Supreme Court dismisses appeal claiming property seizure violated precedent on real value assessment.
Sintesi Legislator
Generato dall'IAThe Supreme Court of Bulgaria dismissed the cassation appeal filed by heirs against a second-instance decision ordering the confiscation of property. The appellants argued that the appellate court erred by failing to establish the true market value of seized assets, citing a prior precedent requiring the appellant to prove actual value. The court ruled that the appellate court correctly applied the law by accepting a presumption of connection between the crime and asset acquisition based on the convicted person's financial records, noting that the specific question of value was a matter of fact evaluation within the case, not a general legal principle requiring cassation.
Regesto Legislator
Generato dall'IAArt. 280, para. 1, items 1 and 3 of the Civil Procedure Code; The Supreme Court holds that a lower court's finding of fact regarding the connection between criminal activity and asset acquisition, or its assessment of property value based on expert evidence, does not constitute a violation of legal principles justifying cassation unless the decision contradicts established case law on the applicable legal rule.
Parole chiave
Generato dall'IADisposizioni normative citate
Generato dall'IAGiurisprudenza citata
Generato dall'IADecisioni correlate
Generato dall'IATesto completo
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 237
С., 15.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1266/2012 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
А. Д. и Х. Д., двамата от [населено място], са подали касационна жалба против решение на Великотърновския апелативен съд по гр. д. № 245/2012 г. с искане да бъде отменено като неправилно. В жалбата се съдържат доводи за допускане на касация и отделно е представено писмено изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК и решения на състави на касационния съд по чл. 290 ГПК.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, К. - [населено място] счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и касационната жалба е неоснователна по същество.
След проверка, касационният съд установи следното:
Великотърновския апелативен съд с въззивно решение от 11. 07. 2012 г. по гр. д. № 245/2012 г. е отменил частично първоинстанционно решение на Плевенския окръжен съд по гр. д. № 23/2010 г. и вместо това постановил отнемане от Х. Д. и А. Д. на имущество, останало в наследство от Д. Д., починал на 27. 11. 2008 г., включващо недвижим имот – дворно място и сгради в [населено място], недвижим имот – дворно място и сгради в [населено място], лек автомобил „Деу Т.”, конкретно посочени парични суми – в наличност и по банкови сметки.
Апелативният съд е приел, че може да се предположи връзка между престъпната дейност на осъдения Д. Д. по чл. 354а, ал. 1 НК и придобиването на процесното имущество, което е законно основание за неговото отнемане. При определяне стойността на двата недвижими имота, съдът е взел предвид пазарната им стойност към момента на придобиването, определена от заключението на техническата експертиза.
Въззивният съд е приел, че цените на имотите, посочени в нотариалните актове, съответстват на данъчните им оценки и са симулативни. Решаващият съд е установил, че за проверявания период от време Д. Д. има доказани доходи в размер на 129 571,93 лв., а е направил разходи в размер на 204 689,78 лв., т. е. разходите надхвърлят приходите със сумата 75 108.85 лв.
или 335,78 минимални работни заплати. Констатирал е, че спорното имущество е в размер на 138 033,62 лв. или 761,03 М., което е значителна стойност съгласно закона и са налице предпоставките за неговото отнемане.
Искането на жалбоподателите за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Посочено е, че по настоящото дело въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практика на ВКС при разрешаване на въпроса за действителната стойност на отнетите два недвижими имота. Жалбоподателите се позовават на решение № 17/26. 04. 2011 г. по гр. д. № 462/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о., с което е прието, че К. носи доказателствената тежест да установи реалната стойност на имотите, когато оспорва стойността, посочена в нотариалните актове. В случая не е налице такова противоречие с цитираното решение. То съдържа и констатацията, че при несъответствие между пазарната стойност на имота, определена от специализирана експертиза и стойността, посочена в нотариалния акт, въпросът за действителната стойност се решава въз основа на доказателствата по делото. Съставът, постановил решението по гр. д. № 462/2010 г. е обвързал разрешаването на въпроса за стойността на недвижимите имоти с доказателствата по конкретното дело, а този процес – на доказването, може да бъде оценяван в производството по разглеждане на касационната жалба по същество, но не е предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Същите съображения се отнасят и до искането за допускане на касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставен е въпросът : ако липсват доказателства за връзка между придобитото имущество и извършеното престъпно деяние, може ли да се предположи такава връзка, когато проверяваното лице е осъдено за престъпление, което на практика не генерира матариални облаги или те са на ниска стойност.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК поставя като основно изискване да е налице произнасяне на въззивния съд по конкретен правен въпрос. Поставеният по-горе въпрос не е бил разглеждан и разрешаван от апелативния съд според изложеното му съдържание. Гражданският съд не е оправомощен да предполага и преценява дали едно престъпно деяние може или не може да генерира значителни материални облаги, а по силата на закона следва да приеме, че осъдителната присъда за деяние, обхванато от чл. 3, ал. 1 от Закона е основание да се разгледа въпроса за отнемане на имуществото.
Некоректно е съдържащото се във въпроса условие, че липсват доказателства за връзка между деянието и придобиването. В случая решаващият съд не се е позовал на липса на доказателства, а е приел наличието на предположение за такава връзка с оглед на обстоятелствата по делото. Това произнасяне на съда отново представлява доказателствен извод, индивидуален за всяко отделно дело, а не принципно разрешаване на правен въпрос, поради което не може да бъде основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 11. 07. 2012 г. по гр. д. № 245/2012 г. на Великотърновския апелативен съд по жалбата на Х. Д. и А. Д. от [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: