Legislator Giurisprudenza & Legislazione
VKS-EFB8F65DA78DFDF2C22578D4004234C0 Generato dall'IA

Supreme Court allows appeal against final judgment due to death of defendant preventing heir's participation.

Numero d'incarto VKS-EFB8F65DA78DFDF2C22578D4004234C0
Autorità giudiziaria
Giurisdizione Bulgaria (BG)
Data della decisione
Esito del giudizio Parzialmente accolto (Partially Allowed)

Sintesi Legislator

Generato dall'IA

The Supreme Court of Bulgaria allowed the appeal filed by Slavya R. I. against a final judgment ordering R. D. I. and a company to pay over 600,000 leva to a monastery. The core issue was that the original defendant, R. D. I., had died in 1998, yet the lower court proceeded without notifying or including his legal heirs, including the appellant. The court ruled that this procedural error deprived the heir of the right to participate in the litigation as a successor in rights. Consequently, the judgment was annulled, and the case was remanded for retrial with the proper heirs involved.

Regesto Legislator

Generato dall'IA

Article 303, paragraph 1, item 5 of the Civil Procedure Code; Article 14 of the Law on Succession: When a party dies before the conclusion of proceedings, the court must notify the heirs; failure to do so deprives the heir of the right to participate, rendering the judgment voidable.

Parole chiave

Generato dall'IA
death of party heir participation succession in rights procedural defect annulment of judgment Civil Procedure Code remand for retrial fondazione d'investimento

Disposizioni normative citate

Generato dall'IA
Article 303, paragraph 1, item 5 of the Civil Procedure Code
Article 14 of the Law on Succession
Article 236, paragraph 2 of the Civil Code
Article 86, paragraph 1 of the Civil Code
Generato dall'IA

Ti chiedi come si applica questa sentenza alla tua fattispecie?

Analizza questa decisione insieme alla legislazione federale e cantonale, ai commentari e alla giurisprudenza successiva in Legislator AI.

Apri in Legislator →

Testo completo

Р Е Ш Е Н И Е

№ 255

София, 25.07.2011 година

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ОЛГА КЕРЕЛСКА

при участието на секретаря Аксения Г.

разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА

гр.дело №647 по описа за 2011 год.

Производството е по чл.303 и сл. от ГПК.

Образувано е по молба на Славея Р. И. от [населено място], за отмяна на влязло в сила решение, постановено на 04.08.2004г. по гр.д.№709/2002г. на Пловдивски окръжен съд, с което Р. Д. И. от [населено място], е осъден солидарно с Х. Т. А., действащ като [фирма] да заплати на Е. за подпомагане на българския манастир „Св.Г. З.” и скита „Достойно ест”, [населено място], общо сумата 605 253,67лв. на основание чл.236, ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и разноски и държавна такса.

В молбата за отмяна се сочат отменителни основания по чл.303, ал.1, т.5 и т.6 от ГПК.

Ответникът по молбата за отмяна Е. за подпомагане на българския манастир „Св.Г. З.” и скита „Достойно ест” оспорва молбата за отмяна като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отд. намира следното:

Молбата за отмяна е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

С влязло в сила решение, постановено на 04.08.2004г. по гр.д.№709/2002г. на Пловдивски окръжен съд са уважени предявените от Е. за подпомагане на българския манастир „Св.Г. З.” и скита „Достойно ест”, [населено място], срещу Р. Д. И. от [населено място], и Х. Т. А., действащ като [фирма] искове с правно основание чл.236, ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Призоваването на ответника Р. И. е било извършено по реда на чл.50 от ГПК/отм./ и е бил представляван от назначения му по този ред особен представител.

Съгласно чл.303, ал.1, т.5 от ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани.

Общото между тези основания е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител в разглеждането на делото. В случая с влязло в сила на 07.02.2005г. решение, постановено на 07.02.2005г. по гр.д.№1874/2004г. на Пловдивски районен съд, по реда на чл.14 от ЗЛС е обявена смъртта на Р. Д. И., като дата на настъпването е приета 04.09.1998г.

Видно от удостоверението за наследници след смъртта си И. е оставил за законни наследници съпруга и две дъщери, една от които е молителката. Решението, с което се обявява смъртта, се ползва с обвързваща доказателствена сила спрямо всички относно установения с него факт на смъртта на посочената дата. Поради факта на смъртта на ответника по иска Р.

И., молителката е била лишена от възможността да участва в делото като материалноправен правоприемник на посочения от ищеца ответник И.. Делото е водено и приключено срещу починало лице и решението е постановено по иска срещу него. Това решение е задължително за молителката като негов правоприемник, без тя да е могла да вземе участие в делото поради неконституирането й като ответник по делото като законен наследник на починалото лице, посочено като ответник от ищеца.

Обстоятелството, че решението за обявяване на смъртта е постановено след постановяване на решението, чиято отмяна се иска, е правно ирелевантно за спора. От правно значение е факта на смъртта и обстоятелството, че делото е водено и приключило без участието на законните наследници на починалото лице, посочено като ответник от ищеца, вследствие на което процесуално нарушение молителката е била лишена от възможност да участва в делото.

Предвид изложеното молбата за отмяна следва да бъде уважена на основание чл.303, ал.1, т.5 от ГПК, като делото се върне за ново разглеждане с участието на законните наследници на посоченото като ответник починало лице Р. И.. При новото разглеждане на делото те ще могат да направят възраженията си, включително по допустимостта на производството, а не в настоящото производство, в което се преценява само осъществяването на фактическия състав на релевираното основание за отмяна. Не е налице основанието по чл.303, ал.1, т.6 от ГПК, тъй като по делото не е имало доказателства за приложение на чл.29, ал.1 от ГПК – че лицето е безвестно изчезнало.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение, постановено на 04.08.2004г. по гр.д.№709/2002г. на Пловдивски окръжен съд, с което Р. Д. И. от [населено място], е осъден солидарно с Х. Т. А., действащ като [фирма] да заплати на Е. за подпомагане на българския манастир „Св.Г. З.” и скита „Достойно ест”, [населено място], общо сумата 605 253,67лв. на основание чл.236, ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и разноски и държавна такса, на основание чл.303, ал.1, т.5 от ГПК по молба на Славея Р. И..

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски окръжен съд в отменената част с участието на законните наследниците на Р. И..

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: