Legislator Giurisprudenza & Legislazione
VKS-DDB6F12DF4CC8D78C22583CF0022AF94 Generato dall'IA

Cassation court dismisses appeal on withdrawal but remands prosecutor's review of evidence sufficiency.

Numero d'incarto VKS-DDB6F12DF4CC8D78C22583CF0022AF94
Autorità giudiziaria
Giurisdizione Bulgaria (BG)
Data della decisione
Esito del giudizio Parzialmente accolto (Partially Allowed)

Sintesi Legislator

Generato dall'IA

The cassation court dismissed the appeal regarding the termination of the appeal proceedings due to the withdrawal of the private prosecution. However, the court found the withdrawal did not cover objections concerning the prosecutor's assessment of evidence sufficiency. Consequently, the appeal on procedural withdrawal was rejected, but the case was remanded to the city prosecutor for a substantive review of those specific evidence-related objections.

Regesto Legislator

Generato dall'IA

Art. 346, para. 4 of the Criminal Procedure Code; Art. 200-202 of the Criminal Procedure Code: Withdrawal of private prosecution terminates the appeal only if it covers all objections; unresolved substantive objections regarding evidence sufficiency must be remanded to the prosecutor for review under the relevant statutory provisions.

Parole chiave

Generato dall'IA
private prosecution withdrawal evidence sufficiency review prosecutor's assessment cassation appeal dismissal remand to prosecutor procedural termination substantive objection vizio di procedura

Disposizioni normative citate

Generato dall'IA
Art. 346, para. 4 of the Criminal Procedure Code
Art. 200-202 of the Criminal Procedure Code
Art. 243, paras. 4-8 of the Criminal Procedure Code
Generato dall'IA

Ti chiedi come si applica questa sentenza alla tua fattispecie?

Analizza questa decisione insieme alla legislazione federale e cantonale, ai commentari e alla giurisprudenza successiva in Legislator AI.

Apri in Legislator →

Testo completo

Р Е Ш Е Н И Е

№ 66

гр. София, 01.04.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение,

в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди и деветнадесета

година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА

БИСЕР ТРОЯНОВ

при секретаря Илияна Рангелова в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 169 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 4 от НПК и е образувано по жалба на И. Л. К. (обвиняем по ДП № 3384 ЗМК 2300/2015 г. по описа на 09 РУ–СДВР, пр. пр. № 17958/2015 по описа на СРП) против определение № 4161/02.10.2018 г. на Софийски градски съд, НО, ХІV-ти въззивен състав, постановено по ВНЧД № 4131/2018 г., с което въззивното производство по същото е било прекратено - поради оттегляне на депозираната от К. частна жалба срещу определение на СРС от 30.05.2018 г. по НЧД № 851/2018 г.

В касационната жалба, поддържана в с. з. пред ВКС лично от жалбоподателя К., се изтъкват доводи за процесуална незаконосъобразност на атакуваното определение поради необсъждане в цялост на направени в хода на процеса възражения, свързани с процедурите по привличането му като обвиняем и предаването му на съд, обжалвани пред СРП и СГП. Иска се от ВКС да проведе справедлив и пълен анализ на констатирани от предходните съдебни инстанции нарушения и поправи опорочаващите целия наказателен процес слабости.

Прокурорът от ВКП, отчитайки депозираното от К. волеизявление за оттегляне на подадената частна жалба пред СГС, изразява становище за законосъобразност на постановеното определение за прекратяване на въззивното производство.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

Касационната жалба е неоснователна.

Известно е, че съдебният контрол в хода на досъдебната фаза на процеса е по изключение и се провежда съобразно строго уредени правила в НПК. Настоящият случай е свързан с образувани по реда на чл. 243, ал. 4-8 от НПК първоинстанционно и въззивно производство за съдебна проверка на акт на прокурор от СРП – Постановление от 09.05.2018 г. за частично прекратяване на воденото срещу К. наказателно производство за престъпление по чл. 144, ал. 3 от НПК, съобразно което е прието, че липсват доказателства той да е извършил такова по отношение на лицето И. М., а само относно Н. А., поради което и обвинителният акт следва да се внесе само за извършеното спрямо нея. Очевидно недоволен от прокурорското разрешение в последната му част и след получаване на съобщението за постановяването му, К. е обжалвал същото пред СРС, който в закрито заседание с определение от 30.05.2018 г. по НЧД № 8511/2018 г. е оставил жалбата му без разглеждане, излагайки мотиви, че постановлението не е било връчено на И. М., както и че след като това бъде сторено съответно, ще се произнесе по съществото на жалбата на К. .

Обвиняемият К. е обжалвал определението пред СГС (жалба вх. № 1058026/13.08.2018 г.), като макар и без нужните правни познания, все пак по достатъчно ясен начин е аргументирал възраженията си срещу първоинстанцинното определение – относно оставяне на жалбата му без разглеждане с мотиви несвършената работа на прокуратурата по връчване на съобщение на М., както и отсъстващ отговор на оплакването му за доказателствена обезпеченост на обвинението по отношение на Н. А..

Впоследствие, с молба вх. № 1062064/31.08.2018 г., К. е направил изрично изявление за оттегляне на жалбата пред СГС, отчитайки записаното в мотивите на първата инстанция, че жалбата му срещу постановлението на прокурора ще бъде разгледана по същество след изпълнение на процедурата по връчване на съобщението на лицето М.. Едновременно с това обаче К. е продължил да отстоява незаконосъобразност на прокурорските изводи за извършено от него престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК спрямо Н. А. и оценявайки, че проверката на тези възражения е по реда на инстанционния прокурорски контрол по чл. 200-202 от НПК, е „преадресирал” същите до СГП.

С понастоящем обжалваното определение № 4161/02.10.2018 г. СГС законосъобразно е прекратил въззивното производство, зачитайки легитимно направеното от К. оттегляне на жалбата, касаеща възраженията му срещу първоинстанционния съдебен акт. В тази връзка и самият жалбоподател не е изтъквал никакви конкретни оплаквания пред настоящата инстанция, които да индицират волята му да е била опорочена или неправилно възприета. Затова и по този въпрос няма основание за намеса на ВКС и въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

Доколкото обаче в частна жалба и молбата за оттегляне, К. е излагал възражения (преповторени понастоящем и в жалбата до ВКС) и срещу преценката на прокурора от СРП в постановлението му от 09.05.2018 г. за наличието на достатъчно доказателства за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК по отношение на Н. А., които подлежат на разглеждане по реда на чл. 200-202 от НП К, ВКС намира, че делото следва да бъде изпратено по компетентност на Софийската градска прокуратура за произнасяне по тях.

С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 4161/02.10.2018 г. на Софийски градски съд, НО, ХVІ-ти въззивен състав, постановено по ВНЧД № 4131/2018 г.

ИЗПРАЩА делото на Софийска градска прокуратура за произнасяне по направени от И. Л. К. възражения, подробно посочени в обстоятелствената част на настоящото решение.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.