Legislator Giurisprudenza & Legislazione
VKS-F5DA6ECFF7A03343C2257793005CFEC7 Generato dall'IA

Court dismisses appeal, upholding that a legal heir's acceptance of inheritance does not transfer title to a pre-sale contract buyer.

Numero d'incarto VKS-F5DA6ECFF7A03343C2257793005CFEC7
Autorità giudiziaria
Giurisdizione Bulgaria (BG)
Esito del giudizio Respinto (Dismissed)

Sintesi Legislator

Generato dall'IA

The Supreme Court dismissed the cassation appeal filed by a lawyer representing a buyer against a legal heir of the seller. The heir argued that his active participation in the lawsuit constituted acceptance of the inheritance, thereby invalidating the buyer's claim to the property. The court rejected this, ruling that mere participation in proceedings does not prove acceptance and that the heir remained a legal heir without ownership of the specific property. Consequently, the lower court's decision to reject the buyer's claim was upheld.

Regesto Legislator

Generato dall'IA

Under the Civil Procedure Code and the Civil Code, a legal heir's active participation in litigation does not constitute acceptance of inheritance; therefore, the heir lacks standing to be sued regarding property not yet acquired through inheritance acceptance.

Parole chiave

Generato dall'IA
legal heir standing inheritance acceptance preliminary sales contract property title transfer cassation appeal dismissal litigation participation succession law diritto di prelazione

Disposizioni normative citate

Generato dall'IA
Article 290 of the Civil Procedure Code
Article 281, paragraph 3 of the Civil Procedure Code
Article 121 of the Civil Procedure Code
Article 114, paragraph 1, sub-paragraph b of the Civil Code
Article 41, paragraph 1 of the Inheritance Law
Article 293, paragraph 1 of the Civil Procedure Code
Article 78, paragraph 1 of the Civil Procedure Code
Article 78, paragraph 3 of the Civil Procedure Code
Generato dall'IA

Ti chiedi come si applica questa sentenza alla tua fattispecie?

Analizza questa decisione insieme alla legislazione federale e cantonale, ai commentari e alla giurisprudenza successiva in Legislator AI.

Apri in Legislator →

Testo completo

Р Е Ш Е Н И Е

№ 405

София, 24.08. 2010г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България , състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти май две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева

ЧЛЕНОВЕ: Б. ТАШЕВА

Б. ИЛИЕВ

при участието на секретаря Б. Л., изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 1266 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290 от ГПК, образувано по касационната жалба на адвокат Т. като процесуален представител на В. С. Д. от София срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд /ПАС/ от 13.ІV.2009г. по гр.д № 839/2008г., с което е оставено в сила решението на Пловдивския окръжен съд от 30.V.2008г. по гр.д. № 2997/2006г., с което е отхвърлен предявеният от Вл.Д. срещу Л. Т. Б. от София иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения на 14.ІІ.2005г. между ищеца и А. К. Ч. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот пл. № 610 кв.165 нов, стар 279, по плА. на гр.Пловдив, Ц. градска част, представляващ тютюнев склад на четири етажа, застроен върху 1050 кв.м, находящ се на ул.”Одрин” № 7, тютюнев склад на четири етажа, застроен на 760 кв.м, находящ се на ул.”Н.Гълъбов”, както и на парцел със застроена и незастроена площ в размер на 3072.50 кв.м.

Касационната жалба съдържа оплаквания за съществено процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.281 т.3 от ГПК. Поддържа се неправилно приложение на чл.121 от ГПК /отм./ с оглед на обстоятелствата, че завещанието е обявено и вписано след вписването на исковата молба и че с активното си участие в процеса ответникът е приел наследството.

Твърди се, че е правен абсурд становището, че при надлежно заведен иск срещу ответника, който към този момент е единствен законен наследник, процесуалната му легитимация отпада впоследствие в резултат на приемане на наследството по опис от А.я университет Благоевград. Изводът, че вписването на исковата молба не може да се противопостави на акта на приемането на наследството, противоречи на чл.114 б.

„б” и ал.2 от ЗС. Съдът не е обсъдил представени пред него доказателства, а част от доказателствата не са апостилизирани. Неправилно е приложена и разпоредбата на чл.41 ал.1 от ЗН с оглед на обстоятелството, че със сключения от завещателката предварителен договор за продажба на процесния имот е извършено неговото отчуждение по смисъла на посочената разпоредба, с което заветът в полза на А.я университет е отменен.

Сочи се, че са налице всички предвидени в закона предпоставки за обявяване на предварителния договор за окончателен. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск. Претендират се и разноски.

Касационно обжалване на решението е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК с определение № 1709 от 28.ХІІ.2009г. по въпроса за противопоставимостта на вписването на исковата молба срещу наследник по закон по отношение на приобретател на наследство по завещание, обявено и прието след вписването.

Ответникът по касационната жалба Л. Т. Б. е заел становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.

За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ съобрази следното:

За да постанови решението, въззивният съд е приел, че ответникът не е материалноправно легитимиран по иска. Смъртта на продавачката А. Ч. е настъпила на 28.VІІ.2006г., което е преди изтичане на крайния срок за сключване на окончателния договор по предварителния такъв от 14.ІІ.2005г. Със саморъчно завещание от 31.Х.2001г.

тя е завещала отделни парични суми и вещи на различни лица, а цялото останало имущество, включително процесният недвижим имот - на А.я университет в Благоевград. Завещанието е обявено на 24.VІІІ.2006г., а е прието под опис от С. “А. университет – България” на 13.VІІІ.2008г. С оглед на това Б. е изключен като наследник по закон на починалата, а и той в настоящото производство е заявил, че не е приел наследството й и не оспорва завещанието.

Като неоснователен е оценен доводът на ищеца за последиците в случая на вписването на исковата молба. Действително то предхожда приемането на наследството по опис. Но тъй като по силата на чл.48 от ЗН приемането произвежда действие от откриването на наследството, вписването на исковата молба не изключва началният момент на действието на завещанието – моментът на откриване на наследството, поради което вписването не може да се противопостави на акта на приемането, нито да изключи действието на завещанието.

Настъпило е наследствено правоприемство в лицето на А.я университет и приемането му от него след завеждането на делото не представлява прехвърляне на спорното право по смисъла на чл.121 от ГПК /отм/. Освен това ½ ид.част от процесния имот е била собственост на брата на Ч., починал неженен през 1999г. Тя, обаче, не го е наследила, тъй като негов универсален наследник по завещание е А.

В. - Крьогер, продала наследството си на А.я университет с договор от 19.Х.2006г.

По релевирания като основание за допускане на касационно обжалване въпрос ВКС на РБ счита следното:

Целта на вписването на исковата молба е охраняване интересите на вписващия я ищец, който с него обявява, че има претенции върху имота, предмет на спора. Вписването охранява интересите и на трети лица, известявайки ги, че съществуват спорни права върху имота. По силата на чл.114 ал.1 б. „б” от ЗС ефектът на вписването /оповестително-защитното му действие/ се изразява в това, че всички разпореждания с имота, предмет на делото, извършени от ответника след вписването, не могат да се противопоставят на ищеца.

Следователно вписването има ограничаващо правото на собственост на ответника действие до приключване на съдебния процес, а при уважаване на иска – до извършването в шестмесечен срок от ищеца на отбелязване на влязлото в сила решение съобразно разпоредбата на чл.115 от ЗС. Такова действие има вписването на искова молба и когато ответникът е наследник по закон без право на запазена част относно останалия в наследство имот, предмет на спора.

Вписването на исковата молба, обаче, не прави непротивопоставими на ищеца действията след този момент на трето лице по приемане на наследство по завещание, включващо имотът, предмет на делото. Това е така, тъй като придобиването на наследството с приемането му от третото лице – наследник по завещание – не е в резултат на извършено от ответника разпореждане, а е изрично предвидена в закона /чл.48 от ЗН/ последица с обратно действие - от момента на откриване на наследството.

По оплакванията в касационната жалба:

С оглед изложените вече съображения в отговор на релевирания като основание за допускане на касационно обжалване въпрос ВКС на РБ намира, че атакуваното решение е правилно.

Законосъобразен и обоснован е изводът на въззивния съд, че ответникът не е собственик на процесния имот и че поради това той не е материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск за обявяване за окончателен на сключения между ищеца и А. Ч. предварителен договор за продажбата му. С откриването на наследство наследникът придобива само правото да получи /да придобие чрез приемане/ наследственото имущество. До изразяване от наследника /изрично или мълчаливо/ на воля за приемането му състоянието на наследството е висящо, неопределено. По делото няма доказателства, тежестта за представянето на каквито е била на ищеца по силата на чл.127 ал.1 от ГПК /отм./, налагащи извод Б. да е приел наследството, останало от Ч., дори и мълчаливо. Активното му участие в настоящия процес само по себе си не е действие, несъмнено сочещо, че приема наследството. А заетата от него още в началото на процеса и поддържА. и понастоящем позиция, че не е приел наследството и че не оспорва завещателното разпореждане в полза на третото лице /А. университет в Благоевград/, не сочи дори на такова намерение у него.

Неоснователно е и оплакването по приложението на чл.121 от ГПК /отм./. Предпоставка за това е прехвърляне по време на процеса на спорното право върху другиго. В разглеждания случай придобиването на процесния имот от третото лице с приемането от него по опис на наследството по завещание по време на висящността на спора по делото не е прехвърляне по смисъла на посочената разпоредба, извършено от ответника, както правилно е приел въззивният съд.

С оглед на изложените в отговора съображения, които не следва да се приповтарят, неоснователно е и оплакването за неправилно приложение на разпоредбата на чл.114 ал.1 б. „б” от ЗС. Вписването на исковата молба срещу ответника Б. /наследник по закон на прехвърлителката по предварителния договор/ не е противопоставимо на третото за спора лице А. университет Благоевград /наследник по завещание/.

Неоснователно е и оплакването по приложението в случая на разпоредбата на чл.41 ал.1 от ЗН, тъй като с предварителния договор завещанието от 2001г. било отменено. Тази разпоредба касае отменяването чрез последващо отчуждаване само на завет /частно завещание/, а не и на универсално завещание, каквото е направеното в полза на А. университет Благоевград, включващо и процесния имот.

С оглед несъмненият извод, че ответникът не е собственик на процесния имот, неоснователно е и оплакването за непреценка на представени пред въззивния съд писмени доказателства и за тяхната доказателствена стойност, касаещи само размера, който Ч. е притежавала от процесния имот, предмет на предварителния договор.

По изложените съображения и на основание чл.293 ал.1 от ГПК атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК на касатора не се следват разноски. На основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени 40000лв. разноски за настоящата инстанция.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Пловдивския апелативен съд, първи състав, № 8 от 13.ІV.2009г. по гр.д. № 839/2008г.

ОСЪЖДА В. С. Д. от София да заплати на Л. Т. Б. от София 40000лв. разноски.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: