Supreme Court invalidates dismissal due to redundancy because employee was on leave when fired without labor inspector approval.
Sintesi Legislator
Generato dall'IAThe Supreme Court of Bulgaria overturned the appellate court's confirmation of a dismissal for redundancy, ruling it illegal. The employee had submitted a signal to the labor inspectorate while on sick leave, which the lower courts incorrectly treated as proof the dismissal occurred after the leave period ended. The court determined the dismissal order was served during the leave, triggering mandatory protection under the Labor Code that required prior inspectorate approval. Consequently, the dismissal was declared void, the employee reinstated, but the claim for damages was dismissed due to lack of evidence regarding lost wages.
Regesto Legislator
Generato dall'IALabor Code Art. 333, para. 1, item 4; Labor Code Art. 344, para. 1, items 1 and 2; Labor Code Art. 344, para. 3; Labor Code Art. 328, para. 1, item 2; Labor Code Art. 344, para. 1, item 3: Protection against dismissal during authorized leave requires prior labor inspectorate approval; failure to obtain such approval renders the dismissal illegal and mandates reinstatement.
Parole chiave
Generato dall'IADisposizioni normative citate
Generato dall'IADecisioni correlate
Generato dall'IATesto completo
Р Е Ш Е Н И Е
№ 381
София 01.11.2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1359/2011 г.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Д. С., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Ц. И., срещу въззивно решение от 25.11.2010 г. на Софийския градски съд по гр.д. №7348/2010 г., с което е потвърдено решение от 03.05.2010 г. на Софийския районен съд по гр.д. №701/2010 г. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от К. Д. С. срещу А. „М.” искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 КТ. Въззивният съд е приел, че уволнението на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата е законно, тъй като към момента на връчване на заповедта за уволнение ищецът не се е ползвал от закрилата по чл.333, ал.1, т.4 КТ. Сигналът до инспекцията по труда, подаден от ищеца на 23.12.2009 г., не е доказателство, че заповедта му е връчена на 22.12.2009 г. по време на разрешения отпуск поради временна неработоспособност. Освен това ищецът не е доказал, че е започнал ползването на разрешения му отпуск. Има реално съкращаване на щата и извършеният подбор е законен.
Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че не се ползва от закрилата по чл.333, ал.1, т.4 КТ. По делото не са оспорени обстоятелствата, че е ползвал разрешения му отпуск поради временна неработоспособност за периода 18.12.2009 г. – 24.12.2009 г. Твърдението на ответника, че заповедта му е връчена след това – на 25.12.2009 г. е опровергано от безспорно установения факт, че към подадения сигнал до Инспекцията по труда на 23.12.2009 г. той е приложил същата заповед.
Ответникът по касационната жалба А. „М., [населено място], не е заявил становище.
С определение №685 от 06.06.2012 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 25.11.2010 г. на Софийския градски съд по гр.д. №7348/2010 г. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на материалноправните въпроси относно необходимостта работникът или служителят да доказва с оглед закрилата по чл.333, ал.1, т.4 КТ ползването на отпуск, след като работодателят не оспорва това обстоятелство и твърди, че е връчил заповедта за уволнение след края на разрешения му отпуск.
По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Закрилата по чл.333, ал.1, т.4 КТ се прилага само когато работникът или служителят е започнал ползването на разрешения му отпуск. Щом работникът или служителят е бил на работа и на работното му място е връчена заповедта за уволнение, той не се ползва от предварителна закрила. В случаите когато ползването на разрешения отпуск от ищеца не се оспорва от работодателя и последният твърди, че заповедта за уволнение е връчена след изтичането му, то първият не е длъжен да доказва ползването.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира следното:
Въззивният съд неправилно е приел, че уволнението на ищеца на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата е законно, тъй като той не е доказал, че към момента на връчване на заповедта за уволнение е започнал ползването на разрешения му отпуск. Това е така, защото по делото е безспорно установено, че на ищеца е бил разрешен отпуск поради временна неработоспособност за периода 18.12.2009 г. – 24.12.2009 год. На 23.12.2009 г. той е подал сигнал до инспекцията по труда с оплакване за неправомерно връчване на заповедта за уволнение на 22.12.2009 г., по време на ползване на отпуск, с отбелязване дата на връчване - 25.12.2009 г., като е приложил копие от същата заповед. Оттук следва, че заповедта за уволнение поради съкращаване на щата е връчена на ищеца на 22.12.2009 г . по време на ползване на разрешен отпуск. Ето защо трябва да се приеме, че ищецът се е ползвал от закрилата по чл.333, ал.1, т.4 КТ и същата не е преодоляна, защото няма предварително разрешение на инспекцията по труда. Уволнението на ищеца е незаконно. Съобразно разпоредбата на чл.344, ал.3 КТ заповедта трябва да бъде отменена като незаконна без да се разглежда спорът по същество.
Изложените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе за незаконността на уволнението трябва да се уважат предявените искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1 и т.2 КТ за отмяна на заповед №9929 от 16.12.2009 г.
на директора на А. „М.”, издадена на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, за уволнение поради съкращаване на щата и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “младши митнически специалист” в митница С.. За да бъде уважен искът по чл.344, ал.1, т.3 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което незаконно уволненият работник или служител е останал без работа трябва да са налице следните предпоставки:
признаване уволнението за незаконно, наличие на вреда, която в случая се съизмерява с пропуснато трудово възнаграждение или с разлика във възнагражденията за предвидения от закона максимален срок от 6 месеца. Доказването на вредата/оставане без работа по трудово правоотношение/ е в тежест на ищеца. В случая искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ е неоснователен, тъй като по делото не са събрани доказателства за оставането без работа на ищеца за процесния период.
В тази част въззивното решение трябва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на ищеца трябва да се присъдят 667 лв. деловодни разноски, а ответникът трябва да бъде осъден да плати държавна такса 320 лв.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 25.11.2010 г. на Софийския градски съд по гр.д. №7348/2010 г. в частта, с която е потвърдено решение от 03.05.2010 г. на Софийския районен съд по гр.д. №701/2010 г. относно исковете с правно основание чл.344, ал.1,т.1 и т.2 КТ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на К. Д. С., [населено място], извършено със заповед №9929 от 16.12.2009 г. на директора на А. „М.”, издадена на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, за уволнение поради съкращаване на щата.
ВЪЗСТАНОВЯВА К. Д. С., [населено място], на длъжност “младши митнически специалист” в митница С..
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 25.11.2010 г. на Софийския градски съд по гр.д. №7348/2010 г. в частта, с която е потвърдено решение от 03.05.2010 г. на Софийския районен съд по гр.д. №701/2010 г. относно иска с правно основание чл.344, ал.1,т.3 КТ.
ОСЪЖДА а. „М., [населено място], да заплати на К. Д. С., [населено място], 667 лв. деловодни разноски, както и по сметка на ВКС на РБ държавна такса 320 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.