Legislator Giurisprudenza & Legislazione
VKS-F5E72FBA3FEF391EC2258DBD002EE77F Generato dall'IA

Supreme Court dismisses legal aid requests due to existing counsel and procedural abuse.

Numero d'incarto VKS-F5E72FBA3FEF391EC2258DBD002EE77F
Autorità giudiziaria
Giurisdizione Bulgaria (BG)
Data della decisione
Esito del giudizio Respinto (Dismissed)

Sintesi Legislator

Generato dall'IA

The Supreme Court confirmed lower court decisions denying legal aid to two parties in a commercial dispute. One applicant was rejected because she had already hired a lawyer for the entire proceedings, while the other's appeal was returned for failing to properly identify the contested act. The court ruled that legal aid is inappropriate when funds are available or when procedural requests are made in bad faith.

Regesto Legislator

Generato dall'IA

Art. 95 GPC; Art. 23, 24 ZPP: Legal aid is denied when the applicant has engaged private counsel or when the expected benefit is not justified, and procedural appeals are returned for failure to comply with court instructions regarding the identification of the contested act.

Parole chiave

Generato dall'IA
legal aid denial existing counsel procedural abuse commercial litigation legal aid eligibility procedural order supreme court review onorari legali

Disposizioni normative citate

Generato dall'IA
Art. 95 GPC
Art. 23, 24 ZPP
Art. 262, 275 GPC
Generato dall'IA

Ti chiedi come si applica questa sentenza alla tua fattispecie?

Analizza questa decisione insieme alla legislazione federale e cantonale, ai commentari e alla giurisprudenza successiva in Legislator AI.

Apri in Legislator →

Testo completo

Страница 3 от 3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 769

16.03.2026 г., [населено място]

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА

ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

разгледа докладваното от съдия Костадинова ч.т.д. № 494/2026 г. и установи следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 3 вр. ал. 1, т. 1 и 2 ГПК.

Образувано е по:

1. Частна жалба на Е. А. Б. срещу определение от 01.12.2025 г., постановено по к.т.д. № 699/2025 г. на ВКС, ТК, І отд., с което е оставено без уважение искането й за предоставяне на правна помощ.

2. Частна жалба на „РОМЕКС ИНС“ ЕООД (н.) срещу определение от 01.12.2025 г., постановено по същото дело, с което е върната частната му жалба срещу определение за отказ за предоставяне на правна помощ.

Частните жалби са подадени от легитимирани лица в срок срещу подлежащи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 95, ал. 5, съответно т. 1 ГПК съдебни актове. Следователно са допустими.

По жалбата на Е. А. Б.:

Касационното производство по к.т.д. № 699/2025 г. е образувано по жалба на „БИЛИИВ“ ЕООД срещу въззивно решение по иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, предявен срещу „РОМЕКС ИНС“ ЕООД (н.) и Е. А. Б.. От последната е подаден отговор чрез адвокат. Допуснато е касационно обжалване и в хода му с молба от 25.10.2025 г. Б. е уведомила съда, че се отказва от упълномощения си процесуален представител, а на 01.12.2025 г. е поискала предоставяне на правна помощ. В молбата не са изложени конкретни съображения за необходимостта от получаване на помощта. С обжалваното в настоящото производство определение искането по чл. 95 ГПК е отхвърлено поради наличието на ангажиран от молителя адвокат, както и предвид търговския характер на делото.

Определението е правилно.

Съгласно чл. 23, ал. 3 и чл. 24, т. 1 ЗПП правна помощ се предоставя на лице, което няма средства за заплащането й, но не и когато очакваната полза от предоставянето й не е оправдана. В настоящия случай молителят не е обосновал искането си с твърдение за липса на парични средства за осигуряване на адвокатска защита, а от процесуалното му поведение до момента на отправяне на молбата се установява тъкмо обратното – адвокат е бил ангажиран от молителя преди подаване на отговора на касационната жалба и то за цялото касационно производство срещу възнаграждение в размер от 7 650 лв., платено от Б. напълно и в брой при подписване на адвокатския договор. Следователно е опровергано наличието на основното условие за предоставяне на правна помощ. Отделно от това следва да се посочи, че е налице и отрицателната предпоставка, въведена с чл. 24, т. 1 ЗПП, за неоправданост на предоставянето на помощта с оглед очакваната от нея полза - правните аргументи в защита на молителя вече са изложени в подадения чрез адвокат отговор, а производството е в своята заключителна фаза, в която няма да се извършват действия по доказване.

Поради изложеното определението следва да бъде потвърдено.

По жалбата на „РОМЕКС ИНС“ ЕООД (н.).

С молба от 27.10.2025 г., след допускане на касационното обжалване, дружеството-ответник е поискало предоставяне на правна помощ. Идентично искане е заявено и в откритото съдебно заседание от същата дата, в което управителят се е отказал от упълномощения представител (адвокат Е. Б.). Съдът е отложил произнасянето си за закрито заседание и на 26.11.2025 г. е постановил определение, с което е оставил без уважение молбата по чл. 95 ГПК. Междувременно, на 05.11.2025 г., от името на „РОМЕКС ИНС“ ЕООД е подадена частна жалба, в която е посочено, че се обжалва отказът за предоставяне на правна помощ. С разпореждане от 06.11.2025 г. съдът е дал указания до жалбоподателя да индивидуализира обжалвания акт, да опише приложенията към частната жалба и да посочи относимостта им към спора. В срока за изпълнение на указанията, с молба от 21.11.2025 г., дружеството повторно е поискало правна помощ. В откритото съдебно заседание на 01.12.2025 г. съдът е счел, че не следва да разглежда поредното искане по чл. 95 ГПК, преценявайки го като злоупотреба с права предвид наличието на вече подадена идентична молба, по която има произнасяне, и след като е установил, че указанията за отстраняване на нередовностите на частната жалба не са изпълнени, е постановил връщането й.

Определението е правилно. Указанието за индивидуализиране на обжалвания акт е било необходимо предвид липсата на постановен към момента на подаване на частната жалба отказ за предоставяне на правна помощ. Същото е надлежно съобщено и не е изпълнено в срок при липса на уважителни причини. Поради изложеното законосъобразно е приложена предвидената в чл. 262, ал. 2 вр. чл. 275, ал. 2 ГПК санкционна последица връщане на частната жалба. Наведените от частния жалбоподател в това производство доводи относно необходимостта от предоставяне на правна помощ са неотносими, тъй като те са развити в подкрепа на основателността на върнатата (а не на настоящата) частна жалба и като такива биха могли да бъдат предмет на разглеждане при проверка правилността на отказа по чл. 95 ГПК, но не и в процес относно процеса, какъвто е настоящият.

Ето защо определението следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 01.12.2025 г., постановено по к.т.д. № 699/2025 г. на ВКС, ТК, І отд., с което е оставено без уважение искането на Е. А. Б. за предоставяне на правна помощ.

ПОТВЪРЖДАВА определение от 01.12.2025 г., постановено по к.т.д. № 699/2025 г. на ВКС, ТК, І отд., с което е върната частна жалба вх. № 20398/05.11.2025 г., подадена от „РОМЕКС ИНС“ ООД (н.) срещу отказ за предоставяне на правна помощ.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.