Supreme Court allows appeal on overtime pay but dismisses it regarding unused vacation compensation claims.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 759

ГР. С., 09.06.2014 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 3.06.14 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА

ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №2157/14 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на Е. Г. и на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” срещу въззивното решение на Окръжен съд Плевен по гр.д. №838/13 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени в размер от 3 190 лв. и 539, 99 лв. и отхвърлени за разликата до предявения размер от съответно 5 952 лв. и 1 113 лв. исковете на Е. Г. срещу ГДИН с пр. осн. чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.

К. жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и са допустими.

За допускане на обжалването на въззивното решение в частта, с която исковете са отхвърлени, касаторът – ищец се позовава на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК. Намира за противоречиво решаван от съдилищата въпросът : при искане на напуснал системата на МВР служител за заплащане на извънреден труд над нормативно определените часове за тримесечие при сумарно изчисляване на труда, как се заплащат изработените над норматива часове: като извънреден труд или като неползван годишен отпуск.

По делото въззивният съд е определил възнаграждение за извънреден труд по чл.211, ал.5, т.2 ЗМВР само за нормативно определените часове, като е приел, че за надвишаващите ги часове положен от ищеца труд му се дължи обезщетение за неползван платен отпуск. С р. по гр.д. №205/13 г. на ОС Плевен / вл. в сила с опр. по гр.д. №4568/13 г. на ВКС, четвърто г.о./ за сходен с процесния случай, на служител с прекратено служебно правоотношение е присъдено обезщетение за извънреден труд и за часовете, надвишаващи нормативно определените за заплащане на такъв труд. С това е налице основанието по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК за допускане обжалването на въззивното решение в отхвърлителната за иска част по посочения от касатора – ищец въпрос. По подобни въпроси, но във връзка с тълкуването и прилагането на чл.136а КТ, са постановени и решения на ВКС – по гр.д. №29/11 г. на четвърто г.о., по гр.д. №503/10 г. на четвърто г.о. и по гр.д. №342/09 г. на трето г.о., които следва да се съобразят при решаване на спора.

К. – ответник ГДИН също се позовава на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК с искане да се допусне обжалването на въззивното решение в частта, с която исковете са уважени. Твърди, че въпросът: следва ли четирите часа на разположение в рамките на 24 часовото дежурство на служителя па чл.211, ал.3 ЗМВР да се отчитат като част от работното време, се решава противоречиво от съдилищата. С. за обосноваване на допълнителното основание по чл.280, ал.1,т.2 ГПК р. на СГС по гр.д. №17064/12 г. на СГС, обаче, е отменено с р. по гр.д. №5090/13 г. на ВКС, трето г.о. Затова твърдяното от този касатор основание за допускане на обжалването не се установява.

Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Плевен по гр.д. №838/13 г. от 9.12.13 г. в отхвърлителната за исковете част, по жалбата на касатора – ищец Е. Г..

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на същото въззивно решение в осъдителната му част, по жалбата на касатора – ответник ГДИН.

Делото да се докладва за насрочване в о.с.з. по първата жалба.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: