Legislator Giurisprudenza & Legislazione
VKS-F3ECB014D6DC2D3FC225817C002F8F9B Generato dall'IA

Court dismisses appeal against conviction for negligence in workplace safety violation causing death.

Numero d'incarto VKS-F3ECB014D6DC2D3FC225817C002F8F9B
Autorità giudiziaria
Giurisdizione Bulgaria (BG)
Data della decisione
Esito del giudizio Accolto (Allowed)

Sintesi Legislator

Generato dall'IA

The Supreme Court upheld the appellate court's decision to convict the defendant for negligence resulting in death. The defendant argued that specific safety measures like guardrails were not mandated by regulations, but the court found that existing rules implicitly required such protections for moving machinery parts. Consequently, the court rejected the claim of accidental intent and the victim's contributory negligence, affirming the conviction based on the employer's failure to secure dangerous equipment.

Regesto Legislator

Generato dall'IA

Articles 123, paragraph 1 of the Criminal Code; Articles 186, paragraph 1 and 173, paragraph 1 of Order No. 7 of the Ministry of Transport and Communications; The court established that failure to install safety guards on moving machinery constitutes negligence causing death, even if specific regulations do not explicitly list every protective device, as the duty to prevent accidents is inherent in the safety requirements.

Parole chiave

Generato dall'IA
negligence causing death workplace safety regulations moving machinery protection employer liability contributory negligence accidental intent defense safety guardrails reati contro le pubbliche comunicazioni

Disposizioni normative citate

Generato dall'IA
Article 123, paragraph 1 of the Criminal Code
Article 186, paragraph 1 of Order No. 7 of the Ministry of Transport and Communications dated 23.09.1999
Article 173, paragraph 1 of Order No. 7 of the Ministry of Transport and Communications dated 23.09.1999
Article 15 of the Criminal Code
Article 348, paragraphs 1, items 1-3 of the Criminal Procedure Code
Article 347, paragraph 1 of the Criminal Procedure Code
Article 354, paragraph 1, item 1 of the Criminal Procedure Code
Generato dall'IA

Ti chiedi come si applica questa sentenza alla tua fattispecie?

Analizza questa decisione insieme alla legislazione federale e cantonale, ai commentari e alla giurisprudenza successiva in Legislator AI.

Apri in Legislator →

Testo completo

Р Е Ш Е Н И Е

№ 110

гр. София, 14.08.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение,

в публично заседание на дванадесети април две хиляди и седемнадесета година

в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ

ПЕТЯ ШИШКОВА

при секретаря Ил. Рангелова в присъствието на

прокурора П. Долапчиев изслуша докладваното от

съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 244 по описа за 2017 г.

и за да се произнесе взе пред вид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на адв. А. Б., защитник на подсъдимия Н. П. Я., против решение № 20/24.01.2017 г. на Пловдивския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 244/2016 г., с което е била изменена присъда № 11/19.02.2016 г. на Окръжен съд – Пазарджик, НО, по НОХД № 311/2015 г.

В касационната жалба се изтъкват доводи, съотносими касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. Твърди се, че задължението за изграждане на предпазна решетка и въженце не е описано в нито един нормативен документ, нито във вменените на подсъдимия като нарушени чл. 186, ал. 1 и чл. 173, ал. 1 от Наредба № 7 на МТПС от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използването на работното оборудване. Според защитата присъствието на пострадалия А. И. на мястото на инцидента и наличието на алкохол с концентрация над 0,5 промила в кръвта му се намират в причинно – следствена връзка между деянието и вредоносните последици. Освен това счита, че деянието е случайно по смисъла на чл. 15 от НК. Иска се оправдаване на подсъдимия или отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от Апелативен съд – Пловдив.

Редовно призовани за с. з., подсъдимият Н. Я. и защитникът му - адв. А. Б., поддържат жалбата по изложените в нея съображения.

Прокурорът от ВКП счита жалбата за неоснователна и пледира за оставяне в сила на въззивното решение.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

С първоинстанционната присъда Окръжен съд – Пазарджик е признал подсъдимия Н. П. Я. за виновен в това, че на 28.04.2014 г. в землището на [населено място], в качеството си на управител на [фирма] е причинил смъртта на А. Х. И. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], поради немърливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – работа с гуменотранспортна лента, транспортираща отпадъци от дървесина към машина тип „дробилка“, като е нарушил чл. 177, ал. 8 – „органите за управление се монтират, разполагат, изпълняват и означават така, че в случаи, когато работещ попадне изцяло или частично в опасна зона, се осигуряват време и/или средства за бързо избягване на опасностите, причинени от пускането и/или спирането на работното оборудване“, чл. 186, ал. 1 – „движещите се части на работното оборудване, които създават риск за злополуки, се ограждат с предпазни устройства, осигуряващи достъпа до областните зони, или се снабдяват с устройства, спиращи движението им при достигане на опасната зона от човек или предмети“ и чл. 173, ал. 1 – „не се допуска експлоатация на работно оборудване с липсващи или неизправни системи за контрол, защита, сигнализация и автоматизация, свързани с безопасността на труда“ от Наредба № 7 на МТПС от 23.09.1999 г.

за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места, и при използването на работното оборудване не е наредил да се монтира предпазно устройство, което да възпрепятства достъпа на работници до работещата част на гумената транспортна лента и не е наредил да се монтира предпазно устройство, което да изключва захранването на електрическия двигател, задвижващ гумената транспортна лента, което да позволява аварийно спиране на движението на лентата от всяка точка и от страната, където са били работните места на хората, придърпващи с канджи дървени отпадъци, поради което и на основание чл. 123, ал. 1 НК вр.

чл. 177, ал. 8 вр. чл. 186, ал. 1 вр. чл. 173, ал. 1 от Наредба № 7 на МТПС от 23.09.1999 г. му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година.

На основание чл. 66 от НК е отложено изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години като е възложена възпитателна работа с подсъдимия Я. на Наблюдателна комисия при Община Столична – София.

С въззивното решение, предмет на настоящата касационна проверка, Апелативен съд – Пловдив е изменил първоинстанционната присъда като подсъдимият Н. Я. е признат за невиновен в това да е нарушил чл. 52, ал. 1, т. 3 и чл. 177, ал. 8 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. на МТПС за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, както и затова смъртта на А. И. да е настъпила в резултат на това, че подсъдимият Я. не е наредил да се монтира предпазно устройство, което да изключва захранването на електрическия двигател, задвижващ гумената транспортна лента, което да позволява аварийно спиране на движението на лентата от всяка точка и от страната, където са били работните места на хората, придърпващи с канджи дървени отпадъци, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение.

На основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК наложеното на подсъдимия наказание е намалено от 1 /една/ година „лишаване от свобода“ на 10 /десет/ месеца „лишаване от свобода“.

В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена.

Касационната жалба е неоснователна.

Изложените в касационната жалба оплаквания са напълно идентични на сочените във въззивната жалба. Същите са обсъдени и мотивирано отхвърлени от Апелативен съд - Пловдив като неоснователни с аргументи, които ВКС споделя и не намира за нужно да преповтаря в детайли.

По своята същност, доводите на подсъдимия и защитника му се свеждат до оспорване обосноваността на въззивното решение във връзка с приетата фактическа обстановка. Касационната инстанция не може да приема нови фактически положения, като проверката относно правилното приложение на материалния закон се извършва на плоскостта на установените такива от инстанциите по същество, стига при формиране на вътрешното им убеждение да не са били допуснати процесуални нарушения. Преценките относно достоверността и надеждността на конкретни доказателства да обусловят един или друг фактически извод, са изразна форма на това убеждение и също не подлежат на касационен контрол, ако почиват на съвкупна оценка на доказателствените материали, изложени са конкретни и убедителни съображения поради какви причини се кредитират една група доказателствени източници, а други – не, и това кореспондира на действителното им съдържание. С изпълнение на тези процесуални изисквания се гарантира, че вътрешното убеждение на решаващия съд е било изградено в съгласие с принципите по чл. 13, 14, 107, ал. 5 от НПК.

Следвайки този подход, но и разглеждайки възраженията на жалбоподателя на плоскостта на допуснати съществени процесуални нарушения относно начина на формиране на убеждението на Апелативен съд – Пловдив по правно релевантните факти, имащи значение за правилното приложение на материалния закон, настоящия състав ги намери за неоснователни.

За да постанови съдебния си акт, въззивният съд е извършил цялостна проверка на оспорваната присъда и след комплексен собствен анализ на доказателствените източници е достигнал до правния извод за извършено от подсъдимия Н. Я. престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, оправдавайки го за част от вменените му нарушения, съдържащи се в Наредба № 7 от 23.09.1999 г. на МТПС за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Не се съзират пороци при обсъждане на доказателствата, въз основа на които съдът е формирал вътрешното си убеждение по фактите, а и такива съдържателни оплаквания отсъстват в касационната жалба. В мотивите подробно са обсъдени всички обстоятелства, касаещи задълженията на работодателя, спецификата на работното оборудване, за което те се отнасят, начина на опериране с него след инсталирането му, конкретното поведение на работника в деня на инцидента и механизма за причиняване на смъртта му. Изложени са подробни и убедителни аргументи за причинната връзка между вменени и неизпълнени задължения от страна на подсъдимия и настъпилия съставомерен резултат.

Въз основа на прецизно установените факти по случая материалният закон е бил приложен правилно с осъждането на подсъдимия по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, реализирано поради неизпълнение на задълженията му по чл. 186, ал. 1 и по чл. 173, ал. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. на МТПС. Вярно е, че в тях отсъстват изрични указания за изграждане на предпазна решетка или инсталиране на въженце, както сочи касатора, но от съдържанието им пределно ясно се извеждат задълженията на работодателя да огради с предпазни устройства движещите се части на работното оборудване (каквото в случая е дробилната мащина с движеща се лента), които създават риск от злополуки, както и изобщо да не допуска експлоатация на работно оборудване с липсващи системи за защита, свързани с безопасността на труда. Именно поради неограничения достъп до движещата се част на машината първоначално ръката на пострадалия е била повлечена, а впоследствие и тялото му, които за кратко време са достигнали до барабана и се е стигнало до смъртния резултат. Липсата на предприети мерки за изпълнение на горепосочените задължения (което е направено след инцидента) са в причинна връзка с настъпилата смърт на пострадалия, поради което няма място за обсъждане и прилагане на чл. 15 от НК.

ВКС оценява за неоснователно и възражението във връзка със съпричиняване на престъпния резултат от страна на пострадалия А. И.. Степента на съпричиняване е била подробно обсъдена и оценена от въззивният съд, което е довело и до намаляване на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода.

В жалбата липсват конкретни оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание, макар и да е посочено като касационно основание. При липса на аргументи в тази насока касационната инстанция не намира основание за намеса при условията на чл. 354, ал. 2 , т. 1 от НПК.

С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 20/24.01.2017 г. на Пловдивския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 244/2016 г.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.