Supreme Court allows cassation due to conflict with precedent regarding expropriation without plan under 1956 ZPINM.
Sintesi Legislator
Generato dall'IAThe Supreme Court of Bulgaria allowed the cassation appeal against the district court's dismissal of a land expropriation claim. The lower court ruled that the disputed property was expropriated for public works under a 1955 plan, making the restitution law inapplicable. The Supreme Court found this conclusion contradicted its own prior practice, noting that the 1956 amendment clarified expropriation rules for plans approved before that date. Consequently, the court held that the lower court failed to examine a critical legal question regarding the applicability of the expropriation law without a plan, necessitating the appeal's admission.
Regesto Legislator
Generato dall'IAArt. 39, para. 1 of the ZPINM; Art. 280, para. 1, item 1 of the CPC: If a cassation appeal raises a material legal issue that contradicts the Supreme Court's established case law, the appeal must be admitted for review.
Parole chiave
Generato dall'IADisposizioni normative citate
Generato dall'IAGiurisprudenza citata
Generato dall'IADecisioni correlate
Generato dall'IATesto completo
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ 805
София, 31 . 07 .200 9 година
Върховният
касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито
заседание на 17 юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното
от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 754 /200 9 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Х. П., против решение № 49/03.02.2009г., постановено по гр.д. № 80/2008г. на Окръжен съд-Добрич, с което е оставено в сила решение № 138/12.10.2007г., постановено по гр.д. № 328/2006г. на РС – К. С последното е отхвърлен иска, предявен от касатора, Е. Х. А. и Я. Х. П. против О. К. по чл. 108 от ЗС за ревандикация на дворно место от 1000 кв.м., находящо се в К. М. зона, представляващо част от парцел * от кв. 336.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че ищците са наследници на Х. Я. М. , починал на 06.09.1916г., който с крепостен акт № 187/1898г. е купил воденично место /оджак/ от 1000 кв.м. при съседи Н. Ю. , мост и път. По първия план на гр. К. от 1908г. имота не е заснет и няма разписен лист към него. Тъй като по втория план от 1955г. имота с приблизително установено местонахождение, по границите в крепостния акт, попада в очертанията на терен, отреден за озеленяване и проектирани улици. По плана от 1988г. имота попада в кв. 161, УПИ *за пешеходна зона, търговски обекти. Според СТЕ мероприятията по плана от 1955г. и от 1988г. не са реализирани, но имота е със стара асфалтова настилка, няма озеленяване. Въззивният съд е приел, че имота е отчужден по силата на плана от 1955г., по който е отреден за обществено мероприятие, съгласно първата редакция на чл. 39 от ЗПИНМ, а възстановяването на собствеността по ЗВСОНИ не може да дерогира отчуждаването по благоустройствени мероприятия. Затова нормата на чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ е приета за неприложима предвид наличие на отчуждаване по силата на предвиждането по плана за обществено мероприятие.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон – чл. 39 от ЗПИНМ и чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ, допуснати съществени процесуални нарушения, защото не са обсъдени събраните доказателства и необоснованост.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Формулираният в изложението към касационната жалба основен материално правен въпрос е приложима ли е нормата на чл. 39, ал.1 от ЗЦПИНМ в първоначалната й редакция до 1956г. при неприложен план. Касаторът обосновава допускането до касация с това, че този материално правен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.. Позовава се на решение № 1* г.о., съгласно което щом като един недвижим имот е бил в регулацията към момента на завземането му от държавата и щом не е имало друго отреждане по действащите ЗРП и не е имало обезщетяване, имота е фактически отнет без законово основание и Р № 3* гр.о., съгласно което имотите на частни лица се считат отчуждени на основание чл. 39, ал.1 от ЗПИНМ по силата на регулацията, предвиждаща обществено мероприятие само ако до влизане в сила на следващото изменение на този текст имотите не бъдат фактически завзети по законния ред, или не е платено обезщетението за тях – чл. 74а от ЗПИНМ/
Ответникът по касация О. К. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатият с касационната жалба основен материално правен въпрос – има ли отчуждаване на основание чл. 39, ал.1 от ЗЦПИНМ в първоначалната й редакция до 1956г. при неприложен план., е в пряка връзка с предмета на спора и определя изхода от него.. Разрешаването на този въпрос е в противоречие с практиката на ВКС. Нормата на чл. 74а от ЗПИНМ е приета с изменението на закона от 06.07.1956г. Направеното с нея препрашане се отнася за новата редакция на чл. 39, ал.1 от ЗПИНМ, приета със същото изменение. Тъй като това изменение заварва вече одобрени предишните години планове, по които е породило действие отчуждаването за мероприятия на уличната регулация, законодателят е изяснил, че ако до влизане в сила на изменението от 1956г. имотите не са завзети по установения ред и за тях не е изплатено обезщетението, ще се прилага новата редакция на чл. 39, ал.1 от ЗПИНМ, т.е. ще следва да се проведе процедура по отчуждаване. За процесния имот не е изяснено кога е завзет и платено ли е било за него обезщетението. Този въпрос е важен, тъй като от отговора му зависи дали има отчуждаване, респективно дали е приложим чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ, или имота се счита отчужден по благоустройствените закони и за него този закон е неприложим.
Тъй като въззивния съд в противоречие с второто цитирано решение на ВКС не е изследвал този относим въпрос към спора, на основание чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК въззивното решение следва да се допусне до касация.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 49/03.02.2009г., постановено по гр.д. № 80/2008г. на Окръжен съд-Добрич по касационна жалба, подадена от К. Х. П.
Указва на жалбоподателя да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 83 лв. в едноседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: