Cassation court dismisses appeal claiming newly discovered evidence was not truly new due to prior judicial evaluation.
Sintesi Legislator
Generato dall'IAThe cassation court rejected the appellant's request to overturn a final judgment based on alleged newly discovered evidence. The court found that the submitted documents were already evaluated by lower courts and did not meet the strict criteria for new circumstances or evidence. Consequently, the appeal was deemed inadmissible as it failed to demonstrate that the evidence was objectively unavailable during the original proceedings.
Regesto Legislator
Generato dall'IAAccording to Article 303, Paragraph 1, Items 1 and 2 of the Civil Procedure Code; newly discovered circumstances or written evidence must be objectively unavailable due to negligence, not procedural oversight, and must be sufficient to alter the final outcome of the case.
Parole chiave
Generato dall'IADisposizioni normative citate
Generato dall'IADecisioni correlate
Generato dall'IATesto completo
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2
София, 25.02.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 27.01. 2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря Л.З.
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2692 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.307, ал.2 ГПК, във вр. с чл.303, ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Образувано е по молбата на ЕТ Б. Х. А., упражняващ търговска дейност под фирма „Б. А.”, с адрес на управление [населено място], [община] дол, за отмяна на влязлото в сила решение на Кюстендилския окръжен съд № 211 от 29.05.2014 год., по в.гр.д.№ 235/ 2014 год., с което е потвърдено решението на Дупнишкия районен съд № 150/07.03.2014 год., по гр.д.№ 1511/2013 год. за уважаване на предявения от [фирма], с. М., [община] срещу касатора, като ответник, иск по чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 2046.52 лв., представляваща част от неустойка по т.7 от Допълнителните условия на сключен между страните договор за превоз , възлизаща общо на сумата 3 746.52 лв..
За да обоснове искането си за отмяна, основано на чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК молителят поддържа наличие на новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства, които са от съществено значение за изхода на делото – 3бр. ЧМР товарителница без подпис и печат и договор № 009 за транспортна спедиция на товари с автомобилен транспорт за международни превози от 25.01.2010 год., сключен с трето лице и [фирма], прекратен към 02.07.2010 год..
Ответната по молбата страна не е заявила становище в срока по чл.306, ал.3 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.307, ал.3, във вр. с ал.2 и сл. ГПК, намира:
Разгледана по същество, приетата с определение № 309 от 30.10.2014 год., по горепосоченото дело, за процесуално допустима молба за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Съгласно чл.303, ал.1, т.1 ГПК, разпоредба, аналогична на чл.231, б. ”а”ГПК/ отм./, за да е осъществен състава на посочената правна норма е необходимо твърдяното от страната обстоятелство, или представеното писмено доказателство да има характеристика на новооткрито т.е такова , което същата поради обективна невъзможност, а не поради проявена процесуална небрежност, да не е могла да представи, респ. да не е могла да го посочи и да се позове на него пред инстанцията по същество.Несъмнено е, че да обуслови исканата отмяна то трябва да е релевантно за делото.
Последното означава, че това ново обстоятелство или писмено доказателство трябва да е от съществено значение за крайния изход от спора - да подкрепя изцяло твърдените от страната обстоятелства, които са останали недоказани единствено поради липсата му т.е. съществуването му да е достатъчно, за да обоснове друг, различен от постановения, правен резултат.
В разглеждания случай предвидените от законодателя, с нормата на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, предпоставки не са налице.
Исковата претенция срещу настоящия молител, като ответник в инстанционното производство по делото, основана на чл.92, ал.1 ГПК, е уважена по съображения, че в нарушение на поетото с допълнителните условия от сключения между страните договор № 048 от 16.06.2010 год. задължение за бездействие - да не осъществява директни контакти с клиенти на [фирма] преди по време и след извършване на възложен му от това търговско дружество превоз, същият е осъществил директен контакт с клиент на ищеца- частен предприемач „ ТРЯСКА Л.А.” - получател по товарни международни превози от България за У., за което последният му е заплатил директно конкретни суми, в съответствие с издадени от него, като превозвач, фактури.
Счетено е, че доколкото в договорната клауза на чл.7 от процесния договор за превоз между страните не е уговорен период от време в който ЕТ Б. Х. А. е договорно обвързан да бездейства, то преценката относно дължимото от съконтрахента изпълнение на това задължение следва да бъде съобразено с обичайната търговска практика, като за ирелевантен по отношение на уговорената компенсаторна неустойка, е възприет начина, по който ответникът се е договорил с клиент на [фирма]. Позовавайки се на породената от договор за спедиция № 009 от 25.01.2010 год. облигационна връзка между [фирма] и ЧП„ТРЯСКА Л.А.” съдилищата в инстанционното производство са счели за доказан и оспорвания по делото факт, че последният е клиент на ищеца по см. на чл.7 от процесния превозен договор, към датата на осъществения от ЕТ А. директен търговски контакт с него.
Следователно освен, че сочените от молителя ЕТ А. писмени доказателства не са представени с молбата за отмяна, то те са били и предмет на преценка от съдилищата в инстанционното производство.
Нещо повече, с оглед характера им на частни писмени доказателства, същите са били подложени на преценка от съдебните състави в редовните съдебни инстанции, наред с всички останали доказателства по делото. Отделен в тази вр. е въпросът, че са могли да бъдат и своевременно оспорени от молителя, процесуална възможност от която той не се е възползвал.
Следователно тези писмени доказателства- 3 бр. ЧМР и договор от 2501.2010 год., сключен между [фирма] и ЧП ”ТРЯСКА Л.А.” нямат характер на нови писмени доказателства, нито касаят новооткрити обстоятелства и след като са били преценявани в инстанционното производство съобразно изискването на чл.12 ГПК те не могат да обосноват основателността на исканата отмяна.
Само за прецизност следва в тази вр. да се посочи, че изводът на КОС, относно качеството на ЧП ”ТРЯСКА Л.А.” на клиент на ищеца [фирма] по вложения от страните по делото смисъл в чл.7 от процесния сключен помежду им договор № 048 от 16.06.2010 год., към релевантния момент е изграден въз основа на съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства, вкл.заключението на изслушаната съдебно- счетоводна експертиза, според която в процесния период от време последният е издал 9 бр.
фактури с основание „международен товарен превоз” с получател именно ЧП ”ТРЯСКА Л.А.”. В този см. дори и сочените доказателства да не са били представени в процеса, то те нямат съществено самостоятелно значение за изхода на делото.
Неоснователно е и искането за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.2 ГПК.
Визираното второ отменително основание не е неаргументирано от молителя, поради което за състава на касационната инстанция отсъства задължение подробно да го обсъжда.
Що се касае до съдържащите се в обстоятелствената част на молбата за отмяна доводи и оплаквания за неправилност на влязлото в сила решение на КОС, предмет на същата, те, предвид характера на настоящето извънредно производство, в което ВКС е оправомощен да осъществява контрол единствено и само с оглед на изчерпателно посочените от законодателя отменителни основания, са ирелевантни.
Ответната по молбата страна не е претендирала разноски за настоящето производството, поради което при този изход на делото и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК настоящият съдебен състав не присъжда деловодни разноски.
С оглед горното състав на ВКС, второ отделение, Търговска колегия на осн. чл.303, ал.1 т.1 и т.2 ГПК
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ без уважение, като неоснователна, молбата на ЕТ Б. Х. А., упражняващ търговска дейност под фирма „Б. А.”, с адрес на управление [населено място], [община] дол, за отмяна на влязлото в сила решение на Кюстендилския окръжен съд № 211 от 29.05.2014 год., по в.гр.д.№ 235/ 2014 год..
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: