Supreme Court dismisses appeal as plaintiff failed to prove ownership via prescription for negative declaratory suit.
Sintesi Legislator
Generato dall'IAThe Supreme Court of Bulgaria dismissed the private cassation appeal against a lower court's decision to terminate a negative declaratory suit. The plaintiff argued procedural grounds, but the court found the substantive issue was the failure to prove ownership through prescription. Consequently, the appeal was rejected because the plaintiff could not establish the necessary legal interest required for such a claim.
Regesto Legislator
Generato dall'IAArt. 274, para. 3, item 1 of the Civil Procedure Code; Art. 280, para. 1, item 1 of the Civil Procedure Code; Art. 8 of the Interpretation of the Supreme Court of Cassation: A negative declaratory suit for ownership requires the plaintiff to prove ownership or possession; if the plaintiff fails to prove these facts, the legal interest is absent and the suit is inadmissible.
Parole chiave
Generato dall'IADisposizioni normative citate
Generato dall'IAGiurisprudenza citata
Generato dall'IADecisioni correlate
Generato dall'IATesto completo
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 90
София, 23.01.2023 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 3886/2022 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от ищцата Г. А. И., чрез адв. И. З., против определение № 557 от 21. 07. 2022 г. по ч. гр. д. № 257/2022 г. на ОС – Шумен, 2 с-в, потвърждаващо определение № 746 от 29. 03. 2022 г. по гр. д. № 2658/2021 г. на РС – Шумен, с което е прекратено, като недопустимо, производството по предявения от Г. А. И. срещу Община – Шумен отрицателен установителен иск, за признаване за установено в отношенията между страните по делото, че Община – Шумен не е собственик на земеделски имот – нива, находяща се в землището на [населено място], общ. Шумен, местността „Д.“, с площ от 1,3 дка, съставляваща имот № по КВС на землището на [населено място], който имот е нанесен като поземлен имот с идентификатор по одобрените през 2015 г. КККР на [населено място]. Поддържа се незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения отрицателен установителен иск. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение по поставен процесуалноправен и материалноправен въпрос.
Подаден е отговор на частната касационна жалба от Община – Шумен, с който е изразено становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение, правилност на същото и неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази следното:
Делото има за предмет предявен от Г. А. И. против Община – Шумен отрицателен установителен иск, за признаване за установено в отношенията между страните по делото, че Община – Шумен не е собственик на земеделски имот – нива, находящ се в землището на [населено място], общ. Шумен, местността „Д.“, с площ от 1300 кв.м., съставляващ имот № по КВС на землището на [населено място], който имот е нанесен като ПИ с идентификатор по одобрената през 2015 г. КККР на [населено място].
Твърди се, че по регулационния план от 1927 г. имотът е съставлявал реална част от парцел *, отреден за имот пл. № , с площ от 2600 дка.
По силата на последващ регулационен план от 1963 г. северната част от имота, с площ от 1300 кв.м., е изключена от регулация и е придобила статут на земеделска земя – това е спорният имот, представляващ поземлен имот с идентификатор по одобрената през 2015 г. кадастрална карта на [населено място].
През 1930 г. целият имот от 2600 кв.м. е бил заграден от М. А. Б. (роден 1899 г. и починал 2001 г.) и владян от М. Б., съпругата му Г. Б. и синът им А. М. А. до смъртта на М. Б. през 1967 г. Каменната ограда около целия имот от 2600 кв.м. съществува и понастоящем.
След 1967 г. имотът бил владян от А. М. А. до смъртта му през 2001 г., като с нотариален акт № г. същият бил признат за собственик по давност, наследство и отказ от наследство, само върху от парцел *, отреден за имот пл. № *, с площ от 1300 кв.м., в кв. по регулационния план на [населено място] от 1963 г., но не и върху процесния имот. В нотариалния акт процесният поземлен имот е бил описан като северна граница на парцела – двор планоснимачен № *.
След смъртта на А. М. А. през 2001 г. владение върху имота са упражнявали наследниците му - ищцата Г. А. И. и съпругата му П. Ж. А., починала 2009 г. и оставила за единствен наследник ищцата.
На 21. 01. 2005 г., с н.а. № 25/2005 г., Г. И. и П. А. продали на М. Г. М. и Р. Г. М. парцел *, отреден за имот пл. № *, с площ от 1300 кв.м., в кв. по регулационния план на [населено място]. Имали намерение да им продадат и процесния имот от 1300 кв.м., заради което предали владението върху същия на М. и Р. М. през 2005 г..
По делото е установено, че с влязло в сила решение е отхвърлен предявеният от М. и Р. М. против Община – Шумен положителен установителен иск за собственост върху процесния имот, основан на придобивна давност.
В проекта за доклад и в доклада по делото първоинстанционният съд е указал на ищцата, че в нейна тежест е да установи правния си интерес от иска, като докаже, че е придобила процесния имот на твърдяното оригинерно основание – давност.
При тези данни, за да достигне до извод за недопустимост на иска, въззивният съд е приел, че не е доказано ищцата да е собственик или владелец на процесния имот. През 2005 г., продавайки съседен имот (парцел III, отреден за имот пл. № 126, с площ от 1300 кв.м., в кв. *по регулационния план на [населено място] от 1963 г.) на лицата М. М. и Р. М., ищците предали на купувачите владението и върху процесния имот, поради което от 17 години не владеят същия. Не е доказано и да притежават право на собственост или друго право върху имота, за защитата на което са предявили отрицателния установителен иск за собственост срещу общината.
В изложението към частната касационна жалба са поставени следните въпроси, конкретизирани от настоящата инстанция съгласно указанията по приложението на чл. 280 ГПК, дадени с ТР № 1/2010 г.:
а/. налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост при наличие на спор между ищеца и ответника на кого от двамата принадлежи имота към настоящия момент;
б/. намерението на собственика на имота за продажбата му и предаването на владението върху същия на бъдещия купувач имат ли за последица изгубване на правото на собственост върху имота.
Твърди се разрешаването им в противоречие с Тълкувателно решение № 8/27. 11. 2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение по първия въпрос, тъй като същият не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Въззивният съд е достигнал до извод за недопустимост на отрицателния установителен иск не защото е недопустимо чрез отрицателен установителен иск да се защитава претендирано от ищеца право на собственост върху недвижим имот, по отношение на който и ответникът претендира да е носител на правото на собственост, а по съображения, че ищецът не е доказал да е собственик на спорния имот на заявеното придобивно основание – давност.
Този извод не противоречи, а съответства на разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 8/27. 11. 2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Със същото се приема, че правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право е налице в следните хипотези: когато ищецът заявява самостоятелно право, различно от спорното, върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респ. упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора; при конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху един и същ обект; когато се позовава на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът - фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес производството се прекратява.
В съответствие с тези указания съдът е приел недопустимост на отрицателния установителен иск, тъй като ищецът не е доказал твърдението си да е собственик на процесния имот, за защитата на което е предявил иска, нито е доказано да е владелец на същия.
Вторият въпрос не е обсъждан от въззивния съд, нито е бил предмет на тълкувателното дело, по което е постановено посоченото тълкувателно решение. Въззивният съд е приел, че по делото не е доказано ищцата да е носител на правото на собственост върху процесния имот. Мотивите към решението не съдържат извод, според който ищцата е била собственик на имота, но е изгубила правото си на собственост, тъй като е имала намерение да го продаде на трети на спора лица и не го е владяла в продължение на седемнадесет години преди предявяване на иска.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение.
С оглед изхода на делото, частната жалбоподателка следва да бъде осъдена, на осн. чл. 78, ал. 4, вр. ал. 3 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 25а от Наредбата за плащане на правната помощ, да заплати на Община – Шумен сумата 50 лв. юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на отговор на частната касационна жалба.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 557 от 21. 07. 2022 г. по ч. гр. д. № 257/2022 г. на ОС – Шумен, 2 с-в.
ОСЪЖДА Г. А. И., на осн. чл. 78, ал. 4 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 25а, ал. 2 от Наредбата за плащане на правната помощ, да заплати на Община – Шумен сумата 50 лв. юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на отговор на частната касационна жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: