Supreme Court allows appeal on procedure but dismisses appeal on merits regarding parental rights modification.
Sintesi Legislator
Generato dall'IAThe Supreme Court of Bulgaria allowed the appeal on procedural grounds due to a conflict with consistent case law regarding the court's duty to discuss all evidence. However, the court dismissed the appeal on the merits, finding no violation of substantive law regarding the mother's conduct. The decision establishes that while the mother's behavior was contrary to the child's interest, the appellate court's conclusion that no change in parental rights was necessary was not erroneous.
Regesto Legislator
Generato dall'IAчл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК; чл. 281, т. 3 ГПК; чл. 59, ал. 9 СК: The Supreme Court distinguishes between procedural errors requiring admission of appeal and substantive errors, ruling that a question regarding the significance of a parent's conduct is a matter of the appellate court's evaluation and does not constitute a ground for admitting the appeal unless it contradicts constant case law.
Parole chiave
Generato dall'IADisposizioni normative citate
Generato dall'IAGiurisprudenza citata
Generato dall'IADecisioni correlate
Generato dall'IATesto completo
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 471
гр. София 07.04.2015 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 6692/2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. С. Г.- Т., пълномощник на И. Г. П. против решение № ІІ-81/10.07.2014г., постановено по в. гр. д. № 962/2013г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 424/15.03.2013 г. по гр.д. № 6154/2012 год. на Бургаски районен съд, с което е отхвърлен предявения от И. Г. П. срещу С. Ц. Ц. иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК за изменение на постановения с влязло в сила решение по гр.д. № 2190/2011 г. на РС Бургас режим на упражняване на родителските права по отношение на детето им А. П., като същите да бъдат предоставени на бащата.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност поради противоречие с процесуалния и материалния закон и необоснованост на постановеното решение - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като основание за допускане до касационно обжалване се сочи чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос за значението на противоправното поведение на майката, която насажда у детето отчуждение спрямо бащата и възпрепятства осъществяването на нормален личен контакт на детето с бащата при преценка на обстоятелствата, чиято промяна може да обоснове изменение на вече определените мерки относно упражняването на родителски права, като се твърди противоречие с ППВС №1 от 12.11.1974 г. по д. 3/74 г. , решение № 395/20.12.2012 г. по гр.д.516/2012 г., ВКС, ІІІ г.о., решение № 64/20.02.2012 г. по гр.д.1398/2011 г., ВКС, ІV г.о., решение № 160/25.06.2014 г. по гр.д.214/2014 г., ВКС, ІІІ г.о., решение № 26/10.02.2014 г. по гр.д. 4994/2013 г., ВКС, ІІІ г.о. Посочен и е следният процесуалноправен въпрос относно задължението на съда да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства, събрани по делото, както и при преценка на становищата на родителите по реда на чл. 59, ал. 6 СК, като твърди, че същият е разрешен в противоречие с ППВС № 1/13.07.1953г. и ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът по касация С. Ц. Ц. не е депозирала писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК и не взима становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК от И. Г. П. против С. Ц. Ц., за изменение на поставените по-рано мерки, относно предоставянето и упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете А. И. П., който е отхвърлен от първоинстанционния съд. Бургаски окръжен съд е сезиран с въззивна жалба, подадена от ищеца – И.
Г. П.. За да постанови обжалвното решение, въззивния съд е установил следната фактическа обстановка: ищецът и ответницата са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с влязло в сила решение, с което е утвърдено и споразумение относно упражняването на родителските права по отношение на детето на страните от брака, като същите са предоставени на майката и е определен режим на лични отношения с бащата.
В периода след прекратяването на брака между страните е настъпило значително влошаване на отношенията им, в резултат на което личните отношения между бащата и детето са преустановени от 15.10.2011 г.,макар,че с решение № 1921/14.11.2013 г. по в.гр.д.1701/2013 г. на Бургаски окръжен съд е изменен режима на лични отношения на бащата и детето.
Съдът е установил многократна промяна на местожителството на майката в хода на процеса. От събраните доказателства е установил, че поведението на детето драстично се е променило, а при условията на чл. 161 ГПК е приел за установено, че детето е развило синдром на родителско отчуждение спрямо бащата. При тези фактически констатации, въззивният съд е достигнал до извода, че след прекратяването на брака и предоставянето на родителските права на майката са настъпили промени в обстоятелствата, при които е отглеждано детето.
Констатирал е, че действията на майката, с които способства за отчуждаването на детето от бащата, са противоправни и не са в интерес на детето. Въпреки това, обаче, съдът е разрешил правния спор като е приел, че не следва да се постановява промяна на родителските права. При достигане на извод за неоснователност на иска съдът се е водил и от констатираното по делото отношение на детето към своя баща, което представлява пречка за предоставяне на родителските права на него,независимо , че отчуждаването на детето от неговия баща е предизвикано от майката.
Налице е релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения процесуалноправен въпрос,тъй като въззивното решение противоречи на константната практика на ВКС, опредметена в цитираните съдебни актове, както и в решения постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Що се отнася до материалноправния въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. Значението на противпоравното поведение на майката е част от предмета на делото, но така зададен въпросът представлява становище относно правилността на изводите на въззивния съд, което само по себе си е касационно основание, но не и основание за допускане до касационно обжалване.
Касаторът следва да внесе дължимата се държавна такса за касационно производство в размер на 25, 00 лв./двадесет и пет лева/
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІІ-81/10.07.2014 г., постановено по в.гр. д. № 962/2013г. на Бургаски окръжен съд.
УКАЗВА на И. Г. П. да внесе по сметка на ВКС държавна такса 25, 00 лв./двадесет и пет/ в едноседмичен срок от получаване на съобщението и настоящото определение и да представи в същия срок платежен документ за внесената държавна такса.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване след представяне на документ за внесена държавната такса, а в противен случай делото да се докладва на съдията - докладчик за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: