Legislator Giurisprudenza & Legislazione
VKS-DFB98E07DAEE3F8CC22577930049DB09 Generato dall'IA

Supreme Court dismisses appeal against murder conviction, upholding seven-year sentence as legally sound and proportionate.

Numero d'incarto VKS-DFB98E07DAEE3F8CC22577930049DB09
Autorità giudiziaria
Giurisdizione Bulgaria (BG)
Data della decisione
Esito del giudizio Respinto (Dismissed)

Sintesi Legislator

Generato dall'IA

The Supreme Court of Bulgaria dismissed the defendant's cassation appeal against a first-instance conviction for intentional homicide. The defense argued for acquittal based on mental state and claimed the seven-year sentence was unjustly lenient, while the prosecution and civil plaintiffs supported the lower court's decision. The court rejected the appeal because the appellate court correctly established the defendant's criminal intent through expert psychiatric evaluations and found the sentence legally compliant with statutory mitigation rules.

Regesto Legislator

Generato dall'IA

Articles 115, 354, 55, 36 of the Criminal Code; The Supreme Court holds that a cassation appeal challenging a murder conviction based on lack of criminal intent or excessive leniency is inadmissible when expert evidence confirms intent and the sentence aligns with statutory mitigation provisions and principles of justice.

Parole chiave

Generato dall'IA
intentional homicide criminal intent mitigating circumstances cassation appeal proportionate sentence psychiatric evaluation Article 115 Criminal Code perizia psichiatrica insufficiente

Disposizioni normative citate

Generato dall'IA
Article 115 of the Criminal Code
Article 354, paragraph 1, item 1 of the Criminal Procedure Code
Article 55, paragraph 1, item 1 of the Criminal Code
Article 36 of the Criminal Code
Article 35, paragraph 3 of the Criminal Code
Generato dall'IA

Ti chiedi come si applica questa sentenza alla tua fattispecie?

Analizza questa decisione insieme alla legislazione federale e cantonale, ai commentari e alla giurisprudenza successiva in Legislator AI.

Apri in Legislator →

Testo completo

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 242

София, 18 май 20 10 година

Върховният

касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети април две хиляди и десета

година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ

ЧЛЕНОВЕ : Ф ИДАНКА ПЕНЕВА

ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА

при участието на секретаря Лилия

Гаврилова

и в присъствието на прокурора Петя

Маринова

изслуша докладваното от съдията Красимир

Харалампиев

н. дело № 185/2010 г одина.

Производството е образувано по жалба от защитника на подсъдимия П против решение № 286 от 14.01.2010 год. по внохд № 203/2009 год. по описа на Пловдивския апелативен съд.

В касационната жалба като основание за проверка на въззивното решение е посочено явна несправедливост на наложеното наказание и се прави искане за отмяна на атакувания съдебен акт. Конкретни доводи в подкрепа на това основание не се сочат. Същевременно, в жалбата се излагат съображения за неправилно лечение на пострадалия след деянието и изводи за допусната лекарска грешка, които са в причинно-следствена връзка с настъпването на смъртта му.

Пред касационната инстанция защитата на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея и в представените писмени бележки съображения.

Гражданският ищец М. И. Ч. , редовно призована, не се явява.

Гражданските ищци Б. Г. Ч. и Н. Г. Ч. изразяват становище, че жалбата на касатора е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Прокурорът също даде заключение, че жалбата е неоснователна. Решението е законосъобразно и поради това, следва да се остави в сила.

Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 18 от 28.02.2009 год. по нохд № 351/2008 год. Пазарджишкият окръжен съд е признал подсъдимия П за виновен в това, че на 15.09.2007 год. в гр. П., обл. Пазарджишка умишлено е умъртвил Г. Б. Ч. от гр. С. на 16.09.2007 год. /, поради което и на основание чл. 115 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го е осъдил на седем години лишаване от свобода, като е определен първоначален ”Строг” режим за изтърпяване на наказанието.

С присъдата подсъдимият Л е осъден да заплати на гражданските ищци М. И. Чишинарова-съпруга на пострадалия, на Б. Г. Ч. и Н. Г. Ч.-негови син и дъщеря по петдесет хиляди лева на всеки един от тях като обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на извършеното престъпление, ведно със законната лихва, считано от 15.09.2007 год. до окончателното изплащане на сумите.

По реда на чл. 189, ал. 3 и чл. 301 от НПК, съдът се е произнесъл по веществените доказателства, по дължимата на държавата такса върху размера на уважения иск и по направените по делото разноски, които е присъдил в тежест на подсъдимия.

С обжалваното решение Пловдивският апелативен съд е потвърдил присъдата.

К. прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347 НПК, Върховният касационен съд намира жалбата на подсъдимия за неоснователна.

В нея се съдържат доводи за незаконосъобразност правени и пред въззивната инстанция, които съдът не е приел за основателни, като на тях, в съответствие със задълженията си по чл. 339, ал. 2 НПК е отговорил с подробни съображения.

Нови доводи по основанието на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК в касационната жалба не са изложени.

Решението на въззивната инстанция е законосъобразно.

От обстоятелствените мотиви към него е видно, че по реда на чл. 313 и чл. 314 от НПК, съдът е извършил проверка за съставомерността на деянието и наказателната отговорност на Лефтеров. За да не уважи направените пред него възражения, въззивният състав е приел, че първоинстанционният съд е извършил обективна и пълна проверка на доказателствата по делото и е изложил съображения съгласно чл. 305, ал. 3 НПК.

По искане на защитата и служебно, въззивната инстанция е събрала допълнителни доказателствени източници като е назначила повторна петорна съдебномедицинска експертиза, която е дала отговори на поставените й въпроси относими към предмета по чл. 102 от НПК: за характера на получените от Ч. увреждания в резултат на нанесените удари с нож от подсъдимия; за настъпилите впоследствие от това усложнения, които, въпреки своевременно проведената оперативна медицинска интервенция, са довели до неизбежното настъпване смъртта на пострадалия.

Направеният подробен анализ на доказателствата в тяхната взаимовръзка и обусловеност е довел съда до обоснования извод, основаващ се на комплексна оценка на събрания доказателствен материал за авторството на подсъдимия в извършеното деяние, което законосъобразно е квалифицирал като престъпление по чл. 115 от НК. На всички поставени във въззивната жалба доводи и съображения е отговорено с аргументи, изключващи защитната версия на подсъдимия, че няма спомен за извършеното от него деяние, понеже се намирал в особено психическо състояние, при което не е могъл правилно да възприема фактите и обстоятелствата от действителността. На този въпрос въззивният съд е дал убедителен отговор, основан на приетите от първоинстанционния съд експертни заключения на назначените съдебнопсихиатрични и психологични експертизи, че към момента на осъществяване на деянието подсъдимият е осъзнавал естеството на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

Всичко това е довело въззивният състав до правилния извод, че доводът на защитата за неправилно приложение на закона е неоснователен. Съображенията на въззивния състав се основават на обективните данни по делото/ писмени и гласни доказателства/, сочещи за осъзнато от подсъдимия поведение и действие, с умисъла да се лиши от живот пострадалия с причиняване на нараняване в жизнено важна област на тялото и с годно да причини смъртта му средство. В изложения с мисъл настоящият касационен състав споделя изцяло съображенията на въззивния съд за формата на вината .

Затова, при установените фактически положения, направеното от защитника на подсъдимия пред касационната инстанция искане за отмяна на въззивното решение - в насока за оправдаването на П. Евстатиев Л. по квалификацията на чл. 115 от НК при условията на чл. 354, ал. 2, във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 33, ал. 1 НК е неоснователно, защото не е налице визираното в касационната жалба нарушение на закона.

Наказанието на подсъдимия от седем години лишаване от свобода е определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК-под най-ниско предвидения за престъплението по чл. 115 от НК размер, от десет години лишаване от свобода. Съображенията на първоинстанционния съд, за да определи наказанието по този ред са констатираните многобройни смекчаващи вината обстоятелства, изразяващи се в добрите характеристични данни, трудовата му ангажираност, с хронично болна съпруга и малко дете, както и установеното по делото негово не добро здравословно състояние Наличието на тези обстоятелства, са съобразени от съда при налагане наказанието на подсъдимия по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК в размер на седем години лишаване от свобода.

Съдебният състав на Пловдивския апелативен съд е направил проверка по направения пред него довод за явна несправедливост на наказанието и не го е уважил след извършената собствена преценка за степента на обществена опасност на деянието и на дееца. Изводите на втората инстанция за неоснователност на въззивната жалба в тази насока са правилни и законосъобразни и се споделят изцяло и от касационния състав, защото определеното на подсъдимия по размер наказание отговаря на изискването за справедливост отразено в чл. 35, ал. 3 НК и с него ще се постигнат целите на специалната и генералната превенции по чл. 36 НК.

В този аспект, касационната жалба на подсъдимия се явява неоснователна, а атакуваното въззивно решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1 т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 286 от 14.01.2010 год. по внохд № 203/2009 год. по описа на Пловдивския апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: