Supreme Court dismisses appeal as lower court correctly applied inheritance law regarding silent acceptance.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

1334

гр.София, 29.09. 2009г.

в и м е т о н а н а р о д а

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско

отделение, в закрито заседание на двадесет и осми

септември, две хиляди и девета година

в състав:

Председател : НАДЕЖДА ЗЕКОВА

Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА

СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1034 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.28 8 ГПК.

Обжалвано е решение от 12.12.2008г. по гр.д. № 186/2008г. на Бургаски апелативен съд, с което са отхвърлени искове с правно основание чл.240 ЗЗД и чл.97 ГПК/отм./.

Жалбоподателят А. Х. Л. поддържа, че с решението съдът се е произнесъл по съществен материално правен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС– основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Ответниците Т. Д. Х., Д. Ц. Х. и А. Ц. Х. в писмено становище поддържат, че не следва да се допуска касационното обжалване.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:

Касационното обжалване не следва да се допуска.

С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил решение от 17.06.2008г. по гр.д. №50/2006г. на Ямболски ОС, е отхвърлил иска на А. Л. срещу Ж. , Н. , А. , Д. и Т. Д. и Е. И. за заплащане на сумата 13 650 лева невърна главница по заем, 350 лева лихви за забава и инцидентния установителен иск за признаване за установено, че направените от ответниците Х откази от наследство, останало им от праводателката Ц.

И. , са недействителни. Съдът е приел за установено, че жалбоподателят е дал в заем на Ц. И. с договор от 14.07.2004г. сумата 7000евро със срок за връщане след пет години, като заемотелката е починала на 16.12.2005г.становено е по делото, че ищецът е внук на починалата, каквито са и ответниците Х, а Е. И. е майка на ищеца и дъщеря на починалата.

Представени са по делото откази от наследство от Т. , А. и Д. Х. , вписани на 29.05.2006г. на Т. Х. и на 04.09.2006г. на А. и Д. Х. . Ищецът е поддържал, че отказите са недействителни по смисъла на чл.49, ал.2 ЗЗД-прието наследството с конклудентни действия, тъй като е извършена продажба на апартамент на починалата с нот.акт №79/2009г.

на 10.11.2006г. на нотариус при Ямболски ОС. Съдът е приел, че отказът е действителен, тъй като продажбата е извършена след него, от Х. като несобственици и от други наследници, които не са ответници по иска завръщане на заем, поради което това правно действие не сочи на приемане на наследството от тях, тъй като разпореждането е след отказа, а не преди него.

Ето защо съдът е приел, че следва да се отхвърли и иска с правно основание чл.240 ЗЗД, тъй като ответниците не черпят права от наследството и нямат и задължения. Единствено задължено лице е останала Е. И. -майка на ищеца, срещу която няма предявен иск да връщане на сумата дадена в заем на наследодателката.

В изложение към касационната жалба А. Х. поддържа, че материално правния въпрос от значение за делото е за правната характеристика на приемането и отказа от наследство и в частност за приемането с конклудентни действия. Представя решение от 20.12.1984г. по гр.д. №84/1984г. ОСГК, в което е прието, че е недействителен отказ от прието наследство, решение от 29.01.1992г. по гр.д. № 1206/1991г. ВКС, в което е прието, че ако до датата на вписаване на отказа е прието наследството отказа е недействителен,

В случая с обжалваното решение въззивният съд действително се е произнесъл по материалноправен въпрос, от значение за изхода по делото, а именно относно правните последици на приемането на наследство с конклудентни действия. Съдът е дал отговор на този въпрос в съответствие с практиката на ВКС, намерила израз и в посочените от него решения.

В същата е дадено разрешение, че п риемането съгласно чл. 49, ал. 1 ЗН става с изрично изявена воля за приемане, като за целта наследникът направи съответно писмено заявление пред районния съдия, в района на който е открито наследството, и така направеното приемане се впише в особена за това книга. Наследникът може и да не изяви изрично волята си за приемане на наследството по този ред.

Той може да го приеме мълчаливо. За да се счете, че наследникът е приел мълчаливо наследството, необходимо е той да извърши действие, което несъмнено да предполага намерението му да приеме наследството. В настоящия случай ответниците не само, че не са направили изричино изявление, че приемат наследството, но точно обратното-вписали са изрични откази от същото.

За да се приеме, че са приели наследството мълчаливо е следвало да са извършили действия на разпореждане с него преди отказа. Отказалият се от наследство се дезинтересира от включените в него права и задължения. Отказът от наследство, направен по реда на чл. 52 ЗН във връзка с чл. 49, ал. 1 ЗН, има за последица не само невъзможността за отказалия се наследник да придобие включените в откритото наследство права, но и невъзможността да му се възложат задълженията, които се включват в същото наследство.

При това тези последици настъпват с обратна сила, т. е. счита се, че отреклият се от наследство никога не е бил носител на останалите след смъртта на наследодателя права и никога не е бил отговорен за неговите задължения.

При така изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не е налице соченото в тази жалба основание за допускане на обжалването, а именно не е разрешен материално правен въпрос от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС – основание за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Предвид изложените съображения, съдът

О п р е д е л и :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.12.2008г. по гр.д. № 186/2008г. на Бургаски апелативен съд по жалба на А. Х. Л. на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: