Supreme Court reduces prison sentence for theft with recidivism due to incomplete assessment of prior convictions.
Sintesi Legislator
Generato dall'IAThe Supreme Court of Bulgaria partially allowed the cassation appeal against a second-instance decision confirming a six-year prison sentence for theft. The defendant argued for a lighter punishment, while the prosecution contended the original sentence was justified. The court found that the lower courts failed to properly evaluate the defendant's prior convictions as a single offense under the law, necessitating a reduction of the sentence to five years.
Regesto Legislator
Generato dall'IAArt. 58a, para. 1 of the Penal Code; Art. 25, para. 1 in conjunction with Art. 23, para. 1 of the Penal Code; Art. 354, para. 2, item 1 of the Criminal Procedure Code: When lower courts fail to assess relevant circumstances regarding recidivism with sufficient precision, the appellate court must reduce the sentence to align with the statutory average.
Parole chiave
Generato dall'IADisposizioni normative citate
Generato dall'IADecisioni correlate
Generato dall'IATesto completo
Р Е Ш Е Н И Е
№ 70
София, 21 февруари 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 04 февруари, двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА
ПЛАМЕН ПЕТКОВ
при участието на секретаря Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Димитър Генчев
изслуша докладваното от съдия Пламен Петков
касационно наказателно дело № 2265 / 2012 год.
Касационното производство е образувано по жалба на подс. Д. К. Х. срещу въззивно решение № 361 от 30. 09. 2012 год. постановено по ВНОХД № 944 / 2012 год., по описа на Апелативен съд – гр. София.
В жалбата поддържана и в съдебно заседание, по същество се прави оплакване за допуснато от въззивния съд нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Претендира се за упражняване правомощията на касационната инстанция по чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.
Като съобрази депозираната жалба и доводите изложени в нея и след проверка на делото, Върховният касационен съд, I-во наказателно отделение, достигна до следните изводи:
С присъда № 188 от 22. 06. 2012 год. постановена по НОХД № 2035 / 2012 год. по описа на Софийският градски съд, подс. Д. К. Х. бил признат за виновен в това, че на инкриминираните дати и място, при условията на опасен рецидив – извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, в условията на продължавано престъпление, е отнел чужди движими вещи, на обща стойност 36, 50 лв. от владението на пострадалата Й. Х. В., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1, пр. 1, във вр. с чл. 29, б. „а” и б. „б” от НК, при условията на чл. 58а, ал. 1 и чл. 54 от НК, му било наложено наказание „лишаване от свобода”, за срок от шест години и четири месеца, при първоначален „строг” режим на изтърпяване, в затвор.
Присъдата била обжалвана от подс. Х. с оплакване за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и с искане, да бъде изменена, като бъде намален размера на наложеното му наказание.
С атакуваното въззивно решение № 361 от 30. 09. 2012 год. постановено по ВНОХД № 944 / 2012 год., по описа на Апелативен съд – гр. София, горепосочената първоинстанционна присъда, била потвърдена.
Единственото аргументирано оплакване в касационната жалба, поддържано и в съдебно заседание пред настоящата инстанция, е за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание и е основателно.
Това е така поради следните съображения: Видно от материалите по делото, съдебното следствие пред първоинстанционният съд е протекло по реда на глава 27-ма от НПК – при цялостно признаване от подс. Х. на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразено от него съгласие да не се събират доказателства за тези факти, като решаващия съд е сторил надлежна констатация, че направеното самопризнание се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства. Обсъдени са правнорелевантните факти, като деянието е правилно квалифицирано. Наложеното на подс. Х. наказание, е било определено съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, при условията на чл. 58а, ал. 1 във вр. с чл. 54 от НК. В рамките на инициираното от подсъдимия въззивно производство, апелативния съд е извършил проверка на първоинстанционната присъда съобразно разпоредбата на чл. 314 от НПК и след като е обсъдил обстоятелствата относими към индивидуализацията на наказанието, е мотивирал извод за липса на основания за намаляването му.
Този извод не може да бъде споделен, тъй като релевантните за наказателната отговорност на касатора обстоятелства, не са били преценени с необходимите прецизност и пълнота. Извън вниманието на съдилищата е останал факта, че освен съставомерните, подс. Х. няма други осъждания с наложено наказание „лишаване от свобода” /част от престъпленията в чието извършване касатора е бил признат за виновен, се намират в условията на реална съвкупност по правилата на чл. 25, ал. 1 във вр.
с чл. 23, ал. 1 от НК и следва да се считат за едно осъждане/. Това обстоятелство, ниската стойност на предмета на престъплението, невисокия интензитет на употребената сила както и цялостното процесуално поведение на подсъдимия налагат извода, че наказанието което следва жалбоподателя да понесе, трябва да бъде определено под средния законов размер, а именно, в размер на седем години и шест месеца.
Така определеното по размер наказание съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК следва да бъде редуцирано с една трета, т.е., същото следва да бъде определено в размер на пет години „лишаване от свобода”. Именно с такова като размер наказание, настоящата инстанция счита, че целите визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, а именно, да се поправи и превъзпита дееца към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, ще бъде постигнати в по-пълен обем.
Това по размер наказание е съответстващо в по – пълна степен на обществената опасност на дееца и на констатираните по делото от съдилищата смекчаващи наказателната му отговорност обстоятелства, като последните както е било и прието, действително не са в достатъчен обем, за да обосноват приложението на чл. 55 от НК.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение.
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 361 от 30. 09. 2012 год. постановено по ВНОХД № 944 / 2012 год., по описа на Апелативен съд – гр. София, като НАМАЛЯВА наложеното наказание на подсъдимият Д. К. Х. от шест години и четири месеца „лишаване от свобода” на пет години „лишаване от свобода”, при първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието, в затвор.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.