Bulgarian Supreme Court dismisses consumer's appeal against arbitration award citing unequal terms and lack of notice.
Sintesi Legislator
Generato dall'IAThe Supreme Court of Bulgaria dismissed a consumer's appeal against an arbitration award, ruling the claim inadmissible and unfounded. The consumer argued they were unaware of the arbitration proceedings until late and that the arbitration clause was invalid due to unequal bargaining power. The court rejected these arguments, noting the consumer had agreed to specific procedural rules regarding notice delivery in the contract and that the alleged imbalance did not render the clause void.
Regesto Legislator
Generato dall'IAArt. 47 ZMTA; Art. 18 of General Terms and Conditions: The court held that a contractual clause stipulating deemed receipt of notices after five working days constitutes a valid derogation from general civil procedure rules, and a consumer cannot successfully challenge an arbitration award based on unequal bargaining power or lack of actual notice if they agreed to the specific procedural terms.
Parole chiave
Generato dall'IADisposizioni normative citate
Generato dall'IADecisioni correlate
Generato dall'IATesto completo
Р Е Ш Е Н И Е
№ 4
София, 07.03.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на осемнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ЕЛЕОНОРА СТОЯНОВА.……. и с участието на прокурора ……………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2649 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е исково, едноинстанционно, по реда на чл. 47 ЗМТА.
Ю. П. А. от [населено място] е предявил срещу ответното [фирма]-София иск за отмяна на постановеното от арбитъра ад хок Бисерка Газдова от [населено място] решение № 894/25.VІ.2009 г. по арб. дело № 894/09 г., с което той е бил осъден да заплати на търговското д-во сума в размер на 7 358.41 лв. (седем хиляди триста петдесет и осем лева и четиридесет и една стотинки), ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на изготвяне на това арб. решение и до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 100 лв. (сто лева), представляваща направени от търговеца разноски по същото арб. дело.
В молбата си за отмяна на горепосоченото арб. решение с вх. № 9673/30.VІІ.2015 г., където признава, че до началото на 2009 г. изплатил половината от действително дължимата към търговеца сума от 7 200 лв., ищецът А. се позовава на основанията по т.т. 2 и 4 на чл. 47 ЗМТА, изтъквайки, че едва „преди два месеца” е разбрал, че през 2009 г. срещу него е било водено арбитражно производство, за което не е бил надлежно уведомяван и така участието му в него е било осуетено, вкл. и получаването на препис от постановеното по него осъдително арб. решение. Отделно от това ищецът поддържа, че арбитражната клауза по т. 18 от Общите условия на ответното търговско д-во към сключения помежду им на 26.VІ.2007 г. договор за потребителски кредит се явявала недействителна: като препятстваща възможността за отнасяне на спора пред граждански държавен съд и поради това - „неравноправна”.
В своя писмен отговор по исковата молба на А. ответното по иска [фирма]-София оспорва иска за отмяна, - както като недопустим, така и като неоснователен. Инвокирани са доводи, че за арбитражното решение А. със сигурност е узнал от покана за доброволно изпълнение на същото, връчена му от ЧСИ на 31.V.2011 г., както и че щом в процесния договор за потребителски кредит от 26.VІ.2007 г. кредитополучателят А. бил посочил погрешно номера на жилището си в [населено място],[жк], [жилищен адрес] ет. V, а именно „146”, вместо – „145”, то в отношенията им в арбитражния процес приложение намирала клаузата по т. 18.4 от ОУ на търговеца, според която: „... съобщенията в арб. пр-во се изпращат на посочения в договора адрес,... и се считат получени след изтичане на петия работен ден от деня на изпращането им от страна на арбитъра.”
Като писмено доказателство е приложено в настоящето исково пр-во пред ВКС в оригинал арбитражно дело № 894/09 г. по описа на арбитъра ад хок Бисерка Газдова.
Като взе предвид твърденията в исковата молба на А. и извърши проверка по заявените от него две основания за отмяна на горепосоченото арбитражно решение, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, приема следното:
По допустимостта на иска:
Намиращата се на лист 34 покана за доброволно изпълнение на горното осъдително арбитражно решение на арбитъра ад хок Бисерка Газдова, постановено по арб. дело 894/09 г., чиято отмяна се претендира - тази на ЧСИ с рег. № 841 по изп. дело № 2557/2011 г., приложена към отговора по чл. 131 ГПК, така както и намиращото се на лист 35 от досието по настоящето дело пощенско „известие за доставяне”, са документи, представени в незаверени ксерокопия и в този смисъл те не представляват годни доказателства по ГПК, които надлежно да удостоверяват по-ранен момент на „получаване” на същото арбитражното решение. Ето защо, като подадена в преклузивния 3-месечен срок по чл. 48, ал. 1, изр. 1-во ЗМТА, исковата молба на Ю. П. А. от [населено място] с вх. № 9673/30.VІІ.2015 г. ще следва де се преценява като процесуално допустима .
Разгледан по същество на всяко от двете релевирани основания искът на Ю. П. А. срещу ответното [фирма]-София е неоснователен.
1. По релевираното основание по т. 2 на чл. 47 ЗМТА:
Съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК страните по имуществен спор могат да уговорят тай да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение. Тъй като тези изрично установени в процесуалния закон изключения не биха могли да се отнасят до имуществените спорове, произтичащи от процесния договор от 26.VІ.2007 г.
с предмет отпускане на парични средства по т. нар. „револвиращ заем”, който няма характеристиките на ипотечен кредит, то арбитражната клауза по чл. 18 от същия е валидна. Правно несъстоятелен е доводът, че последната била недействителна – като „неравноправна”, понеже ограничавала избора /т.е. възможността – бел.
на ВКС / на кредитополучателя, като икономически по-слабата страна по сделката, да се обърне за разрешаване на произтичащ от този договор имуществен спор към гражданския /държавния/ съд. Напротив, съгласно чл. 8, ал. 1, изр. 1-во ЗМТА /в редакцията на този законов текст към дата на сключване на процесния договор за револвиращ заем/ съдът, пред който е предявен иск по спор, предмет на арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати делото, ако страната се позове на него в първото по делото съдебно заседание, а според сега действащата редакция на текста – с отговора си по исковата молба.
Щом произтичащите от същността на арбитражния процес негови преимущества, като бързина и едноинстанционно разглеждане на имуществения спор с влязло в сила решение, са били в равна степен на разположение и на икономически по-слабата от двете страни по процесната сделка, последната не може да бъде квалифицирана като неравноправна.
2. По релевираното от ищеца А. основание по т. 4 на чл. 47 ЗМТА:
Както многократно Върховният касационен съд е посочвал н практиката си по приложението на чл. 47 ЗМТА, процесуалните правила в арбитражното производство и в исковото пр-во пред държавния съд са различни, като първите имат характера на специални. Ето защо страните по процесния договор от 26.VІ.2007 г., сключен при Общи условия на търговеца съгласно чл. 298 ТЗ, инкорпорирайки него арбитражната клауза по чл. 18 от същите, са изключили приложимостта на общия процесуален ред по ГПК.
Въпросната клауза на чл. 18, ал. 4 от ОУ на ответното [фирма], в отличие от ГПК, придава значение на факта на изпращането на призовката, докато редовното й връчване /получаването/ е обстоятелство, което се фингира: книжата „се считат за получени след изтичането на петия работен ден от деня на изпращането им от страна арбитъра”.
С това дерогиращо общия ред на ГПК положение относно призоваването му в арбитражния процес, респ. – за връчване на съдебните книжа по него, в това число и на крайния акт по съществото на възникналия впоследствие имуществен спор в резултат от неизправността му като длъжник, ищецът Ю. П. А. предварително се е съгласил още при подписването на договора за револвиращ заем.
Нещо повече, той се е съгласил с релевантността на факта на изпращане на призовките и книжата по бъдещо арбитражно дело дори и в случаите на отсъствие, неточност или непълнота на посочения в тях негов адрес. Според цитираната по-горе договорна клауза в ОУ на търговеца ответник по иска: „Призовките и съобщенията се считат за получени след изтичане на петия работен ден в случаите, когато на известието за доставяне е отбелязано, че не са получени поради това, че са отказани/не са приети, непотърсени са, адресатът е заминал, преместен е на друг адрес, адресът не съществува вече, непознат е или адресът е недостатъчен”.
При този изход на делото в настоящето исково пр-во по реда на чл. 47 ЗМТА и предвид изрично направеното от ответното по иска търговско дружество искане по чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК, ищецът Ю. П. А. от [населено място] ще следва да бъде осъден да заплати на [фирма]-София дължимото юрисконсултско възнаграждение в размер на 710 лв. (седемстотин и десет лева).
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Ю. П. А., ЕГН [ЕГН], от [населено място] за отмяна - на основанията по т.т. 2 и 4 на чл. 47 ЗМТА – на постановеното на 25.VІ.2009 г. по арбитражно дело № 894/2009 г. по описа на арбитъра ад ход Бисерка Газдова от [населено място] арбитражно решение № 894, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
О С Ъ Ж Д А Ю. П. А., ЕГН [ЕГН], с посочен по делото съдебен адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес] ет. V, ап. № 146 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 3 и 8 ГПК – да заплати на ответното по иска [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], [жилищен адрес] вх. „В”, СУМА в размер на 710 лв. (седемстотин и десет лева), представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2