Legislator Giurisprudenza & Legislazione
VKS-DF56DA097FCAAC3AC2257793004EE192 Generato dall'IA

Bulgarian Supreme Court dismisses appeal against civil damages for child assault, upholding lower court ruling on compensation.

Numero d'incarto VKS-DF56DA097FCAAC3AC2257793004EE192
Autorità giudiziaria
Giurisdizione Bulgaria (BG)
Data della decisione
Esito del giudizio Accolto (Allowed)

Sintesi Legislator

Generato dall'IA

The Supreme Court of Bulgaria upheld the appellate court's decision to award civil damages to parents for injuries sustained by their minor child following an assault. The appellant argued the compensation was excessive and the property damage claim lacked proof, but the court found the medical and psychological evidence sufficient to justify the awarded amounts. Consequently, the cassation appeal was deemed unfounded, and the original judgment ordering payment for both non-material and material harm was confirmed as legally correct.

Regesto Legislator

Generato dall'IA

Art. 45, Art. 52 of the Civil Code; The court must assess the totality of evidence to determine if elements of the tort are proven and if the awarded compensation is reasonable given the nature of injury, victim's age, and suffering.

Parole chiave

Generato dall'IA
civil liability personal injury minor child victim non-material damages material damages assault cassation appeal spese per la protezione dei minori

Disposizioni normative citate

Generato dall'IA
Art. 45 of the Civil Code
Art. 52 of the Civil Code
Art. 218a of the Civil Procedure Code
Art. 218j of the Civil Procedure Code
PPVS No. 4/68, point 8
Generato dall'IA

Ti chiedi come si applica questa sentenza alla tua fattispecie?

Analizza questa decisione insieme alla legislazione federale e cantonale, ai commentari e alla giurisprudenza successiva in Legislator AI.

Apri in Legislator →

Testo completo

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№ 873

гр. София,16.11. 2009 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо

гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на единадесети ноември през две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА

ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

при секретаря Емилия Петрова

след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д.

№ 1935 по описа на четвърто гражданско отделение за 2008 г., за да се произнесе, взема предвид следното:

Производство по чл. 218а и сл. ГПК /отм./ вр. с § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК .

С решение № 288 от 26.07.2007 г. по гр. д. № 375/07 г. Районен съд гр. М. е осъдил С. К. К. да заплати на М. Ц. Ц. и А. В. Ц., като родители и законни представители на малолетното дете В, 6 000 лв. обезщетение за неимуществени и 251.50 лв. за имуществени вреди, заедно със законната лихва считано от 25.10.2006 г., като е отхвърлил иска за неимуществени вреди в останалата му част до предявения размер.

С решение № 71 от 15.01.2008 г. по гр. д. № 809/07 г. Окръжен съд гр. В. е оставил в сила първоинстанционното решение.

Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от С. К. Оплакванията развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон , на съществени процес у ални правила и е необосновано .

М. Ц. и А. Ц. , като законни представители на малолетното дете В, не вземат становище по жалбата.

Касационната жалба е допустима . Подадена е в срок от легитимирано лице, насочена е срещу решение което подлежи на касационно обжалване и отговаря на изискванията по чл. 218в ГПК /отм./ .

Върховният касационен съд, след като прецени съвкупността на всички събрани по делото доказателства, взема предвид наведените съображения и с оглед очертаните в жалбата пороци на решението, приема за установено следното:

За да остави в сила първоинстанционното решение въззивният съд е приел че са доказани елементите на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Размерът на неимуществените вреди бил съобразен с нормата на чл. 52 ЗЗД, а размерът на иска за имуществени вреди бил доказан с писмени доказателства.

В касационната жалба се твърди, че обезщетението за неимуществени вреди е прекомерно завишено, а размерът на имуществените вреди не бил доказан.

Установено е по делото, че на 25.10.2006 г. С. К. нанесъл побой на детето В. Вследствие на побоя детето получило счупване на челюстта, оток на лявата буза и кръвонасядане в лявото седалище. С определение от 21.03.2007 г. по НОХД № 120/07 г. Районен съд гр. М. одобрил споразумение, с което С. К. се признал за виновен в това че на 21.10.2006 г. е причинил телесна повреда на В. Ц. изразяващо се в счупване на челюстта довело до затруднение в дъвкането и говоренето - престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 4 вр. с чл. 129 НК и му е наложено наказание 6 м. лишаване от свобода, отложено за срок от 3 г.

Неоснователно е поддържаното в жалбата възражение, че при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди не са обсъдени онези факти и обстоятелства, които формират преценката за справедливост. Определеното обезщетение е съобразено с вида и характера на увреждането, ниската възраст на пострадалия към момента на настъпването на увреждането, претърпените болки и страдания, тяхната степен и продължителност. Според медицинска експертиза прегледът на детето след побоя установил, че има оток в областта на долната челюст в ляво, оток на горна и долна устна в ляво, затруднено отваряне и затваряне на устата, кръвонасядане в седалищната област.становена била фрактура на левия ъгъл на долната челюст която била шинирана. Около 30 дни детето трябвало да се храни с течни храни, а в продължение на 2-3 месеца търпяло болки и страдания, имало затруднен говор. Според психологична експертиза, детето било депресирано, тревожно и сковано вследствие на травмата. Имало застой в психическото му развитие и на нормалното взаимодействие със заобикалящата го среда. Заключението на психиатъра е, че детето имал постравматично стресово разстройство вследствие на побоя и съществува риск за трайна личностна промяна. С оглед на така установените факти, присъденото обезщетение е справедливо и не е налице противоречие с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

Ищецът е претендирал за имуществени вреди представляващи разходи за лекарства. Съгласно ППВС № 4/68 г. т. 8, задължение на ищеца е да докаже извършените от него разходи за лекарства, храна, курортно лечение и пр., както и техния размер. След като искът е доказан по основание от заключението на медицинската експертиза и по размер с представените писмени доказателства, законосъобразно съдът е уважил този иск в размер на 251.50 лв.

По изложените съображения касационната жалба на заявените в нея основания е неоснователна, а въззивното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 218ж ГПК /отм./, ВКС

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 71 от 15.01.2008 г. по гр. д. № 809/07 г. на Окръжен съд гр. В..

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: