Supreme Court dismisses appeal against appellate court's decision to reject objection in summary execution proceedings.
Sintesi Legislator
Generato dall'IAThe Supreme Court of Bulgaria dismissed the private appeal filed against the Sofia Appeal Court's decision to reject the applicant's objection in summary execution proceedings. The applicant argued procedural irregularities, but the court found the appeal inadmissible because the contested ruling did not obstruct the proceedings nor fall under statutory appeal grounds. Consequently, the appellate court's decision was upheld as final and binding.
Regesto Legislator
Generato dall'IAArt. 423 GPC; Art. 274 GPC: An appellate court ruling rejecting an objection in summary execution proceedings is not appealable under Art. 274 GPC as it does not obstruct proceedings or fall within statutory appeal hypotheses.
Parole chiave
Generato dall'IADisposizioni normative citate
Generato dall'IAGiurisprudenza citata
Generato dall'IADecisioni correlate
Generato dall'IATesto completo
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 197
София, 26.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети април две хиляди и осемдесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №1497/2018 година.
Производството е по чл.274, ал.1, т.1, във връзка с ал.2, изречение първо ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх.№2536/12.02.2018 г., подадена пред Софийския апелативен съд, и частна жалба, вх.№В-317/12.02.2018 г., подадена пред Върховия касационен съд, и двете с идентично съдържание, подадени от В. И. М., чрез адв. И. А. М., против определение №402/31.01.2018 г. по ч.гр.д.№133/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 13 състав.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба на В. И. М. срещу определение №16610/23.6.2017 г. по ч.гр.д.№65268/2017 г. по описа на Софийския градски съд, II г.о., с което не е прието възражението му по чл.423 ГПК от 17.02.2017 г. по гр.д.№29320/2016 г. по описа на Софийския районен съд, 53 състав.
Въззивната инстанция е приела, че „В производството по чл.423 ГПК въззивният съд не извършва проверка на правилността на акта, постановен в заповедното производство и не упражнява инстанционен контрол по отношение на издадената заповед за изпълнение, а цели отмяна на влязлата в сила заповед при наличие на изрично и изчерпателно изброените хипотези. С приемане на възражението ще бъде възстановена висящността на заповедното производство и възражението ще произведе посоченото в чл.415 ГПК действие, а при неприемането му- заповедта за изпълнение ще придобие стабилитет.
Обжалваното определение не е преграждащо развитието на заповедното производство, като обжалваемостта му не е предвидена и в закона, което води до извода, че подадената частна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. В този смисъл е и трайноустановената практика на ВКС- определение № 399 от 09.06.2014год. на ВКС по ч.гр.д. № 3280/14год., определение № 596 от 22.07.14год. на ВКС по ч. гр.д. № 7733/13год., определение № 656 от 15.02.2014год. на ВКС по ч.гр.д. № 5030/14 год. и др.“
В частната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Позовава се на практика на ВКС. Моли се за отмяната му.
Ответникът по частната жалба – [фирма] – С., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба намира следното:
Частната жалба отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения:
Определението на Софийски апелативен съд е правилно.
Обжалваното определение по чл.423, ал.1 ГПК не попада сред нито една от хипотезите на чл.274,ал.2,вр.ал.1 ГПК, тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито обжалването му е предвидено в закона и не представлява определение по чл.274,ал.3 ГПК, поради това, че въззивният съд се е произнесъл в рамките на възложените му от закона правомощия на извънинстанционното производство, а не като въззивна инстанция. В посочения смисъл е и трайно установената практика на ВКС – опр. № 399/09.06.2014 г. по ч.гр.дело № 3280/2014 г. на ВКС, III г.о., определение по ч.т.д.№779/2009 г. на ВКС, I т.о. и др.
Освен това наведените в частната жалба оплаквания са изцяло по съществото на материалноправния спор, а те не са предмет на настоящото производство.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №402/31.01.2018 г. по ч.гр.д.№133/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 13 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: