Supreme Court dismisses appeal on murder conviction, upholding aggravated sentencing due to extreme cruelty and lack of mitigating circumstances.
Sintesi Legislator
Generato dall'IAThe Supreme Court of Bulgaria dismissed the defendant's cassation appeal against the appellate court's confirmation of a murder conviction. The defendant argued that witnesses should have been examined and that the sentence was unjustly high, claiming the presence of mitigating factors outweighed aggravating ones. The court rejected these claims, finding the lower courts correctly applied the law regarding the extreme cruelty of the injuries and the defendant's lack of capacity for mitigation despite alcohol consumption.
Regesto Legislator
Generato dall'IAArticles 348, paragraph 1; Article 348, paragraph 5, item 1 of the Criminal Procedure Code; The Supreme Court held that an appeal based on alleged procedural violations or excessive sentencing is inadmissible when the lower courts have properly assessed the objective evidence of extreme cruelty and the balance of aggravating versus mitigating circumstances.
Parole chiave
Generato dall'IADisposizioni normative citate
Generato dall'IAGiurisprudenza citata
Generato dall'IADecisioni correlate
Generato dall'IATesto completo
Р Е Ш Е Н И Е
№ 455
София, 26 октомври 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на седми октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
при участието на секретаря Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Искра Чобанова
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 1807 по описа за 2011 година.
Постъпила е касационна жалба от подсъдимия А. И. З. против решение № 302 от 04.11.2010 г. по внохд № 471/10 г. на Апелативния съд – гр.София, с която се възразява наличието на всички основания по чл.348, ал.1 НПК и се правят алтернативни искания – за връщане на делото за ново разглеждане, за преквалификация по чл.124, ал.1 НК и/или за намаляване на наказанието. Пред ВКС подсъдимият и защитата му поддържат жалбата, последният представя писмени бележки.
Частният обвинител не взема участие в касационното производство, а прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията.
За да се произнесе ВКС, І-во наказателно отделение взе предвид следното:
С обжалваното решение е потвърдена присъдата на Окръжния съд-гр.П., постановена по нохд № 2/10 г., с която подс.З. е осъден на основание чл.116, ал.1, т.6, предложения 2 и 3, във връзка с чл.115 и чл.54 от НК на 19 (деветнадесет) години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор.
Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение установи:
1.Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК.
На тази плоскост защитата на жалбоподателя възразява, че неоснователно въззивният съд е отказал да допусне до разпит в качеството на свидетели И. А. И. и Е. С. З.; че изводите на съдебно-медицинската експертиза на труп и допълнителната такава, относно начина на причиняване и броя на уврежданията, са игнорирани; че първостепенният съд не е обсъдил направените пред него възражения по квалификацията на извършеното деяние; че въззивният съд е нарушил чл.339, ал.2 НПК, като не е изложил съображения по доводите, поставени на вниманието му с въззивната жалба.
САС не е ограничил процесуалните права на подсъдимия с отказа си да допусне до разпит посочените по-горе свидетели. Искането е било направено с въззивната жалба, като е заявено декларативно, без да е уточнено за какви обстоятелства и поради какви причини, разпитът на свидетелите е от значение за правилното решаване на делото. С определение по реда на чл.327 НПК, поради липсата на мотиви на направеното искане , САС го оставил без уважение. При така констатираното и като е установил, че за правилното решаване на делото не е необходим разпитът на поисканите свидетели – чл.327, ал.4 НПК, САС не е ограничил процесуалните права на подсъдимия. По-късно, в съдебно заседание, подсъдимият и защитата му не са се възползвали от възможността по чл.330 НПК, като изрично са заявили съгласие за ход на делото и без провеждането на съдебно следствие, както и това, че няма да сочат доказателства. Обстоятелството, че САС е възприел становището им, не налага извод, по този начин да е накърнил правото на защита на подсъдимия.
ВКС не установи при оценката на доказателствата съдът по същество да е игнорирал или изопачил тези, произтичащи от споменатите по-горе съдебно медицински експертизи.
Първостепенният съд не е пренебрегнал направените пред него възражения по съставомерността на инкриминираното деяние, като видно от мотивите на присъдата, макар и индиректно, е даден отговор защо, според него, не е налице основание за преквалификация по чл.124, ал.1 НК.
САС не е допуснал нарушение на чл.339, ал.2 НПК, тъй като е дал отговор на всички възражения, направени от подсъдимия и защитата му с въззивната жалба и в съдебно заседание – виж л.5-8 от мотивите на решението.
2. При липсата на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК проверката за правилното приложение на закона е възможна в рамките на фактите, приети за установени от решаващия съд.
Доводът за нарушение на закона, поради отказ на съда да преквалифицира деянието по чл.124 от НК, е неоснователен.
При казаното по-горе (т.1), очертаващо липсата на процесуални нарушения при изясняването и установяването на фактите по делото, ВКС няма право да подменя вътрешното убеждение на въззивния съд относно обстоятелствата, приети от него за установени по несъмнен и категоричен начин. От друга страна е известно, че въпросът за вината, включително и при смесената такава, е въпрос не само на правото, но и на фактите (на доказването им).
При установените по делото факти за нанесения тежък побой на пострадалата, съдът законосъобразно е приел, че подс.З. е действувал с евентуален умисъл при извършване на деянието. Ако последният е имал намерение само да причини телесно увреждане, то издевателството върху 74 годишната пострадала, не би било с такава продължителност, каквато е установена по делото. Все в тази насока, ударите, нанесени с ръце и крака биха се ограничили, не само по сила, но и по интензитет, но такова поведение не е установено. Установените при огледа на трупа защитни наранявания очевидно сочат на съпротива от страна на пострадалата, която също не е оказала влияние върху поведението на дееца. Нещо повече, побоят е не само продължителен, но и последователно извършван, на няколко пъти, преди и след падане на пострадалата. Поради това, изводът на съда, че действията на подс.З. от субективна страна не са ограничени до умисъл за причиняване на телесно увреждане, е законосъобразен.
Неоснователно е и възражението за липсата на квалифициращия признак „особена жестокост”. Изложените от решаващия съд съображения указват, че са съобразени указанията, дадени с Постановление № 2:57 г. изменено и допълнено с Постановление № 7/87 г. на Пленума на ВС на РБ (ВКС), т.15. Обективираните при огледа на трупа на пострадалата увреждания – многобройни и различни по естеството си – кръвонасядания (повече от 60 в областта на главата, тялото, крайниците и по органите на средостението), повърхностни разкъсно-контузни рани, охлузвания, счупвания на гръдната кост, дясната ключица, лявата яблъчна кост и на осем ребра в дясно и седем ребра в ляво, свързано с данните за възрастта на пострадалата и тази на подсъдимия и въпреки взаимоотношенията им преди инцидента, убедително указват на проявена изключителна ярост и ожесточение, от страна на дееца, които го характеризират като жесток човек.
Възможността на подсъдимия да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си е изяснена посредством съдебно психологическа и психиатрична експертиза, която правилно е приета от съда по същество, не само защото не е оспорена от страните, а защото не е имал основание да не се съгласи с изводите на експертите. Експертното заключение е пълно, ясно, обосновано и не предизвиква съмнение в неговата правилност. Обстоятелството, че подсъдимият се е намирал в алкохолно опиване средна степен, не го е лишило от годността да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
3. Наказанието се преценява като несправедливо,от една страна, свързано с претенцията за ангажиране отговорността на подсъдимия за престъпление по чл.124, ал.1 НК, а от друга, с това, че съдът е следвало да определи наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
Възражението е неоснователно. В първата му част, поради казаното по-горе, а във втората, защото всички обстоятелства, от кръга по чл.348, ал.5, т.1 НПК са оценени от САС, в това число и тези, на които е поставен акцент в касационната жалба – критичност, самопризнания и „добрите отношения с пострадалата и грижите, които подсъдимият е полагал за нея, преди деянието”, макар последно посоченото обективно да не смекчава отговорността. Данните, събрани за личността на подсъдимия, в това число и за съдебното му минало, както и тези, произтичащи пряко от конкретно извършеното от него престъпление, дават основание да се приеме, че по-скоро е налице превес на отегчаващите, отколкото на смекчаващите отговорността му обстоятелства.
По изложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 302 от 04.11.2010 г., постановено по внохд № 471/10 г. на Апелативния съд – гр.София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: