Legislator Giurisprudenza & Legislazione
VKS-EDC3EC0BC8F7DF8BC2257CDF0029B73D Generato dall'IA

Supreme Court dismisses appeal against appellate court's return of civil appeal due to unpaid state fee.

Numero d'incarto VKS-EDC3EC0BC8F7DF8BC2257CDF0029B73D
Autorità giudiziaria
Giurisdizione Bulgaria (BG)
Data della decisione
Esito del giudizio Accolto (Allowed)

Sintesi Legislator

Generato dall'IA

The Supreme Court upheld the appellate court's decision to return a private cassation appeal for non-payment of the required state fee. The appellant argued the fee was unnecessary, but the court clarified that fees are mandatory unless specific exemptions apply. Consequently, the appeal was deemed procedurally flawed and invalid for failing to correct this defect within the statutory timeframe.

Regesto Legislator

Generato dall'IA

Art. 19 of the Tariff for State Fees; Art. 260, 261, 274, 281, 286 of the Civil Procedure Code: A private cassation appeal is procedurally inadmissible and must be returned if the required state fee is not paid and no statutory exemption applies.

Parole chiave

Generato dall'IA
private cassation appeal state fee requirement procedural inadmissibility Civil Procedure Code appellate review fee exemption return of appeal sussidio per le spese di pendolare

Disposizioni normative citate

Generato dall'IA
Art. 19 of the Tariff for State Fees
Art. 260 of the Civil Procedure Code
Art. 261 of the Civil Procedure Code
Art. 274 of the Civil Procedure Code
Art. 281 of the Civil Procedure Code
Art. 286 of the Civil Procedure Code

Giurisprudenza citata

Generato dall'IA
TR No. 1/2011 of the Supreme Court of Justice
Generato dall'IA

Ti chiedi come si applica questa sentenza alla tua fattispecie?

Analizza questa decisione insieme alla legislazione federale e cantonale, ai commentari e alla giurisprudenza successiva in Legislator AI.

Apri in Legislator →

Testo completo

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 370

гр. София 21.05.2014 г..

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЗОЯ АТАНАСОВА

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ч.гр.дело № 1819/2014 год.

Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 7173 / 20.11.2013 год. на С. М. С. против разпореждане от 14.10.2013 г., постановено по в.гр.дело № 512/2012 г. на Пернишки окръжен съд за връщане на частна касационна жалба вх.№ 4578/24.07.2013 год.на основание чл. 286 ,ал.1 ,т.2 от ГПК,поради невнасяне на дължимата държавна такса в размер на 15 лв.по сметка на ВКС. Иска се обявяване на разпореждането за нищожно - чл.281, т.1 ГПК като некомпетентно,а при условията на евентуалност да бъде отчетено като неправилно - чл.281, т.3 ГПК. Иска се и тълкуване на разпореждането от 24.07.2013 г. за внасяне на държавна такса. В частната жалба се излагат и допълнителни съображения за неправилност на разпореждането касаещи неприетият от съдията докладчик по делото отвод.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:

Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против разпореждане, преграждащо развитието на делото, поради което е процесуално допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.

Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното разпореждане въззивният съд е оставил без движение частна касационната жалба вх.№ 4578/24.07.2013 год.с разпореждане от 24.07.2013 год. и е указал на жалбоподателя да отстрани нередовностите й – представяне на доказателства за внесена държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на ВКС. Поради неотстраняване на нередовностите в законоопределения срок , съдът е върнал частната касационна жалба на основание чл.286 ал.1, т.2 от ГПК.

Разпореждането е валидно и правилно.

Не се установява оплакването за нищожност на касираният съдебен акт - чл.281, т.1 ГПК. Както в доктрината, така и в съдебната практика се приема, че съдебният акт е нищожен, когато е постановен от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не е в писмена форма, или е абсолютно неразбираем или неподписан. В този смисъл е и ТР № 1/2011 г. от 10.02.2012 г. на ОСГТК на ВКС.В настоящия случай р азпореждането е постановено от съдия от Пернишкия окръжен съд, в писмена форма, постановено е в кръга на компетентността на съда, установена със закона и от него може да се извлече волята на съда, поради което не е нищожно.

За да се развие деволутивният ефект на жалбата е необходимо тя да е редовна, т.е. да отговаря на изискванията, посочени в чл. 260 ГПК, включително да съдържа указания в какво се състои порочността на съдебният акт, т.е. да са посочени основанията по чл.281, т.3 ГПК. Проверката на правилността на касирания акт се извършва по направените в жалбата оплаквания, които рамкират и предметните предели в които се произнася проверяващият съд, в случая касационната инстанция.Освен посоченото, към жалбата е необходимо да се представят и приложения - чл.261 т.4 ГПК, които включват и документ за внесена държавна такса.

В конкретния случай с частната жалба вх. № 4576 от 24.07.2013 г. се обжалва връщането на частната жалба вх. № 3013 от 15.05.2013 г. , която също е била върната поради невнесена държавна такса.

Жалбоподателят развива неправилното разбиране, че при подаването на частните жалби не се дължи държавна такса.

Таксата и нейният размер са регламентирани с Тарифата за събиране на държавни такси от съдилищата по Гражданско процесуалния кодекс. В чл.19 от посочената Тарифа изрично е предвидено, че за частните жалби по граждански дела се събират такси в размер на 15 лева. Такси не се събират само в случаите на чл.83 ГПК от категории лица, които са изчерпателно изброени в ал.1 на текста, както и от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят - чл.83, ал.2 ГПК. В този случай съдът постановява изрично определение за освобождаването на лицето от внасяне на такси по водене на делото. В настоящия случай такова освобождаване не е налице, поради което жалбоподателят дължи ,по всяка от подадените частни жалби, внасянето на държавна такса от 15 лв. съобразно чл.19 от Тарифата за таксите събирани от съдилищата по ГПК.

Поради изложеното настоящият състав на ВКС приема, че недостатъците на частната касационна жалба не са били отстранени в даденият от съда двуседмичен срок и тя правилно е била върната.

Като е съобразил изложеното,въззивният съд е постановил законосъобразно разпореждане,което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 14.10.2013 г. по в. гр.д. № 512 / 2012 г. на Пернишки окръжен съд , с което е върната частна жалба вх. № 4578/ 24.07.2013 г. , подадена от С. М. С..

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: