Legislator Giurisprudenza & Legislazione
VKS-F3C27FB209F806BBC22582C2002ABF2E Generato dall'IA

VCS allows appeal on newly discovered evidence of invalid representation causing dismissal of claim.

Numero d'incarto VKS-F3C27FB209F806BBC22582C2002ABF2E
Autorità giudiziaria
Giurisdizione Bulgaria (BG)
Data della decisione
Esito del giudizio Parzialmente accolto (Partially Allowed)

Sintesi Legislator

Generato dall'IA

The Supreme Court of Bulgaria overturned the lower court's decision to dismiss the case due to withdrawal of the claim. The appellant argued that a subsequent court ruling declaring the company's registered manager illegitimate constituted new written evidence under Article 303 of the Civil Procedure Code. The court agreed that this post-proceeding evidence, which could not have been effectively presented earlier, justified reopening the case to determine the validity of the claim.

Regesto Legislator

Generato dall'IA

Art. 303, para. 1, item 1 of the Civil Procedure Code; A subsequent court ruling declaring a registered representative illegitimate constitutes new written evidence allowing appeal if it could not be effectively presented during the original proceedings.

Parole chiave

Generato dall'IA
newly discovered evidence invalid representation withdrawal of claim civil procedure code supreme court appeal commercial register entry procedural standing mancanza di credibilità

Disposizioni normative citate

Generato dall'IA
Art. 303, para. 1, item 1 of the Civil Procedure Code
Art. 29 of the Trade Register Act

Giurisprudenza citata

Generato dall'IA
Decision No. 6/06.11.2013 of the Supreme Administrative Court
Generato dall'IA

Ti chiedi come si applica questa sentenza alla tua fattispecie?

Analizza questa decisione insieme alla legislazione federale e cantonale, ai commentari e alla giurisprudenza successiva in Legislator AI.

Apri in Legislator →

Testo completo

Р Е Ш Е Н И Е № 151

гр. София, 06.07.2018г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение, в открито заседание на единадесети юни, през две хиляди и осемнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

при участието на секретаря Ангел Йорданов, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 362/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл.307 вр. с чл.303 ал.1 т.1 , в евентуалност т.3 ГПК / основанието по чл.303 ал.1 т.2 изр. четвърто ГПК е оттеглено в съдебно заседание от 28.05.2018 г./ .

Образувано е по молба на [фирма] , за отмяна , на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК, в евентуалност – на основание чл.303 ал.1 т.3 ГПК, на влязлото в сила определение № 1882/29.05.2015 год. по гр.д. № 1255/2015 год. на Варненски окръжен съд, с което , след обезсилване на постановеното първоинстанционно решение - № 848/ 20.02.2015 г. по гр.д.№ 11258/2014 г.

на Варненски районен съд , е прекратено производството по предявения от [фирма] против [фирма] иск, поради депозиран от ищеца отказ от иска. Молителят се позовава на влязло в сила съдебно решение - № 39/01.03.2017 г. по т.д.№ 722/2016 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 764/15.10.2016 г. по т.д.№ 762/2015 г.

на Варненски окръжен съд, с което е признато за установено по отношение на [фирма], че вписаното по партидата на дружеството в търговския регистър обстоятелство – вписване на К. Д. като управител на дружеството, представляващ същото и заличаване на П. Н. К. като управител, въз основа на решение на Общо събрание на съдружниците от 08.05.2015 г.

– е несъществуващо обстоятелство. Молителят счита, че преждепосоченото съдебно решение съставлява ново писмено доказателство по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 пр. второ ГПК , установяващо ненадлежно представителство на [фирма] в процеса по гр.д. № 1255/2015 г. на Варненски окръжен съд, респ. отказ от иска, изходящ от нелегитимирано да представлява ищеца лице – управител.

В евентуалност, въз основа на същото писмено доказателство, се поддържа основание за отмяна по чл.303 ал.1 т.3 ГПК – вписването в търговския регистър, приравнено на „съдебен акт„ по смисъла на разпоредбата, впоследствие отменено, въз основа на уважения иск по чл. 29 ЗТР.

Ответната страна - [фирма] - оспорва молбата като неоснователна. Намира, че не са налице „ обстоятелства „ и „ писмени доказателства „ , по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК, за каквито в правната теория се приемат,съответно : „обстоятелствата„ - „факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти „ , а „ писмените доказателства „ – като „ новооткрити или новосъздадени документи, които установяват горните факти„ /обстоятелствата/.

Следователно,според страната, чл.303 ал.1 т.1 ГПК визира факти и доказателства,относими към материалноправния спор и неговото разрешаване по същество - обуславящи неправилност на постановения и искан за отмяна съдебен акт. Представеното от молителя доказателство, според ответната страна е новосъздадено,за установяване на възникнал след постановяване на атакуваното съдебно определение факт.

Разпоредбата на чл.303 ал.1 т.1 ГПК предпоставя наличието на доказателство за твърдян в хода на съдебното производство,осъществил се преди постановяване на атакувания съдебен акт, факт.Съгласно ТР № 1/06.12.2002 г. по тълк.дело № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, решението по иск с правно основание чл.431 ал.2 ГПК /отм./, понастоящем - чл.29 ЗТР, за признаване за установено вписването на несъществуващо обстоятелство, е непротивопоставимо за третите добросъвестни лица, за периода от вписването до заличаването му, т.е.

има действие единствено за в бъдеще,освен между самите съдружници / когато се отнася за липсващо, невзето решение на дружеството/, за които несъществуващото обстоятелство е такова от момента на вписването му. Съдът, обаче, според ответната страна, има качеството на трето добросъвестно лице и нему несъществуването на обстоятелството е противопоставимо само за в бъдеще, поради което не би могло да рефлектира върху допустимостта на постановеното съдебно определение.

Отрича се и основанието за отмяна по чл.303 ал.1 т.3 ГПК, с довода, че атакуваното съдебно определение не е основано – самото то – на постановление на съд / със задължителна за съда,постановил определението за прекратяване, сила на пресъдено нещо по преюдициален за спора въпрос / или на друго държавно учреждение / индивидуален административен акт /, за да би била налице тази хипотеза.

Същото е основано на волята на ищеца за отказ от иска, с оглед постигнато между страните извънсъдебно споразумение.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение намира, че подадената молба за отмяна е процесуално допустима, като депозирана в срока по чл.305 ал.1 т.1 ГПК,считано от постановяване на определение № 530/28.09.2017 г. по ч.т.д.№ 2052 / 2017 г. на ВКС, с което решение № 39/01.03.2017 г. по т.д.№ 722 / 2016 г. на Варненски апелативен съд, потвърдило решение № 764 / 25.10.2016 г. по т.д.№ 762/2015 г. на Варненски окръжен съд , е влязло в сила.

Молбата за отмяна е основателна, на соченото предпочитано основание по чл.303 ал.1 т.1 ГПК, предвид следното :

При постановяване на решение по същество, правната последица е формиране сила на пресъдено нещо по материалноправния спор, към момента на приключване на устните състезания, преклудиращо непредявените факти, относими към разрешаването на спора и възникнали по време на неговата висящност. Сила на пресъдено нещо , макар различна от тази на съдебното решение, притежава и определението за прекратяване на производството, поради отказ от иска. Правна последица на това определение е отричане правото на иск, неограничено и за в бъдеще, именно предвид формиращата се сила на пресъдено нещо,отричаща претендираното право, но без същинското му разрешаване по същество.

Именно предвид тази правна последица, в конкретната хипотеза, действието за в бъдеще на решението, с което и по реда на чл.29 ЗТР е установено вписването на несъществуващо обстоятелство – относно законното представителство на ищеца, съобразено от съда при постановяване на прекратителното определение, доколкото това бъдещо действие от един момент и насетне се покрива с действието на правните последици на определението за прекратяване на производството, отричащо допустимостта на иска за в бъдеще, следва да бъде зачетено, като относимо към принадлежността на правото на иск на предявилата го страна, а не към нейното надлежно представителство в процеса, по смисъла на чл.303 ал.1 т.5 ГПК.

Предвид необходимостта от установяване порока на вписването по исков ред, с цел противопоставянето му на съда,а и на ответника, налице е била „обективна невъзможност за установяване на това обстоятелство„ в хода на съдебното производство, а не бездействие на страната за неговото установяване или процесуално нарушение на съда, изискуемо от фактическия състав на чл.303 ал.1 т.5 ГПК.Според съдебната практика, чл.303 ал.1 т.5 ГПК действително е приложимо основание и спрямо законното представителство, но когато то е осъществявано в разрив с действително противопоставимото на съда по същото време / времето на производството, до приключване на устните състезания / законно представителство, с което съдът е могъл и е бил длъжен да се съобрази.

В хипотезата на чл.303 ал.1 т.1 ГПК е допустимо позоваването и на новосъздадени доказателства , когато тяхното създаване по определен ред е и надлежния ред за установяването на факти, съществували по време на висящността на делото / виж ППВС 2/1977 г./. Действително, обичайната хипотеза е новите обстоятелства и доказателства по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК да са относими към основателността на иска и материалноправния спор по същество.

Доколкото, обаче, законодателят санкционира чрез отмяната и ненадлежното упражняване на процесуални права, препятстващо произнасянето по същество / напр. в хипотеза на прекратяване поради отказ от иска, заявен от неупълномощено за процесуален представител на страната лице / - чл.303 ал.1 т.5 ГПК, необосновано е да се откаже защита чрез извънинстанционния контрол в настоящата хипотеза / към която, предвид преждепосоченото , чл.303 ал.1 т.5 ГПК е неприложим /, в която формално надлежно заявеното към момента на депозирането му изявление за отказ от иска, предвид удостоверителната за третите лица, вкл.

за съда, сила на вписването в търговския регистър, неоснователно е препятствало произнасянето по съществото на спора, тъй като обективно не кореспондира с волята на страната, от която изхожда, установено последващо. Чл. 303 ал.1 т.1 ГПК не ограничава изрично вида и относимостта на „обстоятелствата„ и „ доказателствата „ единствено към съществото на спора.

Не е налице „новонастъпило„ обстоятелство досежно легитимацията на законния представител на ищеца, депозирал отказ от иска, тъй като вписването на законен представител на ищцовото дружество , въз основа на липсващо / невзето/ решение на Общото събрание на съдружниците, не е осъществено след влизане на определението за прекратяване на производството в сила, а това е релевантното за исканата отмяна „обстоятелство„, по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Решението по иска,с правно основание чл.29 ЗТР, е доказателството за същото. В този смисъл е налице „новооткрито„ обстоятелство за процесуалното правоотношение между страните и съда, настъпило по време на висящността на производството, при невъзможност да бъде ефективно противопоставено в същото, поради необходимост от установяването му по надлежен, следващ влизане в сила на определението за прекратяване, исков ред. В случая е преценимо качеството на съда като „трето добросъвестно лице” по отношение правните последици на решението по чл.29 ЗТР спрямо правоотношението между страните по спора / принадлежността на правото на иск /, а не качеството му на адресат на волеизявлението на ищеца за отказ от иска.

Следователно, приложима / спрямо страните по спора / е хипотезата на чл.303 ал.1 т.1 ГПК – „ новооткрито обстоятелство„ , въз основа на „ново писмено доказателство„,”от съществено значение за делото„ / рефлектира върху преклудиращата за в бъдеще разглеждането на иска, по съществото на материалноправния спор, сила на пресъдено нещо на прекратителното определение /, „ с което страната не е могла да се снабди своевременно„. Тъй като вписването на несъществуващо обстоятелство формално е обусловило процесуално представителство от лице, нямащо интерес да го твърди, то това обстоятелство не е могло обективно да бъде твърдяно от страната, като обвързващо я процесуално действие , в хода на производството. В съдебната практика изискването страната да е твърдяла съответното обстоятелство в хода на съдебното производство, последващо доказано и обосновало отмяна по реда на чл.303 ал.1 ГПК, е в аспект на преклудиращото действие на постановеното решение относно релевантните, съществували , но незаявени, от значение по съществото на спора, факти. Очевидно не такава функция има релевантното в случая обстоятелство, поради което е невъзможно автоматично съотнасяне на формираната в този смисъл съдебна практика към настоящата хипотеза.

Молителят е претендирал разноски, като обективно доказва заплатена държавна такса и договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.Основателни са,обаче, възраженията на ответната страна за приложимост на т.4 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС - възмездимост на понесените в настоящото производство разноски с постановяването на решение по съществото на съдебния спор, когато съдът ще прецени и основателността на възражението за прекомерност, на основание чл.78 ал.5 ГПК.

По изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ , на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК, определение № 1882/29.05.2015 год. по гр.д. № 1255/2015 год. на Варненски окръжен съд, с което , след обезсилване на постановеното първоинстанционно решение - № 848/ 20.02.2015 г. по гр.д.№ 11258/2014 г. на Варненски районен съд , е прекратено производството по предявения от [фирма] против [фирма] иск.

Връща делото на Варненски окръжен съд, за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д.№ 1255/2015 г..

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :