Cassation appeal dismissed as appellate court's fact-finding on causation is not reviewable by cassation court.
Sintesi Legislator
Generato dall'IAThe Supreme Court of Cassation dismissed the appeal filed by "D" AD against the Second Instance Court's ruling ordering insurance compensation for death damages. The appellants argued that the appellate court incorrectly established a causal link between a traffic accident and the decedent's death, violating established case law. The court held that determining causation is a core function of the appellate court involving fact-finding and evidence assessment, which falls under cassation review only for procedural errors, not substantive fact evaluation.
Regesto Legislator
Generato dall'IAArt. 280, para. 1, items 1-2 of the Civil Procedure Code; Art. 45 of the General Act on Obligations; Art. 407, para. 1 of the Traffic Act: Causation is a substantive fact-finding element within the appellate court's discretion and cannot serve as grounds for cassation unless accompanied by procedural violations.
Parole chiave
Generato dall'IADisposizioni normative citate
Generato dall'IADecisioni correlate
Generato dall'IATesto completo
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 128
София, 09.03. 2010 година
ВЪРХОВЕН
КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение , в
закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и десета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА
ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия
Бонка Йонкова т. д. № 948 /2009 година и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Д” АД, подадена чрез процесуален представител на дружеството, срещу решение № 732 от 22.06.2009 г. по гр. д. № 1934/2008 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав, в частта, с която след отмяна на решение от 21.07.2008 г. по гр. д. № 5/2005 г. на Софийски градски съд е осъдено „Д” АД да заплати на основание чл.407 от ТЗ /отм./ на Д. В. Г. и В. Н. Г. суми в размер съответно на 6 400 лв. и 3 200 лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща Н, настъпила вследствие увреди, причинени при пътно - транспортно произшествие от 25.08.2001 г., ведно със законната лихва от 15.12.2004 г. до окончателното плащане, и е присъдена държавна такса в полза на Софийски апелативен съд в размер на сумата 576 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
Касаторът излага оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушения на материалния закон и необоснованост, като прави искане за отмяна на решението и за отхвърляне на предявените срещу него осъдителни искове. Поддържа твърдения и доводи за липса на причинно - следствена връзка между пътно - транспортното произшествие, предизвикано от водач на превозно средство, застрахован в дружеството по застраховка „Гражданска отговорност”, и смъртта на наследодателя на ищците, по повод на която последните претендират обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.407, ал.1 от ТЗ /отм./. Според касатора, изводите на съда за наличие на причинно – следствена връзка са необосновани, не кореспондират с доказателствата по делото и с приложимия материален закон, което опорочава решението за присъждане на обезщетенията.
В представено с касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът обосновава приложното поле на касационното обжалване с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК като твърди, че с решението въззивният съд се е произнесъл по значим за спора материалноправен въпрос – за наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между деянието и по-късно настъпилите вредни последици при непозволено увреждане, съставляваща предпоставка за ангажиране на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и на други съдилища.
Ответниците по касация Д. В. Г. и В. Н. Г. оспорват касационната жалба. Изразяват становище, че не са налице предпоставките на чл.280 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по съображения, изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
С обжалваната част на въззивното решение Софийски апелативен съд е отменил постановеното по гр. д. № 5/2005 г. на Софийски градски съд решение и на основание чл.407 от ТЗ /отм./ е осъдил „Д” АД да заплати на Д. В. Г. сумата 6 400 лв. и на В. Н. Г. сумата 3 200 лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на общия им наследодател /съпруг и баща/ Н.
Г. , настъпила вследствие причинени при пътно-транспортно произшествие от 25.08.2001 г. увреди, ведно със законната лихва от 15.12.2004 г. до окончателното плащане. За да присъди обезщетения в посочените по-горе размери, въззивният съд е приел за доказани елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по см.
на чл.45 от ЗЗД и тези на чл.407 от ТЗ /отм./, пораждащи основание за ангажиране отговорността на ответника „ застраховане” АД в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на причинителя на увреждащото пътно-транспортно произшествие за репариране на неимуществените вреди, претърпени от ищците по повод смъртта на наследодателя им.
Възражението на ответника – застраховател за липса на причинно – следствена връзка между произшествието и смъртта на Н. Г. е счетено за неоснователно, като съдът се е позовал на събраните по делото доказателства, включително на неоспореното заключение на назначената съдебно – медицинска експертиза, които според преценката му установяват по несъмнен начин причинната връзка.
Съобразени са съпътстващите заболявания, от които починалият е страдал приживе, но е прието, че смъртта му е настъпила както в резултат на заболяванията, така и като последица от уврежданията, нанесени при произшествието.
Допускането на касационно обжалване на решението е обусловено от предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК, които изискват решението да съдържа произнасяне по значим за изхода на конкретното дело материалноправен или процесуалноправен въпрос /чл.280, ал.1 от ГПК/, който е решен в противоречие с практиката на Върховния съд и на Върховния касационен съд /т.1/, решаван е противоречиво от съдилищата /т.2/ или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Наличието или липсата на причинно – следствена връзка между пътно-транспортното произшествие, предизвикано от водач на превозно средство, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” в ответното дружество, и смъртта на пострадалия при произшествието наследодател на ищците несъмнено е значим за конкретния правен спор, тъй като изводите на въззивния съд в тази насока са обосновали частичното уважаване на предявените искове с правно основание чл.407, ал.1 от ТЗ /отм./.
Независимо от значимостта на обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос, касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано поради отсъствие на допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, с които касаторът е аргументирал искането си за достъп до касационен контрол.
Преценката за наличие или липса на причинно-следствена връзка като елемент от фактическия състав на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД, а оттук – и като предпоставка за ангажиране отговорността на застрахователя по чл.407, ал.1 от ТЗ /отм./, е част от правораздавателната дейност на въззивния съд. Същата е свързана с анализ на събраните по делото доказателства с цел формиране на вътрешното убеждение на съда относно приетите за установени правно-релевантни факти по конкретното дело, от които зависи основателността на исковете.
Допуснатите от съда грешки при преценката на доказателствата и при прилагането на материалния закон подлежат на проверка в производството по чл.290 от ГПК, тъй като водят до неправилност на решението и съставляват основания по чл.281, т.3 от ГПК за неговата отмяна. Произнасянето на въззивния съд по поставения материалноправен въпрос за наличието на причинна връзка е резултат от преценка на конкретни факти по делото и на доказателствата, ангажирани за тяхното установяване, поради което не може да обуслови допускане на касационно обжалване на въззивното решение на релевираните от касатора основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК.
Предвид изложените съображения, настоящият състав приема, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на решението, постановено по гр. д. № 1934/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 732 от 22.06.2009 г., постановено по гр. д. № 1934/2008 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :