Legislator Giurisprudenza & Legislazione
VKS-F4B229AB4CCCF573C2257FFF004124CF Generato dall'IA

VCS dismisses appeal against appellate court's refusal to consider private appeal regarding appointment of special representative.

Numero d'incarto VKS-F4B229AB4CCCF573C2257FFF004124CF
Autorità giudiziaria
Giurisdizione Bulgaria (BG)
Data della decisione
Esito del giudizio Respinto (Dismissed)

Sintesi Legislator

Generato dall'IA

The Supreme Court of Bulgaria dismissed the private appeal lodged by a company against an appellate court decision refusing to examine a private appeal. The appellant argued the lower court's ruling was procedurally inadmissible and lacked proper motivation, while the respondent requested the appeal be rejected as unfounded. The court held that the contested first-instance determination was not a blocking act subject to independent review but merely a procedural step linked to the main proceedings, thus the appellate court correctly refused to examine the private appeal.

Regesto Legislator

Generato dall'IA

чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК; чл. 275, ал. 1 ГПК; чл. 280, ал. 1 ГПК: A private appeal against a first-instance determination that is not a blocking act and lacks explicit statutory appealability is inadmissible, as its legality must be reviewed only upon appeal of the final judgment.

Parole chiave

Generato dall'IA
private appeal admissibility blocking act requirement special representative appointment procedural step review final judgment linkage difetto di legittimazione dell'associazione materia commerciale regolamentazione commerciale

Disposizioni normative citate

Generato dall'IA
чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
чл. 275, ал. 1 ГПК
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима .
чл. 280, ал. 1 ГПК
Поради това допустимостта на частната жалба не следва да бъде преценявана с оглед изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК в какъвто смисъл неправилно се твърди от ответника по същата.
чл. 29, ал. 4 ГПК
на Старозагорски окръжен съд за назначаване на особен представител по реда на чл. 29, ал. 4 ГПК.
чл. 74, ал. 1 ТЗ
Постановеното от първоинстанционния съд определение, с което на ответинка по предявения иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ [фирма] е назначен особен представител по реда на чл.
Generato dall'IA

Ti chiedi come si applica questa sentenza alla tua fattispecie?

Analizza questa decisione insieme alla legislazione federale e cantonale, ai commentari e alla giurisprudenza successiva in Legislator AI.

Apri in Legislator →

Testo completo

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 395

София, 29.07.2016 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и първи юли две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:

БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1517/2016 година

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба (неправилно наречена частна касационна) на [фирма], чрез адвокат С. Б. Б., срещу определение № 226 от 27.04.2016 г. по ч. т. д. № 279/2016 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от същото дружество частна жалба вх. № 2051 от 12.02.2016 г. против определение № 144 от 03.02.2016 г. по т. д. № 252/2015 г. на Старозагорски окръжен съд за назначаване на особен представител по реда на чл. 29, ал. 4 ГПК.

Частният жалбоподател поддържа, че определението е недопустимо, тъй като му е отказано правосъдие срещу постановеното от първоинстанционния съд недопустимо определение, целящо заобикаляне на закона и осигуряване процесуален комфорт за ищеца, предявил недопустима искова молба. Освен това, релевира оплакване и за неправилност на обжалвания въззивен акт с твърдението, че същият не съдържа мотиви и че при постановяването му съдът не е взел предвид обстоятелството, че въззивната частна жалба е подадена от Т. А. Г. не в лично качество, а в качеството й на овластен представител и управител на [фирма].

Ответникът по частната жалба – С. Х. К. – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на частната жалба без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 29.06.2016 г.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и заявените от страните становища, приема следното:

Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима . Доколкото предмет на обжалване е преграждащо определение, постановено от въззивен съд, в случая е налице хипотезата на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, а не хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Поради това допустимостта на частната жалба не следва да бъде преценявана с оглед изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК в какъвто смисъл неправилно се твърди от ответника по същата.

За да остави без разглеждане подадената от Т. А. Г., действаща от името на [фирма], частна жалба срещу постановеното от Старозагорски окръжен съд определение № 144 от 03.02.2016 г. по т. д. № 252/2015 г. за назначаване на особен представител по реда на чл. 29, ал. 4 ГПК на това дружество, въззивният съд е приел, че макар да е избрана за управител, същата няма представителна власт по отношение на дружеството, тъй като все още не е вписана като негов управител в Търговския регистър – факт, установен от извършената от решаващия състав служебна справка в Регистъра.

Настоящият състав намира, че като краен правен резултат обжалваното определение е правилно, но не по изложените в него мотиви.

Постановеното от първоинстанционния съд определение, с което на ответинка по предявения иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ [фирма] е назначен особен представител по реда на чл. 29, ал. 4 ГПК, не е от категорията съдебни актове, които, съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК, подлежат на самостоятелен инстанционен контрол. Дколкото няма характер на преграждащо развитието на производството по делото, нито обжалваемостта му е изрично предвидена в закона, това определение се явява съдебен акт, свързан с движението на делото, като проверката за неговата законосъобразност се осъществява при обжалването на окончателния съдебен акт, към който то е относимо.

Поради обстоятелството, че първоинстанционното определение не полежи на обжалване, не следва да бъдат обсъждани изложените от въззивиня съд съображения относно легетимацията на лицето, депозирало частната жалба срещу него.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 226 от 27.04.2016 г. по ч. т. д. № 279/2016 г. на Пловдивски апелативен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: