Legislator Giurisprudenza & Legislazione
VKS-EFEA78D78E910503C2257793004BDC68 Generato dall'IA

Supreme Court dismisses appeal claiming lack of evidence due to missing search protocol in currency smuggling case.

Numero d'incarto VKS-EFEA78D78E910503C2257793004BDC68
Autorità giudiziaria
Giurisdizione Bulgaria (BG)
Esito del giudizio Respinto (Dismissed)

Sintesi Legislator

Generato dall'IA

The Supreme Court of Bulgaria dismissed the defendant's request to reopen a criminal case regarding currency smuggling. The defendant argued that the lack of a formal search and seizure protocol invalidated the evidence, but the court found that the contraband was legally admitted through a voluntary delivery protocol. Consequently, the court ruled that the defendant's confession within the settlement agreement was supported by sufficient written, oral, and physical evidence.

Regesto Legislator

Generato dall'IA

Articles 348, paragraph 1, item 2 of the Criminal Procedure Code; Article 14, paragraph 2 of the Criminal Procedure Code; Article 159 of the Criminal Procedure Code: The absence of a search and seizure protocol does not preclude the admission of physical evidence if other legal mechanisms, such as voluntary delivery, were utilized to secure the items.

Parole chiave

Generato dall'IA
criminal procedure search and seizure protocol physical evidence admission voluntary delivery currency smuggling reopening of case confession validity appropriazione indebita di fondi

Disposizioni normative citate

Generato dall'IA
Article 348, paragraph 1, item 2 of the Criminal Procedure Code
Article 14, paragraph 2 of the Criminal Procedure Code
Article 159 of the Criminal Procedure Code
Article 382, paragraph 7 of the Criminal Procedure Code
Article 66, paragraph 1 of the Penal Code
Article 251, paragraph 1 of the Penal Code
Article 251, paragraph 2 of the Penal Code
Generato dall'IA

Ti chiedi come si applica questa sentenza alla tua fattispecie?

Analizza questa decisione insieme alla legislazione federale e cantonale, ai commentari e alla giurisprudenza successiva in Legislator AI.

Apri in Legislator →

Testo completo

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№ 430

София, 17 октомври 200 8 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република

България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и девети

септември две хиляди и осма година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ПОПОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА

РУЖЕНА КЕРАНОВА

при секретар: Румяна Виденова

и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова

изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова

н. дело № 420 /2008 година

В срока по чл. 421, ал.3 от НПК чрез надлежно упълномощен защитник (адвокат К. Т. ) осъденият А. П. , гражданин на Р Т. , на основание чл. 420, ал.2 във вр. с чл. 422, ал.1 т.5 от НПК, е направил искане за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлото в сила определение от 20.12.2007 г. по НОХД № 461/07 г. на Районен съд – гр. Е., с което на основание чл. 384 във вр. с чл. 382, ал.7 от НПК е одобрено споразумение между прокурора и защитника, подписано и от осъденото лице в качеството му на подсъдим при изрично изразено от него разбиране на клаузите и съответно съгласие с тях.

Искането се позовава на касационното основание по чл. 348, ал.1 т.2 от НПК. Отправят се алтернативни претенции : за отмяна на определението и признаване осъдения за невинен; или отмяна на съдебния акт и ново разглеждане на делото.

В съдебното заседание, осъденото лице и неговият защитник, редовно призовани не се явяват.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, установи следното :

С подлежащото на контрол определение е одобрено споразумение, по силата на което подсъдимият А. П. се признал за виновен в това, че на 15.08.2007 г. при преминаване на ГКПП – Л. , при износа на 85 000 евро и 53 000 щатски долара, с обща левова равностойност 242 515,73 лева, е нарушил конкретни (подробно описани), разпоредби на Валутния закон и на Наредба № 10/16.12.2003 г. За износа и вноса на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия с тях и за водене на митнически регистри, относно режима на износ на валутни ценности и задълженията за тяхното деклариране, като не е декларирал стойността, вида, произхода и предназначението на посочените парични средства, като предмета на престъплението е в особено големи размери – престъпление по чл. 251, ал. 1 от НК.

Наложеното наказание е две години лишаване от свобода с отлагане на изпълнението му на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от четири години.

Предметът на престъплението, на основание чл. 251, ал.2 от НК, е отнет в полза на държавата.

Доводите, представени в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал.1 т.2 от НПК, се обединяват от общата теза, че подсъдимият П не е извършил престъплението по чл. 251 от НК, тъй като това не е доказано по реда, предвиден в НПК. В тази връзка, се счита, че след като в досъдебното производство не е съставен протокол за претърсване и изземване, то предметът на престъплението не е приобщен към делото, а това, според искането, сочи на недоказаност на обвинението.

Възраженията са неоснователни и съображенията за това са следните :

Придадената, от защитата, формална сила на протокола за претърсване и изземване, като единствено възможното доказателствено средство, чрез което предметът на престъплението следва да бъде приобщен към делото, е резултат от очевидното несъобразяване със забраната в чл. 14, ал.2 от НПК, че “доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително установена сила”.

Безспорно вярно е, че “претърсването и изземването”, като способ на доказване се подчинява на определени правила и нарушаването им води до съответните процесуални последици.

В случая, не е извършвано претърсване и изземване, за да се изисква протоколиране на съответното процесуално действие.

Несъставянето на такъв протокол съвсем не означава, че откритата недекларирана чужда валута, като предмет на престъплението, не е приобщен към делото. Процесуалният закон не изключва и други възможности за приобщаване на веществените доказателства към материалите по делото.

Затова, съвсем обяснимо в искането, се прави опит да се дискредитират писмените доказателства и да се игнорират гласни доказателствени източници, които са утвърдили не само намирането, но и приобщаването на предмета на престъплението към доказателствените материали.

По нататък, в искането се предявяват изисквания към разследващите органи, които нямат никаква законова опора. Счита се, че “...за да се съберат доказателства за извършено престъпление по чл. 251 от НК, разследващият орган е следвало да изземе тези вещи (предметът на престъплението, бел. ВКС) от митническия служител – свидетеля Д. За целта да се състави протокол за претърсване и изземване....”

Цитатът е достатъчен, за да се илюстрира несъстоятелността на възражението. Съгласно чл. 159 от НПК всички лица (вкл. и длъжностните) са задължени по закон да предадат намиращите се в тях предмети, които могат да имат значение за делото. Именно това е сторено с протокола за доброволно предаване от 15.08.2007 г., който документира прилагането на веществените доказателства, което би могло да стане и по този начин.

Оспорването на някои документи, съставени в хода на митническата проверка, поради това, че осъденият не е могъл да ги разбере, също е голословно. Тези документи са подписани от осъденото лице, след като изрично са му прочетени на разбираем за него език – виж напр. отбелязването за това в съставения АУМН – л. 4 и л. 5 от досието на досъдебното производство.

В съответствие с изискванията на НПК действията, извършвани с обвиненото лице в хода на досъдебното производство, са в присъствие на преводач. В присъствието на преводач е проведена и диференцираната процедура по глава 22 от НПК.

Обобщено казано, самопризнанието на осъденият, инкорпорирано в одобреното споразумение, е било подкрепено от събраните при разследването доказателствените материали – писмени, гласни и веществени, което е предопределило и решението на съда да го одобри, като такова непротиворечащо на закона и морала – чл. 382, ал.7 от НПК.

По изложението съображения Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. П. за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлото в сила определение от 20.12.2007 г., постановено по НОХД № 461/07 г. от Районен съд – гр. Е., с което на основание чл. 382, ал.7 от НПК е одобрено споразумение за решаване на делото.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.