Supreme Court dismisses appeal as no legal interest exists for declaratory claim when defendant possesses property.
Sintesi Legislator
Generato dall'IAThe Supreme Court of Bulgaria dismissed the private cassation appeal against a lower court decision that terminated proceedings due to lack of legal interest. The appellant argued that the lower court incorrectly refused a positive declaratory claim for ownership, claiming this issue was vital for the development of the new Civil Procedure Code. The court rejected this, ruling that since the defendant already possessed the property, the declaratory claim did not correspond to the full scope of ownership rights and thus lacked legal interest.
Regesto Legislator
Generato dall'IACivil Procedure Code Art. 274, para. 3; Art. 280, para. 1, sec. 3: A cassation appeal is inadmissible if the appealed decision does not establish a legal interest for the appellant, such as when a declaratory claim for ownership is filed against a defendant who already possesses the property.
Parole chiave
Generato dall'IADisposizioni normative citate
Generato dall'IADecisioni correlate
Generato dall'IATesto completo
Р Е Ш Е Н И Е
О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
София , 06.02. 2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско
отделение, в закрито заседание на пети февруари , две
хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова ч. гр.
дело № 2050/2008 г.
Производството
е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК вр. чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Обр азувано е по частна ка сационна жалба на С. И. П. , гр ад Варна, срещу определ ение от 10.07.2008г. по ч.гр.дело № 1365/200 8 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила определение №6555 от 18.04.2008г. по гр.д. №1952/2008г. на Варненския районен съд.
Жалбоподател ят сочи наличие на основания за допускане на обжалване пред Върховния касационен съд по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В обжалваното определение има произнасяне по съществен процесуалноправен въпрос, а именно за недопустимост на предявения положителен установителен иск за собственост на част от имот, който е от значение за по-нататъшното развитие на правото с оглед тълкуването и прилагането на новия ГПК. Изложени са и доводи за неправилност на определението .
Частната жалба е депозирана в срока по чл.2 75 , ал.1 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС , ІІ г.о. констатира следното:
За да остави в сила първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на така предявения установителен иск за установяване по отношение на ответницата, че ищците са собственици на част от имот ПИ 1047- 250 кв.м., въззивният съд е приел, че не е налице правен интерес за ищците, тъй като е безспорно по делото, че ответницата владее спорния имот. Избраният път за защита на твърдяното от ищците право на собственост, не съответства в пълен обем на правомощията им като собственици на спорния имот.
Според разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.3 ГПК на обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, в които съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото. Релевантни доводи в тази насока не са развити. Посоченото от касатора, че неправилно разрешените от съда правни въпроси имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото с оглед тълкуването и прилагането на новия ГПК, не обуславя допустимост на касационното обжалване на основание на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като не налага такова тълкуване на закона, при което ще се стигне до отстраняване на противоречива съдебна практика или непълноти на правните разпоредби и в крайна сметка до усъвършенстване на правоприлагането. Изводите на въззивния съд по допустимостта на иска предвид правния интерес на ищеца не са в противоречие и с трайната съдебна практика за недопустимост на установителния иск, когато ищецът разполага с осъдителен иск за защита на накърненото си право с оглед на това, че ответникът владее имота. Оттук следва, че не е налице визираното в частната жалба основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на частната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на определ ението. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определ ение от 10.07.2008г. по ч.гр.дело № 1365/200 8 г. на Варненския окръжен съд по частна жалба на С. И. П. , гр ад Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.