Supreme Court dismisses appeal on procedural grounds for new claim introduced after statute of limitations expired.
Sintesi Legislator
Generato dall'IAThe Supreme Court of Bulgaria dismissed the cassation appeal against a second-instance decision that rejected the plaintiff's claims regarding an unlawful dismissal. The plaintiff attempted to introduce a new ground for illegality based on the employer's failure to seek permission from the Labor Inspectorate for a sick leave, arguing this violated special protection rules. The court held that this new ground was not properly introduced within the initial complaint or via a timely amendment, and since it was raised after the statute of limitations expired, the right to claim its invalidity was extinguished. Consequently, the appeal was rejected as it did not meet the substantive requirements for admissibility under the Civil Procedure Code.
Regesto Legislator
Generato dall'IAArt. 280 GPC; Art. 214 GPC; Art. 312 KTC; Art. 358 KTC: A new ground for illegality introduced after the statute of limitations has expired and without a timely amendment of the claim extinguishes the right to claim its invalidity, rendering the cassation appeal inadmissible.
Parole chiave
Generato dall'IADisposizioni normative citate
Generato dall'IAGiurisprudenza citata
Generato dall'IADecisioni correlate
Generato dall'IATesto completo
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.2912
Гр.София, 12.06.2024г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Илияна Папазова
ЧЛЕНОВЕ: Майя Русева
Джулиана Петкова
при участието на секретаря ..., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.550 по описа за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Б. К. срещу решение №.556/19.10.23 по г.д.№.499/23 на ОС В.Търново, с което, след отмяна на реш.№.634/11.05.23 по г.д.№.762/23 на РС В.Търново, предявените от касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 ГПК са отхвърлени като неоснователни.
Ответната страна Български институт по метрология /БИМ/ оспорва жалбата; претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение е прието, че: страните са били обвързани от трудов договор; със Заповед №.1/5.01.23 ищецът е бил уволнен на основание чл.325 ал.1 т.12 КТ - доколкото заеманата от него длъжност „специалист“ по трудово правоотношение е била преобразувана в „младши експерт“ по служебно правоотношение - т.е.
определена е за заемане от държавен служител; с исковата молба уволнението е атакувано като незаконосъобразно единствено с твърдения, че работодателят, макар да е знаел, че служителят страда от болест /диабет/, поставяща го в категорията на лицата, ползващи се със закрилата по чл.333 ал.1 т.2 КТ , и е ползвал отпуск по болест, не е поискал предварително разрешение от Инспекцията по труда, нито му е дал възможност да представи медицински документи, установяващи правото му на специална закрила /т.е.
това е единственото надлежно въведено в предмета на делото /спора/ от ищеца основание за отрицание на законността на уволнението/. Друго, ново основание за незаконосъобразност на уволнението, не е било редовно предявявано. Въвеждането на такова може да се направи в първото по делото заседание чрез изменението на иска по реда на чл.214 ал.1 пр.1 ГПК-но само ако съдът прецени, че с оглед защитата на ответника изменението би било уместно.
Ново основание не може да се въвежда по реда на чл.143 ал.2 ГПК, тъй като възможността, която тази норма предоставя на ищеца, е да уточни и допълни вече предявеното с исковата молба /т.е. да добави пояснение или обстоятелство в логическа предметна връзка със същото основание - реш.№.790/29.07.11 по г.д.№.148/10, IV ГО/, т.е.
да упражни едно свое процесуално право, независещо от волята на съда или съгласието на другата страна. В случая въведеното от ищеца с исковата молба основание за незаконност на уволнението не може да доведе до отмяната му. Това е така, защото предварително разрешение на Инспекцията по труда е изискуемо само в хипотезите на чл.333 ал.1 т.2-т.4 КТ и се отнася само за случаите, когато трудовия договор е прекратен от работодателя на основание чл.328 ал.1 т.2, т.3, т.5, т.11 и чл.330 ал.2 т.6 КТ- но не и когато прекратяването е на основание чл.325 ал.1 т.12 КТ.
Без правно значение са обстоятелствата на знание на работодателя, че ищецът страда от заболяване, попадащо в хипотезата на чл.333 ал.1 т.3 КТ, че към момента на връчване на заповедта за уволнение той е ползвал отпуск за временна неработоспособност или че е /ако и да е/ бил трудоустроен, както и че не са му били поискани медицински документи за установяване на здравното му състояние /посочените текстове от Закона за хората с увреждания нямат никаква връзка с упражняването на правото на уволнение/.
Отразено е, че направеното в съдебно заседание на 27.04.23 изявление на пълномощника на ищеца, че в нарушение на чл.8 ал.1 КТ работодателят е злоупотребил с правото си на уволнение, само по себе си е негодно да се квалифицира като надлежно извършен опит за изменение на иска по смисъла чл.214 ал.1 изр.1 ГПК-тъй като, противно на изискването на чл.127 ал.1 т.4 ГПК, е голословен израз на една оценъчна представа на страната, лишена от изложение на каквото и да било обстоятелство или на сбор от логически неделимо свързани обстоятелства /твърдения/ за съдържанието й, т.е.
в какво се състои злоупотребата. Злоупотребата с правото на уволнение би се явила съвсем друго основание на иска, защото с каквито и да било обстоятелства да би била съпроводена като предмет на оценъчното изявление, те няма как да имат връзка с основанието /обстоятелствата/ в исковата молба, насочващи вниманието на съда единствено към проверка притежава ли ищеца право на предварителна закрила по чл.333 ал.1 т.2 т.3 и т.4 КТ и по чл.38 ал.1 ЗХУ при уволнението му на основание чл.325 ал.1 т.12 КТ.
Затова и не представлява нито уточнение, нито допълнение на исковата молба по смисъла на чл.143 ал.2 ГПК. При това положение съдът, с оглед правораздавателния резултат, е приел, че няма право и задължение да разглежда оценъчното изявление /чл.6 ал.2 вр. с чл.26 ал.1 чл.127 ал.1 т.4, чл.146 ал.1 т.1 ГПК/ като служебно открива /без ищецът да ги е посочил/ в документите, съставляващи личното трудово досие на ищеца, обстоятелства, които според убеждението му са показател за нарушение на изискването на чл.8 ал.1 КТ за добросъвестно упражняване на правото на уволнение от работодателя /т.е.
достатъчни да обосноват извод, че предположението по чл.8 ал.2 КТ за наличие на такава добросъвестност е оборено/. Добавено е и, че, извън недопустимостта да бъде разглеждано по същество, въпросното изявление би се явило и неустановено с категорична убедителност. Злоупотреба с правото на уволнение би била налице, когато интересът, свързан с целесъобразното протичане на работата в ответната държавна институция, не е породил никаква обективна необходимост длъжността на ищеца, заемана дотогава по трудово правоотношение, да се определя да се заема занапред по служебно правоотношение /от държавен служител/, но въпреки това компетентният работодателски орган субективно произволно е предприел преобразуването по съответния ред с единствената цел /т.е.
умишлено/ да прекрати трудовия му договор на въпросното основание, съпроводена с някаква улесняваща /целта/ неправомерна и/или непочтена подбуда, като например да избегне преодоляване на защита по чл.333 ал.1 КТ. Намиращото се в личното трудово досие на ищеца писмо изх.№.22094268/02.12.22 на Дирекция „Инспекция по труда“, град В.Търново - съдържащо отказ да бъде дадено предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение на длъжността „специалист“, не е сигурно доказателство, че преобразуването й в такава за заемане по служебно правоотношение е извършено без обективна необходимост в интерес на дейността, а нарочно с единствената цел да бъде прекратено /неясно по каква подбуда/.
На него може да се основава предположение /съмнение/ за евентуално наличие на тази цел, но само по логически предположения съдът не правораздава, още повече, че на ответника не е осигурена възможност да се защити срещу изменението на иска-каквото, строго процесуално погледнато, няма. Дори да се приеме, че такова има, новото основание е въведено след изтичане на давностния срок по чл.358 ал.1 т.2 КТ и предвид възражението на ответника, направено с жалбата /поради процесуалната изненада от приетото с обжалваното решение незаконност на уволнението само поради злоупотреба с правото, без да е налице надлежно изменение на иска в срока по чл.312 ал.2 КТ или по реда на чл.214 ал.1 пр.1 ГПК/ в този смисъл, то правото на признаване за незаконно и отмяна на уволнението ще се счита за погасено.
Касаторът се позовава на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 ГПК във връзка с въпроса „Съобразено ли е решението на Великотърновски окръжен съд с изрично посочените в исковата молба и отговора на въззивната жалба факти, имащи значене за установяване на злоупотреба с права от и.д. председателя, който, за да избегне защитата по чл.333 от КТ и ЗХЕ, с немотивирана заповед променя длъжността да се заема от държавен служител?“.
Поставеният от касатора въпрос не е общ и абстрактен - какъвто има предвид чл.280 ал.1 ГПК. Той е конкретен, фактически, свързан с обстоятелствата по настоящото дело. На него може да се отговори едва с акта по съществото на спора–решението, след обсъждане на всички събрани по делото доказателства, а не в настоящата предварителна фаза по допускане на касационно обжалване с оглед критериите на чл.280 ГПК. Предвид изложеното въпросът не съставлява годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед на това и доколкото касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба, а непосочването на правния въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване - без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР №. 1/09 от 19.02.10/, касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 ГПК не следва да се допуска.
Доколкото е релевирано оплакване за очевидна неправилност /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – напротив, изложени са подробни мотиви, които не са произволни - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. Предвид изложеното не е налице и хипотеза на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК.
С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. На ответната страна разноски не се присъждат, тъй като към договора за правна помощ и съдействие, предвиждащ заплащане на 1500лв. адвокатско възнаграждение по банков път, не са приложени банкови документи, удостоверяващи плащането /т.1 ТР 6/12 от 6.11.13, ОСГТК на ВКС/.
Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.556/19.10.23 по г.д.№.499/23 на ОС В.Търново,
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: