Supreme Court partially allows restitution claim for first floor of reconstructed building under ZVSONI law.
Sintesi Legislator
Generato dall'IAThe Supreme Court of Bulgaria partially overturned the appellate court's dismissal of a restitution claim regarding a first-floor apartment. The plaintiffs argued that the original building was merely reconstructed rather than destroyed, while the defendant claimed the structure was entirely new. The court ruled that because the original building existed and was only significantly altered, ownership rights were restored under the Law on Restitution of State-Owned Property, but the claim for the courtyard lot was correctly rejected.
Regesto Legislator
Generato dall'IAArt. 1, 3 ZVSONI; Art. 108 ZS: If a state-owned building was reconstructed or extended from an existing structure rather than completely demolished, ownership rights are restored to the original owner for the entire existing building, including the reconstructed parts, provided the original structure is still identifiable.
Parole chiave
Generato dall'IADisposizioni normative citate
Generato dall'IAGiurisprudenza citata
Generato dall'IADecisioni correlate
Generato dall'IATesto completo
Р
Е Ш Е Н И Е
№ 370
ГР. София, 02.06. 2010
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният
касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното
заседание на 27 април през 2010 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА
ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Ан.
Богданова,
като разгледа докладваното от
съдия Иванова гр.д. №5041/08 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.290 и сл. от ГПК.
Допуснато е разглеждане на касационните жалби на С. П. , С. П. и К. П. и на П. П. и С. П. срещу въззивното решение на Апелативен съд Пловдив по гр.д. №610/07 г.., на осн. чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК. Прието е, че същественият за спора материалноправен въпрос налице ли са реституционните предпоставки по чл.1 от ЗВСОНИ за процесния имот и процесуалният – за установяването им по правилото на чл.188 от ГПК, отм., са разрешени в противоречие със задължителна – ТР №1/95 г. и трайноустановена практика на ВКС по приложението на закона.
В жалбите се правят оплаквания за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност, на въззивното решение и се иска отмяната му.
Ответникът по жалба „Главболгарстрой” А. , София, ги оспорва като неоснователни.
ВКС на РБ, като разгледа жалбите, намира следното по заявените с тях основания за неправилност на въззивното решение: С обжалваното решение са отхвърлени исковете на касаторите – като наследници на П. П. , срещу ответника с пр. осн. чл.108 ЗС – за признаване собствеността, въз основа на наследство и реституция по ЗВСОНИ, и предаване владението на недв. имот- първи етаж от триетажна сграда в гр. П., ведно с 1/3 ид.ч. от мазето й и дв. място, върху което е построена- описан по делото и в решението. Прието е, че сградата е новопостроена на мястото на съществуващата в имота, придобита от наследодателя на ищците през 1941 г. и отнета му по ЗОЕПНС едноетажна жилищна сграда, застроена на 194 кв.м. Отнетият имот не съществува до размерите, в които е отчужден и затова не е възстановен на ищците на осн. чл.1 от ЗВСОНИ.
С ТР №1/95 г. , т.1 и ТР №6/06 г., т.1 е посочено: Ако промяната във вида или предназначението на имота е поради извършено пристрояване или надстрояване, в резултат на което той е увеличил размерите си, собствеността се възстановява само върху частта, която е съществувала към момента на одържавяване. За останалата част в зависимост от положението й спрямо възстановената или се запазва собствеността на държавата, респ. на лицата по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ, които стопанисват имота при влизане на закона в сила, или се присъединява към възстановената по чл.97 от ЗС. Вътрешните преустройства, колкото и значителни да са по обем, не водят до създаване на нов обект на собственост и не са пречка за възстановяването. При преустройства на сгради чрез пристрояване или надстрояване, макар новото строителство да увеличава обема на завареното, ако не може да се обособи в самостоятелен обект, то представлява приращение към старата сграда и ще бъде реституирано заедно с нея.
Обстоятелствата по делото са следните: с нот. акт №65/41 г. наследодателят на ищците П е придобил след публична продан едноетажна масивна постройка, построена върху 194,50 кв.м., от камък, тухли и две железобетонни плочи - покривни, с партер висок 3,05 м., на ул.”Св. Горазд”, в гр. П., подразделена на два магазина, склад, две стаи и сервизи.. Имотът е отчужден по ЗОЕПНС, видно от приложената отчуждителна преписка. За новопостроената в имота триетажна сграда – І-ви ет. строителна лаборатория и останалите два – поликлиника, е съставен АДС №2610/89 г. Ответникът е представил издадения му нот. акт №69/99 г. за собственост на сградата по приватизационна сделка.
От заключението на техн. експертиза на л.59 от делото на ОС се установява, че след одържавяването сградата е видоизменена поетапно: със строително разрешение от 1955 г. на НИС - Пловдив е разрешен ремонт в имота, при който е извършено пристрояване. С ново разрешение от 1956 г. е разрешено надстрояване на едноетажната сграда, с площ след пристрояването от 270 кв.м. Надстрояването с два етажа е било извършено към 1966 г., съгл. отразеното в цитирания АДС.
Според в.л. Жеков в избата са запазени каменни зидове от старата сграда; новото предназначение на етажа – за строителна лаборатория, налагало там да се разположат тежки машини и довело до промяна на плочата между етажа и избата, с новоизлята и оразмерена за новия вид натоварване. Същото в.л. на л.130 е посочило, че плочата за част от етажа ляга върху каменните и тухлени зидове, без характерните за съвременното строителство греди и пояси / в.л.
Панайотов, на л.184/. В избените помещения откъм улицата има прозорци и английски дворове отпреди отчуждаването на сградата. В югозападната част са изпълнени нови стоманобетонни елементи. В.л. Ранделова сочи, че пристройка към съществуващата сграда няма в конструктивния смисъл. По старите правила е изграден избеният етаж, първият е конструктивно по –нов.
Конструкцията на триетажната сграда е една и не могат да бъдат отделени стара от нова сграда. Старата обаче може да се идентифицира- очертава се и се вижда кое е ново и кое старо строителство. В.л. Кумчева и К. са установили как старата сграда се вписва в контура на новата, по приложени скици, с пристрояване откъм северната страна.
Южната е запазена изцяло – л.237. В заключението си на л.214 и в съд. з. вещото лице Г. е посочила, че плочата между първи и втори етаж е нова, а тази между първия ет. и мазето – доливана стара / на тази възможност сочи и в.л. Панайотов, л.184/. Използвани са тухлените колони и зидове по източната и южна фасада. Сградата е с изпълнена нова конструкция при запазени стари елементи, като новите и стари елементи са неотделими в конструктивно отношение.
Преустройството се поема както от новата, така и от старата част на сградата – в.л. Жеков, на л.131. Цялата сграда има единна конструкция.
В закл. на л.182 експертите П. и П. сочат, че основите на сградата са от каменна зидария, а армировъчната стомана навсякъде е гладка. Такава се използва през 19 век, у нас след 1934 г.
Според заключението на в.л. Добрева възрастта на бетона в сградата е от 50 до 55 г. , като най-стар е бетонът в мазето и на първия етаж – от 50 до 80 г.
Свидетелите К. и С. , които познават старата сграда сочат, че тя не е събаряна; и сега се различава корнизът й.
При всички тези данни според ВКС се установява, че отнетата от наследодателя едноетажна сграда е претърпяла значителни преустройства /била е неотделимо пристроена/ и съществена промяна в предназначението; инкорпорирана е конструктивно в сегашната триетажна сграда. Макар и съществено преустроена обаче, тя съществува и се разпознава на място, като не се установява да е била изцяло разрушена и заменена с нова, както твърди ответникът и е приел АС. Затова правото на собственост върху нея – в увеличения с неотделимо пристроената част обем – чл.97 от ЗС, е възстановено на наследниците на собственика, от когото е отнета, по силата на ЗВСОНИ – чл.1 и 3. Това следва да се признае по ревандикационния иск, и ответникът да бъде осъден да предаде на ищците владението на възстановения им етаж ведно с принадлежащата
към етажа ид. част от общата за сградата изба. Няма данни дворното място, върху което е построена сградата, съставляващо имот пл. №1151, в кв.22 по плана на Пловдив, втора градска част да се владее от ответника, извън ползването по чл.66 от ЗС, поради което за мястото искът е неоснователен.
Въззивното решение е неправилно и следва да се отмени в частта, с която искът е отхвърлен за първия етаж от сградата и вместо него да се постанови ново, за уважаване на иска. В частта, с която искът е отхвърлен за дв. място, в което е построена сградата, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението на Апелативен съд Пловдив по гр.д. №610/07 г. от 3.12.07 г. в частта, с която искът по чл.108 от ЗС е отхвърлен за процесния първи етаж от сградата, ведно с принадлежащата му част от мазето й и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА на осн. чл.108 от ЗС ищците С. Н. П., С. П. П., К. П. П., П. П. П. и С. С. П. за собственици по наследство и рестутиция - чл.1 и 3 от ЗВСОНИ, на следния недвижим имот: първи етаж с площ от 270 кв.м. от триетажна сграда, ведно с 1/3 ид.ч. от мазето й, на ул. „Св. Горазд” №6, в гр. П., построена в имот пл. №1151, в кв.22 по плана на града, втора гр. ч. и ОСЪЖДА ответника „Главболгарстрой”А. – София да им предаде владението на имота и да им заплати разноски от 1 500 лв..
ОСТАВЯ В СИЛА посоченото въззивно решение, с което искът по чл.108 от ЗС е отхвърлен за дворното място.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: