Cassation appeal dismissed; court held prior final judgment on ownership bars relitigation in partition suit.
Sintesi Legislator
Generato dall'IAThe Supreme Court of Bulgaria dismissed the cassation appeals filed by the plaintiff and three other heirs against the district court's partition decision. The court found that the core legal issue regarding ownership was already definitively resolved in a prior final judgment under Article 108 of the Civil Code, which established the plaintiff's rights and rejected the claims of the other heirs. Consequently, the cassation court ruled that these established facts formed res judicata, making the current partition proceedings inadmissible for relitigating the ownership status of the disputed property.
Regesto Legislator
Generato dall'IAArticle 108 of the Civil Code; Article 280, paragraph 1 of the Civil Procedure Code: A final judgment determining ownership creates res judicata, precluding the reopening of ownership questions in subsequent partition proceedings initiated by parties whose rights were already adjudicated.
Parole chiave
Generato dall'IADisposizioni normative citate
Generato dall'IAGiurisprudenza citata
Generato dall'IADecisioni correlate
Generato dall'IATesto completo
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 695
София 18.12.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙООРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 5303/2014 г. по описа на Първо гражданско отделение,за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
А. И. К. чрез пълномощника си адв. И. А. е обжалвал въззивното решение на Видинския окръжен съд № 82 от 16.05.2014г. по гр.д.№ 130/2014г.
С втора касационна жалба решението е обжалвано и от Н. Е. И., Д. Ж. М. и Л. Д. П. чрез пълномощника им адв. Ст.Х. .
К. жалби са подадени в срок, отговарят на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което са процесуално допустими.
Ответникът [община] не е подала отговор на жалбите.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите в изложенията за допускане на касационното обжалване и намира следното:
Видинският окръжен съд е отменил решението на В идинския районен съд № 664 от 20.01.2014г. по гр.д.№ 1702/2009г. и е допуснал делба на поземлен имот с идентификатор 10971.505.701 по кадастралната карта на [населено място] с площ 8841 кв.м. между [община] и А. И. К. с права 1/6 за него и 5/6 за О бщина В.. Искът за делба по отношение на Н. Е. И., Д. Ж. М. и Л. Д. П. е отхвърле н.
В. съд е приел, че по гр.д.№ 436/2001г. на Видинския районен съд, наследниците на М. П. Г. са предявили иск за собственост срещу [община] , който е бил отхвърлен от първата и втората инстанция. С решение № 1378 от 12.12.2007г. по гр.д.№ 1426/2006г. поправено с решение № 1128 от 20.11.2008г. Върховният касационен съд , ІІІ г.о., е отменил въззивното решение само за северната реална част от 8 856кв.м. от целия имот и е признал за собственик на 1/6 ид.ч. от този имот А. И. К.. Решението на ВКС не ползва останалите наследници на М ария П. Г. и спрямо тях е влязло в законна сила решението на В идинския окръжен съд по гр.д. №344/2006г.,с което искът им по чл.108 ЗС е отхвърлен.
1. По касационната жалба на А. И. К..
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставя правният въпрос дали се възстановява правото на собственост с решение на съда, постановено по иск с правно основание чл. 108 ЗС като се поддържа, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС. К. се позовава на решение № 2731 от 12.01.2006г. по гр.д. № 1760/2006г. и решение № 689 от 01.08.2006г. по гр.д.№ 112/2006г., които са постановени по отменения ГПК и попадат в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Въпросът е разглеждан от въззивния съд, но не е обусловил решаващите му мотиви, поради което не може да се приеме, че е от значение за делото, което е изискване на общото основание на чл. 280 ал.1 ГПК. Решаващ в случая е изводът на съда, че влязлото в сила решение, с което е отхвърлен иска по чл.108 ЗС формира сила на пресъдено нещо между страните по това дело и не може да бъде пререшаван по аргумент от чл. 299 ал.1 ГПК, противоречие между тези изводи на съда и цитираната съдебна практика не е налице.
Вторият правен въпрос за възможността при предявяване на иск за делба от лице, което няма права в съсобствеността , съдът да допусне делба между реалните съсобственици с техните законни квоти, независимо, че ищецът е изключен от делбата, също не е обусловил решаващите изводи на съда, защото в мотивите е прието, че ищецът по делото [община] е съсобственик и по отношение на него делбата е допусната.
В останалата част в изложението са въведени доводи за неправилност на решението , които не са относими към производството по чл.288 ГПК и не следва да се обсъждат.
С оглед на изложеното, по касационната жалба на А. И. К. не са налице предпоставите на чл. 280 ал.1 ГПК и тя не следва да се допуска за разглеждане по същество.
2. По касационната жалба на Н. Е. И., Д. Ж. М. и Л. Д. П..
Ревандикационният иск има за предмет установяване на собствеността на ищеца и осъждането на ответника да му предаде владението, следователно решението по този иск няма конститутивно действие, нито такова действие е прието в решаващите мотиви на съда в обжалваното решение, поради което правният въпрос конститутивен или констативен характер има решението по иска по чл.108 ЗС не е обуславящ за делото.
Правните въпроси дали е необходимо правото на възстантовяване по чл.2 ал.2 ЗВСОНИ да бъде установено с решение по чл.108 ЗС и дали това решение създава съсобственост, засяга само част от мотивите на съда и макар основателно да се поддържа от касаторите, че са разрешени в противоречие с практика на ВКС, не са обуславящи за делото. Съдът е приел, че правата на лицата, по отношение на които ревандикационният иск е отхвърлен, не могат да бъдат признати в делбения процес, иницииран от ответника по ревандикационния иск поради формираната сила на пресъдено нещо.
Правният въпрос за другарството по иска по чл.108 ЗС също не е относим към обжалваното решение, защото той е разрешен с влязлото в сила решение на Върховния касационен съд по гр.д.№ 1426/2006г. , с което въззивното отхвърлително решение е отменено само по отношение на обжалвалия съсобственик. В този смисъл към това решение, а не към обжалваното, е относим и правният въпрос при предявен иск по чл.108 ЗС от наследниците на общ праводател, ползват ли се всички другари от фактите на решението и ползват ли се те със сила на пресъдено нещо по отношение на неучаствалите другари.
Въпросите дали съдът е длъжен да конституира всички съсобственици , за да обезпечи действителността на делбата и дали съдът може да допусне делба между останалите съделители, ако искът е предявен от лице, което не е признато за съсобственик също не са от значение за делото, защото делбата е допусната между ищеца и един от ответниците, по отношение на когото съдът е установил, че има права в съсобствеността, а по отношение на останалите конституирани от първоинстанционния съд страни, искът е отхвърлен като е прието, че те не са съсобственици.
По изложените съображения касационната жалба на Н. Е. И., Д. Ж. М. и Л. Д. П. не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Видинския окръжен съд № 82 от 16.05.2014г. по гр.д.№ 130/2014г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: