Supreme Court dismisses appeal on non-appealable grounds but overturns costs award due to insurance coverage.
Sintesi Legislator
Generato dall'IAThe Supreme Court of Bulgaria dismissed the cassation appeal as inadmissible because the appellant failed to demonstrate a violation of the principle of equality of arms or a lack of necessary examination. The court found that the lower court correctly offset the employer's liability with the insurance payout received by the minor plaintiff, and the insurance covered the entire non-material damage claim. Consequently, the appeal was rejected, but the specific costs award against the legal representative was overturned because the insurance payment extinguished the plaintiff's right to claim legal fees.
Regesto Legislator
Generato dall'IAArt. 280 para. 1 lit. 2 of the Civil Procedure Code; Art. 280 para. 1 lit. 3 of the Civil Procedure Code: The Supreme Court holds that an appeal is inadmissible if the grounds do not violate the principle of equality of arms or lack necessary examination, and that costs awarded against a legal representative must be revoked if the claimant's right to compensation is fully extinguished by insurance coverage.
Parole chiave
Generato dall'IADisposizioni normative citate
Generato dall'IAGiurisprudenza citata
Generato dall'IADecisioni correlate
Generato dall'IATesto completo
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 253
София, 22. 02. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1285/2011 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Д. М. Д. ,малолетен , действащ чрез своята майка и законен представител Д. И. М. срещу решение №114 от 19.04.2011г по гр.дело № 121/2011г. на Старозагорски окръжен съд , с което е отменено решение от 08.12.2010г по гр.д. № 500/2009г на Р. РС Искове от името на малолетния ищец с правно основание чл. 200 от КТ за обезщетение на неимуществени и имуществени вреди от трудова злополука ,причинила смъртта на неговия баща , са отхвърлени .
В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване по иска за неимуществените вреди се сочи чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК по въпроса дали изплатеното и получено застрахователно обезщетение се приспада и как следва да се приспада, ако единия от исковете, за неимуществени вреди е уважен , а другия отхвърлен (след като е отменено първоинстанционното решение за уважаването му ) . Цитира се практика на ВКС , конкретни съображения са изтъкваното противоречие не са развити. В частта , произнесена по отхвърления иск за имуществени вреди решението се обжалва ,като се поставят два процесуални въпроса ,касаещи задълженията на съда и се изтъква основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК
В отговор ответникът по жалбата Р „Т. -1” , [населено място] , клон на ”М. М.- изток” , оспорва поставените въпроси да са относими към изхода на делото ,или да е налице допусната противоречива практика .Оспорват оплакването, че неправилно са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение .
След преценка ,Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Върховен касационен съд приема довода на защитата в изложението , че правилно е дължимото от работодателя обезщетение на основание чл. 200 от КТ да се намалява с размера на получената сума - застрахователно обезщетение по сключен договор за застраховане на работниците в случаи на трудова злополука , без оглед на това дали вредите са имуществени, или неимуществени . В този смисъл е и практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК , изразена в приложеното решение №211 от 2010г по гр.д. № 719/2009г.
Върховен касационен съд не приема довода на касатора ,че обжалваното въззивно решение съдържа различно разрешение по поставения въпрос, в противоречие с цитираната практика. Въззивният съд е съпоставил полученото застрахователно обезщетение с обезщетението, което е приел за установено по основание , справедливо по размер и дължимо от работодателя , в случая то е за неимуществените вреди. Съпоставката е довела съда до извод , че застрахователното плащане покрива изцяло тази вреда ,а другата заявена с иска вреда не е приета за установена по делото. Претенцията за обезщетение в частта за пропуснатите ползи (имуществени вреди ), от издръжка , която би получавал малолетния ищец до навършване на пълнолетие , е отхвърлена като неоснователна предвид размера на отпуснатата наследствена пенсия , поради това и получената застраховка не е „приспадана” от обезщетение, което не се дължи и се претендира неоснователно . Няма как правилото за приспадане в чл. 200 ал.4 от КТ да се отнася за обезщетение , което не е дължимо.
Без връзка с делото и неговия изход са поставени и двата процесуалноправни въпроса в изложението, в частта по иска за имуществената вреда .
Първият въпрос преформулира едно лишено от опора в принципите на състезателния процес тълкуване на защитата ,че макар ответникът да е оспорил иска , съдът следвало да приеме ,че го е признава по основание ,щом е развил доводи и изтъквал доказателства единствено по въпроса имало ли съпричиняване . Тезата на защитата не държи сметка за очертания по делото спорен предмет, въпросът няма връзка с решаващата дейност на съда , обективирана при преценка на обстоятелството налице ли е конкретната вреда , чието обезщетяване се претендира
Вторият поставен процесуалноправен въпрос е длъжен ли е съда при определянето на „необходимия размер на доходите на дете – член на семейството” , да вземе предвид доходите както на бащата , така и на майката. Въпросът няма отношение към предмета на изследване , проведено от решаващия съд по основанието на иска при конкретната фактическа обстановка по делото. Не е ясно какво отношение към основанието на иска би имало обсъждането на доходите на майката , за която е било установено ,че не работи .При най- благоприятно за ищеца положение,т.е без да се предвижда част от издръжката да се покрива от доходите на майката, въззивният съд е приел конкретния общ размер на наследствената пенсия на детето и надбавките като равностоен или по- висок от издръжката ,която детето би получавало , ако бащата бе жив. В изложението липсва съдържателен довод за основание по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК и по този въпрос .
Тъй като основание за допускане на касационно обжалване на решението не е налице , на разглеждане подлежи оплакването в жалбата , че въззивният съд неправилно е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение в тежест на законния представител на основание чл. 78 ал.8 от ГПК , при положение ,че в хода на въззивното производство е отчетен настъпил след завеждането на исковата молба факт - получаване на застрахователно обезщетение в полза на ищеца ,което погасява изцяло правото му на справедливо обезщетение в този процес. От мотивите на решението е видно ,че по отношение на иска в частта за неимуществените вреди, въззивният съд приема за дължимо по- високо от присъденото на първа инстанция обезщетение , но приема вземането за погасено предвид извършения в хода на делото превод . В този случай , по аргумент от чл.78 ал.2 от ГПК ,на ответника не се дължат присъдените разноски и в тази част определението на въззивния съд ,съдържащо се в обжалваното решение , следва да се отмени, а искането за присъждане на разноски , да се отхвърли .
Воден от гореизложеното .Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №114 от 19.04.2011г по гр.дело № 121/2011г. на Старозагорски окръжен съд
Отменява решение №114 от 19.04.2011г по гр.дело № 121/2011г. на Старозагорски окръжен съд в частта, представляваща определение по разноските , с която Д. И. М. е осъдена да заплати на Р. „Т. -1” , [населено място] , клон на ”М. М.- изток” сумата 450 лева разноски , като
Оставя без уважение искането на Р. „Т.-1”, [населено място] , клон на ”М. М.- изток” за присъждане на разноски в производството на основание чл. 78 ал.8 от ГПК
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .