IADisposizioni normative citate
Generato dall'IADecisioni correlate
Generato dall'IATesto completo
Р Е Ш Е Н И Е
Р Е Ш Е Н И Е
№
София 18.05. 2009г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Върховният
касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито
заседание на дванадесети май през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ:
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при участието на секретаря
Анжела Богданова
в присъствието на прокурора,
като изслуша докладваното от
съдия Папазова гр.д.№ 1038 по описа за 2008г. на бившето І г.о. и за да се
произнесе взе пред вид следното :
Производството е с
правно основание§2 ал.3 от ГПК/отм./,във вр.с чл. 218а и сл. от ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Г. Н. Г.,Е. Димова Г. ,Мариана М. Г. и Д. М. Д.,чрез процесуалния им представител- адвокат П против въззивно решение № 132 от 15.11.2007г.по в.гр.д. № 280 по описа за 2007г.на Окръжен съд Бургас,с което е отменено решение № 348 от 5.01.2007г.по гр.д. № 142/2006г.на Районен съд Царево и вместо това е постановено друго,с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС срещу Д. предприятие”Строителство и възстановяване” гр. С. и М. на р. р. и благоустройството за предаване на владението на собствения им недвижим имот: поземлен имот-двор,горско стопанство с площ от 1 дка,находящ се в землището на гр. П., местността ”Пясъка”,имот № 0* по плана за землището,сега имот с идентификатор 58356.502.28 по кадастралната карта и са присъдени направените по делото разноски.
Посоченото касационно основание е чл.218б б.”в”от ГПК/отм./- неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска от съда да отмени обжалвания акт и да реши въпроса по същество като уважи предявения иск.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил писмен отговор по смисъла на чл.218г от ГПК/отм./,с който се оспорва основателността на подадената жалба. Иска се обжалваното решение да бъде оставено в сила.
В съдебно заседание страните не се явяват.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решение на ЦРС и вместо това е постановено друго,с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС. За да постанови решението си - след като по реда на косвения съдебен контрол е преценил,че не са били налице предпоставките по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността, въззивният съд е приел,че ищците не са установили в своя полза права по отношение на процесния имот.
Съгласно чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./-касационният съд се произнася само по заявените в жалбата основания.
В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторите оспорват изводите на въззивния съд относно липсата на предпоставките за земеделска реституция,произтичащи от липса на заявяване за възстановяване на собствеността върху процесния имот и на представени доказателства за наличие на права към момента на обобществяването на земята. Твърдят,че правото си на собственост – в административното производство са установили с приложен към заявлението препис от емлячен регистър от 1935г. Позовават се и на констативен н.а. № 46 т.ІІІ д.380/2001г. Оспорват извода на въззивния съд за наличие на противоречиви решения на ПК/№ 12 от 24.06.1998г.и № 28 от 15.12.1999г./,като заявяват,че се касае за две отделни решения,с които са възстановени различни земи.
Настоящият съдебен състав не споделя тезата на касаторите.
Правилно въззивния съд е преценил,че от комулативно изискуемите се три предпоставки,за да е основателен иска по чл.108 от ЗС-ищците да са собственици на процесния имот,той да се владее от ответника и последният да го владее без основание-ищецът не е доказал наличието на първата. Нотариалният акт, на който се позовават касаторите е издаден на основание чл.483 ал.1 от ГПК/отм./-въз основа на представено решение № 28 от 15.12.1999г.на ОПК Приморско за възстановяване в полза на наследниците на Н.
Г. Г. в съществуващи стари реални граници на собствеността върху следния недвижим имот – двор- горско стопанство с площ от 1 дка, находящ се в землището на гр. П., местността ”Пясъка”,представляващ имот № 0* по плана за землището. В производството по чл.483 от ГПК/отм./ задължението на нотариуса се ограничава с констатацията за наличие на акт, издаден от компетентен орган без за него да съществува задължение да провери дали актът е издаден в съответствие със законовите изисквания.
Компетентен да извърши тази проверка- както правилно е посочено във въззивното решение–е единствено съда в хода на образувано пред него исково производство,в което актът,издаден в хода на административното производство е оспорен. Косвеният съдебен контрол за законосъобразност на постановения акт за възстановяване на собствеността е не само допустим,но и задължителен-по аргумент от Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006г.по т.р.
№6/2005г.на ВКС,тъй като в административното производство,в което е постановен акта за възстановяване на собствеността като страна не е участвал ответника и за него единствената възможност за защита е в гражданския процес-по пътя на възражението, чрез оспорване на вещните права на ищците. В случая- правилно- съдът след като е разгледал това възражение е преценил,че решението за възстановяване на правото на собственост е материално незаконосъобразно и е отхвърли предявения иск за собственост относно процесния имот.
Възстановяването на собствеността по ЗСПЗЗ настъпва не директно, по силата на закона, а след издаването на съответен административен акт,за постановяването на който е предвидена специална административна процедура. За започването й е необходимо искане,което формално се осъществява с подаване на заявление до компетентния орган,което трябва да отговаря на изискванията на чл.13 ал.1 от ППЗСПЗЗ и в което задължително следва да бъде описана претендираната за възстановяване земя с посочване на землище,местност,размери,културен вид на имота /нива,ливада,трайни насаждания/,бивши съседи,съществуващи стари реални граници, данни за възстановимост и др. Въз основа на това искане –се извършва последващата преценка за наличие или не на предвидените в закона предпоставки за възстановяване на собствеността.
В конкретния случай-видно от заявлението за възстановяване на собствеността, подадено от Г. Н. Г. под № П* от 27.01.1992г.,в качеството му на наследник на Н. Г. Г. – в него не се съдържа искане за възстановяване на собствеността по отношение на процесния имот- двор- горско стопанство, с площ от 1 дка,находящ се в землището на гр. П., местността ”Пясъка”. Видно от заявлението-ищците по делото въобще не са заявявали земя за възстановяване с площ от 1 дка, нито земя в местността”Пясъка”,нито такава с наименование- двор- горско стопанство. Липсата на изрично искане за възстановяване на определен имот изключва възможността за законосъобразно възстановяване на собствеността по отношение на него,тъй като липсва основание за започване и р. на предвидената в закона административна процедура.
Допълни доводи за незаконосъобразност на постановеното решение № 28 от 15.12.1999г.на ОПК Приморско за възстановяване в полза на наследниците на Н. Г. Г. в съществуващи стари реални граници на собствеността върху процесния недвижим имот е фактът,че така възстановената земя,представляваща имот с идентификатор 58356.502.28 попада върху актувана за държавна собственост територия с Акт № 1* от 25.09.1991г. и това,че по делото не са представени доказателства,установяващи права в полза на наследодателя на ищците към момента на образуване на ТЗК,ДЗС и др./т.е.към 1946г./За възстановената земя –видно от заключението на приетата допълнителна експертиза-и понастоящем няма данни да е деактувана,а относно твърдението на касаторите ,че правата на наследодателя им са установени въз основа на приложения към заявлението препис от емлячен регистър от 1935г., то е неоснователно,тъй като изискването на закона е за установяване на права в полза на наследодателя към момента на образуването на трудовокооперативно или държавно земеделско стопанство, а не към по-ранен момент.
Неснователна е и тезата на касатора за необоснованост на обжалвания съдебен акт. Необосноваността е порок,изразяващ се в несъответствието на фактическите изводи на инстанцията по същество на установеното от събрания по делото доказателствен материал и обхваща грешките при формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд при прилагане на правила от неюридически характер- логическото мислене, опитни правила,казуалните връзки между явленията. В конкретния случай не е налице подобно несъответствие,като въззивинят съд е формулирал правилни фактчески констатации,а въз основа на тях и верни правни изводи.
С оглед на горното и пред вид липсата на друго посочено касационно основание, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 132 от 15.11.2007г.по в.гр.д. № 280 по описа за 2007г.на Окръжен съд Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.