Supreme Court allows seizure of US-registered cars by invalidating lower court's refusal due to missing defendant status.
Sintesi Legislator
Generato dall'IAThe Supreme Court of Bulgaria allowed a private cassation appeal against the appellate court's decision to uphold seizure orders on two vehicles. The appellant argued ownership was unproven and the lower court failed to consider that the vehicle owners were not listed as defendants in the future asset recovery claim. The court ruled that seizure against third parties not named as defendants violates the specific provisions of the Law on Confiscation of Property Acquired through Criminal Activity, thereby invalidating the lower courts' refusal to lift the seizure.
Regesto Legislator
Generato dall'IALaw on Confiscation of Property Acquired through Criminal Activity, Art. 28, para. 3; Law on Confiscation of Property Acquired through Criminal Activity, Art. 5-10; If seizure is imposed on property of a third party not listed as a defendant in the future claim for confiscation, such measure is unlawful and must be lifted.
Parole chiave
Generato dall'IADisposizioni normative citate
Generato dall'IAGiurisprudenza citata
Generato dall'IADecisioni correlate
Generato dall'IATesto completo
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 489
[населено място], 09.11.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение , в закрито съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 362 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място] против определение № 638 от 20.04.2012г. по ч. гр.д. № 372/2012г. на Пловдивски апелативен съд, с което оставена без уважение частна жалба на дружеството срещу определение № 563 от 17.02.2012г. по ч.гр.д. № 1575/2011г. на Пловдивски окръжен съд. С последното не е уважена молба на дружеството за отмяна на допуснатите по гр.д. № 1575/2011г. обезпечителни мерки по бъдещ иск на К. срещу П. П. П. от [населено място], [фирма] - [населено място] и [фирма] - [населено място], състоящи се в налагане на запор върху лек автомобил „*”, с рег. [рег.номер на МПС] и „Д. Л.” с рег. [рег.номер на МПС] .
В частната жалба се поддържа, че изводите на съда за недоказаност на правото на собственост на дружеството върху двата автомобила, са неправилни. Изтъква, че не е била необходима нотариална заверка на подписите върху договора за продажба на лекия автомибил „И.”, защото се касае до автомобил, който е внесен от САЩ и не е имал регистрация в страната. На второ място се сочи, че не е налице нито една от хипотезите на чл. 7 З., на която разпоредба се е позовал съда.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правния въпрос дали юридическите лица, чиято собственост се запорира, респ. възбранява, следва да бъдат посочени като ответници по бъдещия иск в искането по чл.22 З.. Според жалбоподателя този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по частната жалба Комисия за установяване на имущество придобито от престъпна дейност /К./ в писмения си отговор намира частната жалба за неоснователна и сочи, че отмяната на обезпечителната мярка би затруднило комисията в бъдещото производство.
Останалите насрещни страни по частната жалба П. П. П. от [населено място], [фирма] - [населено място] и [фирма] - [населено място] не са представили писмени отговори.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Пловдивски окръжен съд с определението си от 17.02.2012г. по ч.гр.д. № 1575/2011г. се е произнесъл по молба на [фирма] за отмяна на допуснати по делото обезпечителни мерки по бъдещ иск на К. против П. П. П. от [населено място], [фирма] - [населено място] и [фирма] - [населено място], а именно налагане на запор върху два леки автомобила: „*”, с рег. [рег.номер на МПС] и „Д. Л.” с рег. [рег.номер на МПС] . Молбата е основана на твърдения на дружеството, че е собственик на двата автомобила и ги е отдало на лизинг на двете дружества - ответници по бъдещия иск. Първоинстанционният съд е разгледал молбата на основание чл. 402, ал.2 ГПК във вр. с чл. 24, ал.2 З. и е приел, че не са налице предпоставките за отмяна на обезпечението, тъй като не е доказано молителят да е собственик на автомобилите.
С обжалваното определение съставът на Пловдивски апелативен съд е потвърдил определението /оставил е частната жалба срещу него без уважение/. Преценявайки представените от дружеството писмени доказателства, легитимиращи собствеността върху автомобилите, е счел, че правото на собственост върху единия от тях не е доказано. Посочил е, че регистрационния талон на автомобила „*”, издаден от КАТ, не доказва придобиване на право на собственост, а приложения договор за закупуване на автомобила от [фирма] не е в изискуемата от закона форма - с нотариална заверка на подписите - чл. 144, ал.2 ЗДвП. Освен това, съдът е посочил, че сключените от молителя с ответните дружества договори за финансов лизинг представляват възмездни сделки, по които насрещните престации евентуално са извършени с имущество от престъпна дейност. Според чл.7 от закона тези сделки са недействителни по отношение на държавата; даденото по тях подлежи на отнемане като третите лица, договаряли с лицата, придобили имущество от престъпна дейност, се конституират в процеса.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване с оглед сочените предпоставки на чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното:
Поставеният правен въпрос дали юридическите лица, чиято собственост се запорира /възбранява/, следва да бъдат посочени като ответници по бъдещия иск в искането по чл.22 З., респективно дали са законосъобразни наложени обезпечителни мерки срещу такива трети лица, които не са посочени като ответници по бъдещия иск, е разрешен в обжалваното определение в противоречие с посоченото от жалбоподателя определение № 264 от 13.05.2011г. по ч.гр.д. № 111/2011г. на ІІІг.о. на ВКС, което е постановено по реда на чл. 274, ал.3 ГПК и има задължителен характер. Поради това следва да се допусне касационно обжалване на определението на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
Според разрешението в посоченото определение на Трето гражданско отделение лицата по чл. 5 - 10 З. следва да се конституират като ответници по иска за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност - чл.28, ал.3 закона. Съответно, ако в резултат на мотивирано искане на Комисията обезпечителната мярка е наложена спрямо имущество на трето лице, което не е измежду посочените ответници, то тази мярка е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, понеже не кореспондира с бъдещия иск като причина за нейното налагане. Настоящият състав възприема това разрешение.
При даденото разрешение на релевантния правен въпрос обжалваното определение се явява неправилно.
На първо място, необоснован е изводът, че собствеността на молителя [фирма] върху лекия автомобил „*” не е доказана. Представеният писмен договор за придобиване собствеността от [фирма] отговаря на законовото изискване за форма, доколкото нотариална заверка на подписите се изисква само при прехвърляне на регистрирани автомобили - чл.144, ал.2 ЗДвП, а в случая автомобилът не е бил регистриран на територията на страната.
На второ място, съдът е отказал отмяна на обезпечителните мерки, касаещи двата леки автомобила, като се е мотивирал с евентуалната нищожност на възмездните сделки /договори за лизинг/ по отношение на държавата по чл.7 З., но не е взел предвид, че дружеството собственик на автомобилите, което е страна по договора, не е посочено като ответник по иска, каквото изискване поставя чл. 28, ал.3 З. за всички трети лица по чл. 5-10 от закона.
Поради изложеното атакуваното определение на Пловдивски апелативен съд и потвърденото с него определение на Пловдивски окръжен съд следва да бъдат отменени и вместо това да се постанови отмяна на допуснатите обезпечителни мерки - запор спрямо двата леки автомобила на [фирма].
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 638 от 20.04.2012г. по ч.гр.д. № 372/2012г. на Пловдивски апелативен съд по частната касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място], ЕИК[ЕИК].
ОТМЕНЯ определение № 638 от 20.04.2012г. по ч. гр.д. № 372/2012г. на Пловдивски апелативен съд и потвърденото с него определение № 563 от 17.02.2012г. по ч.гр.д. № 1575/2011г. на Пловдивски окръжен съд и вместо това постановява :
ОТМЕНЯ на основание чл. 402 ГПК във вр. с чл. 24, ал.2 З. допуснатите с определение №899 от 16.06.2011г. по ч.гр.д. № 655/2011г. на Пловдивски апелативен съд обезпечителни мерки по бъдещ иск на К. по чл. 28, ал.1 З. срещу П. П. П. от [населено място], [фирма] - [населено място] и [фирма] - [населено място], състоящи се в налагане на запор върху лек автомобил „*”, с рег. [рег.номер на МПС] и лек автомобил „Д. Л.” с рег. [рег.номер на МПС] .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: