Legislator Giurisprudenza & Legislazione
VKS-DDA97B0BB09D9CF8C225810B004433CD Generato dall'IA

Supreme Court dismisses appeal for annulment due to lack of new evidence under Civil Procedure Code Article 303.

Numero d'incarto VKS-DDA97B0BB09D9CF8C225810B004433CD
Autorità giudiziaria
Giurisdizione Bulgaria (BG)
Data della decisione
Esito del giudizio Respinto (Dismissed)

Sintesi Legislator

Generato dall'IA

The Supreme Court dismissed the applicants' request to annul a final judgment regarding property ownership of a rest house. The applicants argued that newly discovered printed materials and photographs constituted new evidence of significant importance under Article 303 of the Civil Procedure Code. The court rejected this claim, ruling that the submitted documents lacked evidentiary value and failed to overturn the established fact that the property belonged to the respondent based on prior judicial findings.

Regesto Legislator

Generato dall'IA

Article 303, paragraph 1, item 1 of the Civil Procedure Code; New evidence must be of significant importance and unknown to the party at the time of the original trial to justify annulment.

Parole chiave

Generato dall'IA
new evidence annulment Civil Procedure Code property ownership dispute evidentiary value final judgment annulment prova della proprietà documenti d'identità documenti attendibili

Disposizioni normative citate

Generato dall'IA
Article 303, paragraph 1, item 1 of the Civil Procedure Code
Article 78, paragraph 3 and 4 of the Civil Procedure Code
Article 78, paragraph 5 of the Civil Procedure Code
Article 9, paragraph 4 of the National Council of Judges and Prosecutors Resolution No. 1/07.07.2014

Giurisprudenza citata

Generato dall'IA
Supreme Court, Second Civil Division, Case No. 241/10.03.2008
Supreme Court, Second Civil Division, Case No. 93/05.07.2016
Generato dall'IA

Ti chiedi come si applica questa sentenza alla tua fattispecie?

Analizza questa decisione insieme alla legislazione federale e cantonale, ai commentari e alla giurisprudenza successiva in Legislator AI.

Apri in Legislator →

Testo completo

Р Е Ш Е Н И Е

№ 114

гр. София, 24.04.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 280 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 307, ал. 2 и 3 от ГПК.

Образувано е по подадена от Д. И. К.-М., В. И. К., М. И. К. и В. Н. К., молба за отмяна на влезлите в сила решение № 241/10.03.2008 г. по гр. дело № 769/2007 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение (ВКС, II-ро гр. отд.) и решение № 93/05.07.2016 г. по гр. дело № 192/2016 г. на ВКС, II-ро гр. отд. С влязло в сила определение № 24/26.01.2017 г. молбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено в частта за исканата отмяна на решение № 241/10.03.2008 г. по гр. дело № 769/2007 г. на ВКС, II-ро гр. отд., като е допуснато разглеждането ѝ в останалата ѝ част, с която се иска отмяна на решение № 93/05.07.2016 г. по гр. дело № 192/2016 г. на ВКС, II-ро гр. отд. С това касационно решение съдът е признал за установено по отношение на четиримата молители, че ответникът по молбата за отмяна (ищецът по делото) – Р.... – Р.... е собственик на недвижим имот – почивна станция „Пчелина – Рилски манастир“, застроена върху 141 кв.м., на два етажа, с разгъната застроена площ 284 кв. м., ведно с дворното място, върху което е построена, с площ 620 кв.м. (при описани съседи).

В молбата, като основание за отмяна се навежда това по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК – поддържа се, че на 03.10.2016 г. молителите са се снабдили с нови (новооткрити) писмени доказателства от съществено значение за делото. Като такива се сочат и представят – в нотариално заверени фотокопия: 1) страници 182 и 184 от печатно издание – книга, озаглавена „Св. И. Рилски Велики чудотворецъ и неговия монастиръ“, издадена под редакцията на Левкийския епископ В. (без посочен автор) от печатница „Бял кръст“, К. манастир – С. (без посочена година на издаването, но предвид съвкупната преценка с останалите доказателства и твърденията на страните – преди 1936 г.); 2) два броя фотоснимки, едната от които на стр. 213 от същото печатно издание. Изложеното в молбата за отмяна се поддържа в откритото съдебно заседание и в писмени бележки на процесуалния пълномощник на молителите.

Ответникът по молбата за отмяна Р.. – Р..., в отговора си и в откритото съдебно заседание оспорва молбата и излага съображения за нейната неоснователност – в допуснатата до разглеждане нейна част.

Разгледана по същество, молбата за отмяна – в допустимата ѝ част, е неоснователна.

Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК е налице, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, или с които тя не е могла да се снабди своевременно. Това основание за отмяна е налице при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните ѝ права. В този смисъл, новите обстоятелства, респ. новите писмени доказателства трябва да са от такова естество, че ако са били установени, съответно – представени пред инстанцията по същество, тя би направила различни изводи за правнорелевантните факти, в сравнение с тези по влязлото в сила решение. Не е ново по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК това писмено доказателство, което е било известно или е могло да бъде известно на страната и тя е могла да се снабди с него, ако бе проявила дължимата грижа за издирването и представянето му по делото.

Двете фотоснимки, представени от молителите, не съставляват писмени доказателства, а са веществени такива, поради което не попадат в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Останалите две страници 182 и 184 от описаната по-горе книга, съдържащи словесен текст, имащ характера на пътепис, са писмено доказателство – печатни материали по смисъла на чл. 187 от ГПК и по своята същност са частен документ (всеки документ, който не е официален, е частен), без установен автор в случая.

Не е налице, обаче, ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Основателен в тази връзка е доводът на ответника по молбата, че макар и антикварно, това печатно издание е широкодостъпно и снабдяването с него не съставлява особена трудност, като в откритото съдебно заседание от страна на ответника е представен в оригинал друг екземпляр от същата книга, приет по делото. При полагане на дължимата грижа молителите са могли да се снабдят с този печатен материал и да го представят пред съда още в течение на исковото производство по делото, респ. – заедно с останалите писмени доказателства – в предходното по делото производство за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, по което молбата им е била уважена с решение № 345/2014 от 12.02.2015 г. по гр. дело № 2482/2014 г. на ВКС, IV-то гр. отд. и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Макар и само гореизложеното да обосновава извод за неоснователност на молбата за отмяна на влязлото в сила решение № 93/05.07.2016 г. по гр. дело № 192/2016 г. на ВКС, II-ро гр. отд., следва да се отбележи и че представеното писмено доказателство не е и от съществено значение по делото по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК.

С него молителите се домогват да опровергаят фактическия извод на съда, че процесната сграда е идентична с описаната под № 65 в протокол-опис № 8 в метох „Пчелино“ от 1961 г. и одържавена (отнета) от ответника по молбата за отмяна (ищец по делото), на основание Указ № 403/1961 г.; респ. – да опровергаят и основания на него правен извод, че процесният имот е собственост на ответника по молбата, на основание реституция по ЗВСОНИ.

По съображения, че спорът между страните относно тази идентичност вече е преклудиран по делото, съставът на ВКС, постановил това решение по съществото на спора за собственост, е възприел този фактически извод от предходното отменително касационно решение № 241/10.03.2008 г. по гр. дело № 769/2007 г. на ВКС, II-ро гр.

отд., като в последното до него съдът е достигнал въз основа съвкупната преценка на множество писмени (официални документи) и гласни доказателства по делото: акт за държавна собственост, решение на ОСЗГ със скица към него, постановление за възлагане, свидетелски показания и заключение на тричленна техническа експертиза.

При това положение, настоящият съдебен състав намира, че представеното с молбата за отмяна писмено доказателство – печатен материал – частен документ, без установен автор, съдържащ текст, имащ характера на пътепис, което само по себе си на практика е без никаква удостоверителна стойност, не е годно да разколебае горния фактически извод, на който е основан решаващият правен извод в решението, чиято отмяна се иска – дори и това писмено доказателство да беше представено своевременно по делото и да беше взето предвид от съда, постановил атакуваното решение.

По изложените съображения, тъй като обективно не е налице наведеното от молителите по делото, основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, молбата им за отмяна на влязлото в сила решение № 93/05.07.2016 г. по гр. дело № 192/2016 г. на ВКС, II-ро гр. отд. следва да се остави без уважение.

Предвид изхода на настоящото дело, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК молителите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по молбата за отмяна, претендираните и направени от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по делото. От друга страна, основателно е и своевременно заявеното от страна на молителите възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване поради прекомерност на тези разноски, които са в размер 12 000 лв. Настоящото производство за отмяна на влязло в сила решение не се отличава със значителна фактическа и правна сложност – тя е близка до минималната, поради което и разноските за адвокатско възнаграждение, направени от ответника, следва да бъдат намалени близо до минималния размер (който, определен съгласно чл. 9, ал. 4, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Нар. № 1/09.07.2014 г. на ВАдвС за М., възлиза на 955.29 лв.), а именно – на сумата 1 000 лв.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. И. К.-М., В. И. К., М. И. К. и В. Н. К. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК на влязлото в сила решение № 93/05.07.2016 г., постановено по гр. дело 192/2016 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение;

ОСЪЖДА Д. И. К.-М., В. И. К., М. И. К. и В. Н. К. да заплатят на Р... – Р ... сумата 1 000 лв. (хиляда лева) – разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.