Supreme Court dismisses appeal to amend ruling and reduces excessive lawyer fees by half.
Sintesi Legislator
Generato dall'IAThe Supreme Court of Bulgaria dismissed the petitioners' request to supplement a ruling regarding the admissibility of an appeal. The court found the appeal inadmissible because the ruling's operative part, not its reasoning, must be supplemented. However, the court partially allowed a separate request to reduce the respondent's lawyer fees from 1,500 to 750 BGN, deeming the original amount excessive given the limited scope of legal representation provided.
Regesto Legislator
Generato dall'IAArt. 250 GPC; Art. 248 GPC; Art. 78 GPC: A court ruling cannot be supplemented regarding its reasoning, only its operative part; excessive lawyer fees must be reduced based on the complexity of the case and the scope of services rendered.
Parole chiave
Generato dall'IADisposizioni normative citate
Generato dall'IADecisioni correlate
Generato dall'IATesto completo
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4869
София, 29.10. 2024 год.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева
ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков
Десислава Попколева
като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 5189 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 ГПК и чл.248 ГПК.
Образувано е по молба на Д. М. К. и А. М. К., чрез адв. Х. с искане за допълване на определение № 3103 от 19.06.2024 г., постановено по реда на чл.288 ГПК от настоящия състав на ВКС, тъй като съдът не е обсъдил искането им, обективирано в заявление от 23.10.2023 г., да се произнесе по допустимостта на обжалваното въззивно решение, поддържано с доводи, че въззивният съд не се е отвел от разглеждане на делото на основание чл.22, ал.1, т.6 ГПК, а е следвало да го направи, тъй като е разгледал иск срещу ответник, който през 2021 г. е назначен за съдия в Административен съд Бургас, т.е. в същия съдебен район. Със същата молба е направено и искане за изменение на определение № 3103 от 19.06.2024 г., постановено по реда на чл.288 ГПК в частта за разноските, като се остави без уважение искането на ответната страна по жалбата за присъждането на разноски за производството пред трите съдебни инстанции. При условията на евентуалност е и заявено и възражение за прекомерност на присъдените с определението по чл.288 ГПК на ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение.
Насрещната страна – Н. Т. С., чрез адв. Г. е депозирала отговор на молбата с правно основание чл.250 ГПК, в който заявява становище за неоснователност на същата, тъй като съставът на ВКС се е произнесъл по искането на ищците, обективирано в допълнително заявление от 23.10.2023 г., което е видно от съдържанието на мотивите на определението по чл.288 ГПК. По молбата с правно основание чл.248 ГПК е изложено становище за неоснователност на същата, тъй като изложените в нея съображения са основани на превратно тълкуване на нормата на чл.78, ал.2 ГПК, която третира не въпросът за присъждане на разноски на ответника, а въпросът за освобождаване на ответника от отговорност за разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата с правно основание чл.250 ГПК е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Производството по реда на чл.250 ГПК има за цел отстраняване пропуска на съда да се произнесе по част от спорния предмет – когато не е формирана воля на съда по отношение на част от спорното право, вкл. и искания на страната, свързани с главния спорен предмет. За допълване на съдебния акт е меродавно отразеното в диспозитива, а не в мотивите му, доколкото последните, макар и да са обективирани в един писмен документ със самото решение или определение, не подлежат на допълване по реда на чл.250 ГПК. В конкретния случай, определението, чието допълване се иска е постановено в производство по чл.288 ГПК и видно от диспозитива на същото, съставът на ВКС се е произнесъл по касационната жалба на молителите, като не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, т.е. съставът на ВКС се е произнесъл по предмета на производството по чл.288 ГПК и следователно липсва непълнота на определението му по смисъла на чл.250 ГПК. Освен това съставът на ВКС е взел отношение и по допълнителното заявление от 23.10.2023 г., видно от мотивите на съдебния му акт. Ето защо, молбата за допълване на определението по чл.288 ГПК следва да се остави без уважение.
Молбата с правно основание чл.248 ГПК е депозирана в срок и е процесуално допустима в частта, с която се иска изменение на постановеното определение по чл.288 ГПК в частта за разноските. Разгледана по същество молбата е частично основателна.
С определение № 3103 от 19.06.2024 г. по настоящото дело, съставът на ВКС е присъдил в полза на насрещната страна по жалбата, своевременно поисканите разноски за адвокатско възнаграждение, които са сторени в производството пред ВКС, като е осъдил касаторите на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплатят сумата от 1 500,00 лв. Развитите от молителите съображения по приложението на чл.78, ал.2 ГПК са неотносими към настоящия случай, в който съдът е приел, че поради неоснователност на касационната жалба, на ответната страна се дължат направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие по касационната жалба. Нормата на чл.78, ал.2 ГПК урежда предпоставките за недължимост на разноските от ответника, когато искът е уважен. В настоящият случай искът на касаторите - ищци е отхвърлен, поради което е приложима нормата на чл.78, ал.3 ГПК - ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно отхвърлената част на иска.
Направеното при условията на евентуалност възражение за прекомерност на присъдените на ответната страна разноски е своевременно направено, тъй като искането за присъждане на разноски е обективирано в отговора на касационната жалба, а производството по делото е приключило с определение по чл.288 ГПК, постановено в закрито заседание.
При преценка на неговата основателност следва да се съобрази задължението на националния съд да откаже да приложи Наредба № 1/2004 г., поради противоречието й с чл.101, §1 ДФЕС, вр. чл.4, § 3 ДЕС, както и установените в чл.78, ал. 5 ГПК критерии. Фактическата и правна сложност на делото в конкретния случай се определя от предмета на делото – искове по чл.73 ЗННД вр.
чл.45 ЗЗД за ангажиране отговорността на нотариус за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 8 730,18 лв. и за неимуществени вреди в размер на 2 000 лв., а оказаната правна защита и съдействие се изразява единствено в изготвяне на отговор на касационната жалба, в който са изложени конкретни съображения за липса на сочените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване, както и такива за неоснователност на развитите доводи за неправилност и необоснованост на въззивното решение, но не и в процесуално представителство пред ВКС с явяване в открито съдебно заседание.
В договора за правна защита и съдействие от 22.08.2023 г. ответницата Н. С. е договорила и платила на упълномощения адвокат възнаграждение в размер на 1 500,00 лв. за защита и процесуално представителство пред ВКС, като липсва конкретизация каква част е за изготвяне на отговор на касационната жалба и каква част – за процесуално представителство.
При съобразяване на посочените критерий, настоящият състав на ВКС приема, че размерът на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 1 500 лв. е прекомерен, поради което същият следва да бъде редуциран до размера от 750,00 лв. В останалата й част, молбата за изменение на определението по чл.288 ГПК в частта за разноските, следва да се остави без уважение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. М. К. и А. М. К., чрез адв. Х. с правно основание чл.250 ГПК за допълване на определение № 3103 от 19.06.2024 г., постановено по реда на чл.288 ГПК от настоящия състав на ВКС по гр.д. № 5189/2023 год.
ИЗМЕНЯ на основание чл.248, ал.1 ГПК определение № 3103 от 19.06.2024 г., постановено по гр.д. № 5189/2023 год. по описа на ВКС в частта, с която Д. М. К. и А. М. К. са осъдени да заплатят на Н. Т. С., на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 1 500,00 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство по делото, като
НАМАЛЯВА същите от 1 500,00 лв., на 750,00 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. М. К. и А. М. К., чрез адв. Х. по чл. 248 ГПК, в останалата й част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: