Supreme Court reduces prison sentence by one third due to violation of abbreviated trial procedures.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 537

София, 25 януари 2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание проведено на 11 ноември, двехиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА

ПЛАМЕН ПЕТКОВ

при участието на секретаря Аврора Караджова

в присъствието на прокурора Николай Любенов

изслуша докладваното от съдията Пламен Петков

наказателно дело № 2565 / 2011 година

На основание чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 и 348, ал. 1, т. 3 от НПК във ВКС на РБ е постъпило искане от осъдения А. Х. В., за възобновяването на наказателното производство, предмет на НОХД № 91 / 2011 год. по описа на Районен съд – гр.Балчик.

В искането, поддържано и в съдебно заседание, по същество се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт, е постановен при допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, поради и което се претендира за упражняване на правомощията на касационната инстанция по чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК.

Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за основателност на искането.

Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното:

Искането на осъденото лице за отмяна по реда на възобновяването на горепосочения съдебен акт е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от лице имащо право на това, в законоустановения в разпоредбата на чл. 421, ал. 3 от НПК срок и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, същото се явява и основателно.

Това е така поради следните съображения:

С присъда № 24 от 01. 07. 2011 год. постановена по НОХД № 91 / 2011 год., по описа на Районен съд – гр.Балчик, осъденият А. Х. В. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б”от НК, като при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три години, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. Присъдата не е била инстанционно проверявана.

Релевираното от осъденото лице нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК е налице. В първото по делото съдебно заседание, осъдения лично, а и посредством защитника си, е направил своевременно искане за провеждане на съкратено съдебно следствие, като е заявил, че признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Съдът е изпълнил задълженията си по чл. 371, ал. 1 от НПК и след утвърдителното становище на осъдения, вместо да се съобрази с разпоредбата на ал. 4 от същата законова разпоредба, недопустимо е пристъпил към разпит на В. в нарушение на чл. 373, ал. 2 от НПК, въпреки че, самопризнанието на осъдения се подкрепя от всички събрани при досъдебното разследване доказателствени материали. В случая, са били налице всички условия за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК, постановяване на присъда по реда на чл. 373, ал. 2 и 3 от НПК и определяне наказанието на подсъдимия при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, доколкото по делото не са налице основания за приложението на чл. 55 от НК.

Районният съд е допуснал незаконосъобразен отказ за провеждане на съкратено съдебно следствие като по същество не е направил разграничение между самопризнанието по глава 27-ма от НПК и обясненията на подсъдимия както доказателствено средство. Това нарушение от първоинстанционния съд обаче, може да бъде отстранено в тази инстанция с оглед правомощията й по чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК, като наказанието на осъдения В. бъде определено при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК. Така, наложеното на осъдения наказание „лишаване от свобода” за срок от три години с атакуваната по реда на възобновяването присъда, следва да бъде редуцирано с една трета, т.е., същото следва да бъде определено в размер на две години „лишаване от свобода”.

Възраженията на служебния защитник за наличие на допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК не следва да бъдат обсъждани, тъй като са релевирани извън срока по чл. 421, ал. 3 от НПК.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че искането на осъдения А. Х. В. следва да бъде уважено в посочения в мотивите на решението смисъл.

Воден от горното и на основание чл. 425, ал. 1 , т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА по реда на възобновяването присъда № 24 от 01. 07. 2011 год. постановена по НОХД № 91 / 2011 год., по описа на Районен съд – гр.Балчик, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, НАМАЛЯВА наложеното на А. Х. В. наказание от три години, на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: